помирили.
Ким тежко се беше облегнала на ръката на Уес. Той говореше колко добър човек е бил Стивън Шоу.
След службата, каквато и да беше тя, Ким позволи на Уесли да й помогне да се върне обратно във фургона и си легна.
Джъстин хвърли вързопа си и седлото във втория фургон, привърза отзад коня си и седна до Лея, като взе юздите от ръцете й.
— Не знам как ще издържим заедно аз и онази жена толкова дни.
Въпреки че Лея отрече да е срамежлива, тя не знаеше за какво да говори с Джъстин. Не трябваше да се безпокои. Той й разказа за родния си град, за трите си сестри и четиримата братя, за племенниците и племенничките си. Разказваше кой в кого е влюбен и как красивата Миранда Макалистър подлудява ергените.
— Включително и теб? — попита плахо Лея.
— Е, поглеждал съм я няколко пъти, но винаги съм имал представа каква жена бих искал да имам.
— И? — насърчи го тя.
— Като теб, Лея, — каза той меко и погледна напред, когато един от конете стъпи в засъхнала следа от колело.
По тялото на Лея премина вълна от страх. Този мъж не знаеше нищо за нея. Нямаше представа, че е една Саймънс от блатата на Вирджиния, че има сестра уличница, и че баща й е бил луд. Мина известно време преди да проговори. Неохотно отклони темата на разговора към любимата си област — тъкането.
Спряха за малко да хапнат студено месо и картофи. Ким дори не излезе от фургона. Вечерта Лея накладе огън и приготви вечерята, изми и нахрани животните. Джъстин събра дърва за огъня. Уес се грижеше за обърканата и смутена Ким, чиято мъка я беше направила неспособна за каквото и да е.
Пътуваха на запад дни наред. Джъстин до Лея говореше, задаваше въпроси и с всеки изминат ден у нея растеше чувството на вина. Рийган и Никол бяха мили с нея въпреки произхода й. Но те винаги са знаели всичко за нея. Сега тя изпиташе чувството, че подвежда този мъж. Лъжеше го, а той беше толкова мил с нея. Ако той в действителност знаеше коя е, откъде е, вероятно щеше да се държи с нея така, както и Уесли.
Измина седмица, а тъгата на Ким не утихна. Лея започна да носи храната във фургона, където скърбящата се вкопчваше в нея и ридаеше.
— Не го прави — каза една вечер Джъстин, като сложи ръка върху рамото на Лея, докато пълнеше чиния за Ким. Той се обърна към Уес:
— Не е ли време тя да престане да бъде принцеса? Лея не й е прислужница.
— Ким все още тъгува за брат си — упорито отвърна Уес.
— Тогава ти й прислужвай! — той грабна чинията от ръцете й и я тикна в ръцете на Уес.
Вечеряха мълчаливо. Ким излезе от фургона и се облегна на едно дърво, а Уес се въртеше около нея.
С отвращение Джъстин изля последните глътки кафе от чашата си в огъня.
— Всички се нуждаем от почивка. На няколко мили оттук има водопад. Утре Лея и аз ще го посетим — и с усмивка добави — може да изперем някои неща.
Лея гледаше в чашата си.
— Имам нужда да изпера някои неща — промълви.
Преди да настъпи утрото Джъстин застана до Лея и я подкани да побърза:
— А закуската? — попита тя, като събираше във вързоп мръсните дрехи.
— Нека поне един ден дукесата сама се погрижи за себе си.
Лея потисна смеха си.
— Готова съм.
— Лея — извика Ким и изтича към тях. Изглеждаше много красива в ранното утро. Подаде й няколко рокли и бельо. — Нали нямаш нищо против? Днес трябва да върша цялата работа тук, а вие отивате да се забавлявате. Така че би ли направила това за мен?
— Разбира се — отговори Лея, но Джъстин грабна дрехите.
— Можеш сама да си ги изпереш…
Лея постави ръка върху неговата и взе дрехите на Ким.
