осмели да проговори. Дали ще я бие?
Той спря при реката:
— Слез и вземи дрехите — студено каза Уес. Лея се подчини.
Той се качи на коня, взе мокрото пране, предложи й ръка, за да се качи зад него. Лея се страхуваше от изражението на лицето му. Страхуваше се да му откаже. Когато седна, се опита да не го докосва, защото не искаше да му припомня за присъствието си.
Веднъж конят стъпи накриво и тя почти щеше да падне.
— Ако не можеш да понасяш да ме докосваш, поне се хвани за проклетото седло.
Лея отново му се подчини.
Яздиха мълчаливо. Тя беше мислила, че досега Уес я е мразел. Но сега гневът му приличаше на горещо, червено наметало, което го обгръщаше, наметало, което би изгорило пръстите, осмелили се да го докоснат. Тя се стремеше да го избегне.
ГЛАВА ДЕСЕТА
След два дена срещнаха семейство Грийнуудз — Ханк и Седи и трите им малки момчета. Лея предложи да пътуват заедно. През последните два дена беше доста неприятно да се пътува с Ким, Уес и Джъстин. Уесли продължи да я гледа с мътен поглед, а Джъстин се отнасяше към нея, сякаш е толкова крехка, че ще се счупи всеки момент. Всичко това й досаждаше. Без да обръща внимание на напрежението, Ким проявяваше все по-големи претенции към Уес.
Грийнуудз и шумните им деца бяха точно това, от което имаха нужда, за да намалее напрежението между тях. Имаше много хора на път за Кентъки и дори за по-далечния запад. Те бяха привлечени и дори омаяни от богатствата, от плодородната девствена земя, която можеше да стане тяхна. Индианският въпрос повече не съществуваше. Кентъки беше щат, където те се чувстваха в безопасност, защитени от трудностите. Някои от пътуващите бяха добре подготвени, фургоните им бяха натоварени със стока. Бяха продали фермите и имаха пари да купят нова земя на запад. Други просто бяха тръгнали от родните места. Семействата им ги следваха единствено с дрехите по гърбовете си и чувал с храна.
По целия път имаше странноприемници и въпреки че повечето от тях бяха мръсни, цените бяха високи.
Лея видя едно бедно семейство и си припомни детството си. Дечицата бяха облечени в дрипи. Изглеждаха мършави и изтощени от дългия изморителен път на запад, който по задължение следваха с родителите си. Отначало тя тайно хранеше тези деца. Не искаше Уесли да разбере. В края на краищата храната беше негова. Вечерта, когато бяха срещнали Грийнуудз и бяха насядали край огъня, тя колебливо предложи да дадат храна на някои хора с по няколко деца недалеч от техния лагер.
И този път Ким изрази твърдо мнението си:
— Не си ли позволяваш прекалено много с чуждата храна и стока? Хората трябва да се научат сами да се грижат за себе си. Ако започнем да им даваме разни неща, те никога няма да се научат да разчитат на себе си. Винаги ще очакват друг да се грижи за тях.
Известно време всички мълчаха. След това заговориха за нещо съвсем друго.
Тази нощ Лея дълго време остана будна. Когато всички заспаха, тя мълчаливо допълзя до фургона и взе приготвената от по-рано торба с храна. Запъти се в тъмнината към близкия лагер. Там имаше четири малки дечица и една малка количка с провизии. Мълчаливо остави вързопа близо до каруцата и се запъти към фургона си.
Беше изминала само няколко ярда, когато един глас я накара да подскочи от изненада.
— Не викай, да не ги събудиш — прошепна Уес и й направи знак да го последва, между дърветата.
Лея преглътна. Знаеше, че е заловена да краде от запасите му. Молеше се да не я върне във Вирджиния. Спря се, когато той спря. Не смееше да го погледне в очите.
— Какво им даде? — попита той.
— Бекон, брашно, к… картофи — заекна тя и го погледна умолително. — Ще ти върна парите. Нямах намерение да крада от храната, но те изглеждаха толкова гладни и…
— Шшшт — прошепна той. На лунната светлина Лея го видя да се усмихва. — Погледни там — посочи той.
Между дърветата тя видя огъня, който хората бяха запалили. До каруцата, до нейния вързоп имаше още един, съвсем същият. Тя бързо го погледна.
— Твой ли е?
Той се ухили щастливо:
— Моят. И аз не можах да устоя, като видях колко са гладни.
Те останаха мълчаливи за миг, споделяйки тайната си.
— Откога…
Лея погледна босите си крака:
— Откакто потеглихме. Ето защо нямах нищо против да отговарям за храната. Никой друг не се занимава с нея. Аз знам точно колко мога да отделя, без да бъда разкрита. Нямах намерение да крада — отново започна тя, като го погледна.
— Мога да си позволя няколко картофа. Обзалагам се, че запасите ни са намалели.
Лея погледна виновно.
— Доста намалели. Имах намерение скоро да ти кажа.
— Не се съмнявам, че щеше да го направиш, когато не можеш да отлагаш повече. Напиши ми списък сутринта, за да купя всичко. Вероятно ще трябва да удвоиш необходимото количество. Да се връщаме преди да са открили отсъствието ни.
Лея се колебаеше.
— Уесли — прошепна — как да направя списъка, като не мога да пиша — И тя се изчерви под погледа му. Веднъж беше попаднала случайно в обятията му. Искаше да може да забрави, че някога го е обичала.
— Трябва да дойдеш с мен — каза той толкова тихо, че тя едва го чу.
Заедно се върнаха в лагера. Уес я изпрати до постелята и заговорнически се усмихна, намигна й и се запъти към леглото си в другия край на лагера.
Лея заспа усмихната.
Сутринта се страхуваше да го погледне. Страхуваше се да не прочете омраза в очите му и изминалата нощ да се окаже сън.
— Наистина ли нямате нищо против да пътуваме с вас? — попита госпожа Грийнуудз за стотен път.
Лея й се усмихна.
— Разбира се че не. Очаквам с нетърпение да прекарам известно време с децата ви. Преди да тръгнем на път винаги съм била заобиколена от деца и сега ми липсват.
Седи Грийнуудз се засмя:
— Можеш да имаш колкото си искаш. Моите три са малко.
В този момент бебето започна да плаче.
— Нека аз — каза Лея и се запъти към бебето Ейса, което беше паднало.
Момченцето беше свикнало с непознати. Притисна се към Лея. Очите й се напълниха с топли сълзи.
— Добре ли си? — Попита Уесли зад гърба й. Като че той я беше наблюдавал и дойде точно когато тя се нуждаеше от него.
— Детето ми щеше да бъде почти на неговата възраст. — Тя беше гушнала момченцето, което спря да плаче.
Запъти се обратно към фургоните.
— Нашето дете — промърмори Уес, но тя не го чу.
Следващите няколко дена бяха много приятни. Лея яздеше с госпожа Грийнуудз, разменяха рецепти, Седи я учеше да готви, а Лея — как да приготвя кремове за разкрасяване. Непрестанно говореха за