— Разбира се, че ще ги изпера.
— Хайде — Джъстин почти дърпаше Лея към оседлания кон. — Защо я оставяш да иска толкова много от теб? Ти струваш колкото петдесет като нея.
Той се качи на коня и я издърпа зад себе си.
— Не струвам — прошепна Лея, като мислеше, че той не я чува.
В продължение на час пътуваха на север, далеч от всички пръснати в равнината къщи, далеч от фургоните, пътуващи на запад. След час Джъстин слезе от коня и повдигна ръце към Лея. Като я държеше нависоко с ръце на кръста й, бавно я свали и нежно я целуна.
Беше приятна целувка, но Лея не почувства вълнение. Отвърна очи, когато той я постави на земята. Той озадачено сви вежди:
— Кой те е наранил, Лея? — попита меко. — Никога не съм срещал толкова красива жена, която да се чувства робиня на друга жена и да е винаги покорна и примирена.
— Има неща за мен, които не знаеш — каза тя. Отдръпна се, но главата й беше изправена гордо. — Не съм ничия робиня.
— Тогава защо се страхуваш от Уес?
— Да се страхувам? Не се страхувам нито от него, нито от който и да било мъж. — Тя снижи глас. — Има неща между Уес и мен, за които нищо не знаеш. — Той почувства нарастващия гняв у нея. — По-добре да започнем прането.
— Забрави прането. — Той й отне вързопа. — Какво има между теб и Станфорд?
— Не каквото си мислиш — очите й гневно искряха. — Уесли Станфорд ме мрази точно както и аз го мразя, както и всички като него, заради които семейството ми гладуваше, докато те харчеха пари за хубави коне и дрехи. Конят на Уесли струва повече отколкото е трябвало, за да преживеем ние деветимата в продължение на една година.
Тя го остави. Мислеше, че го е отвратила. Сега, след като знаеше всичко за нея, нямаше да й обръща внимание и да се интересува от нея, а тя нямаше да му покаже как промяната в държанието му я наранява.
— Ти и твоите добри обноски — добави тя. — Всички мъже си приличат. Мислите, че понеже сме бедни, можете всичко да вземете от нас. Но нека ти кажа, че само една от нас, Саймънс, е проститутка.
— Това ли си мислиш за мен? — ахна той. — Че аз те мисля за…
— Продължавай, кажи го — изкрещя му тя. — Достатъчно съм чувала тази дума от мъже като теб. Красиви дрехи отвън и мръсотия отвътре.
За момент Джъстин остана безмълвен.
— Това ли мислиш за мен! Мислиш ли ме за богат денди, отгледан в голяма къща с прислуга. — Изсмя се. — Бих искал хората от родния ми Суитбрайър да чуят това. Едно от момчетата на Старк е обвинено, че е богато и притежава добри обноски. О, Лея! Не знам как си израснала и колко бедна си била, но едва ли би ме надминала. Седни да ти разкажа истинската история на семейството ми.
Озадачена, Лея седна на земята и заслуша историята за живота на Джъстин. Той не я беше лъгал, когато й разказваше по-рано за семейството си, но беше премълчал най-лошото. Мислеше, че Лея по рождение е истинска дама и не искаше да я разочарова с историите на живота си.
Разказа за баща си Доул Старк, за който се носела мълвата, че е най-мързеливият мъж на изток от Мисисипи. За членовете на семейството му това не бе шега, а постоянна битка за оцеляване. Доул прекарвал дните си в магазина на Макалистър в смях и забавления, докато съпругата му и децата се опитвали да се издържат от няколкото акра изтощена земя. Доул поглъщал огромна закуска, за която семейството работило, после изчезвал до вечерта, връщал се и пак ядял и часове наред се опитвал да оплоди жена си. Джъстин бе лежал буден нощи наред, заслушан в тихите звуци, от които мразел баща си още повече. Доул никога не питал как семейството му успява, нито колко дълго, дълго е работил Джъстин, за да има храна на масата.
