деца.
— И кой от двамата мъже ще избереш? — попита Седи. Лея не откъсваше поглед от конете.
— Не знам какво имаш предвид.
— Отначало мислех, че Джъстин. Той винаги се навърта край теб. Но после видях, че красивият Уес не може да свали очите си от фигурата ти. Попитах го колко сте близки.
— Ти го попита? — ахна Лея.
— Преди години се опитах да се излекувам от болестта да си пъхам носа навсякъде. Ханк положи усилия да ме накара да престана. Но накрая се предаде. Това е абсолютно проклятие. Аз винаги искам да зная чуждите работи.
— Какво каза Уесли за нашата връзка?
Седи бързо я погледна крадешком:
— Той каза, че сте братовчеди, но нямате кръвна връзка. Лея се разсмя.
— Наистина е вярно — и промени темата, като попита Седи нещо за децата.
Тази вечер Седи за пръв път се скара с Кимбърли. Разпрата започна съвсем невинно. Жената на Ханк бе свикнала да отговаря за ред неща и да организира хората. Лея, Уес, Джъстин и Ханк наглеждаха добитъка, а тя започна да приготвя вечерята и оправя децата. Накара Кимбърли да извърши някои неща. В началото госпожица Шоу отзивчиво се подчини. Но след като й бяха дадени пет задачи една след друга, тя остави тенджерата и промърмори:
— Трябва да отида в гората.
Върна се едва когато всички седнаха да вечерят.
През цялата вечеря Седи мълча, но на два пъти, когато Ким поиска от Уес да и донесе нещо, тя я изгледа строго. След вечеря Лея започна да прибира чиниите. Седи се изправи:
— Мисля, че госпожица Кимбърли трябва да разчисти. Откакто сме тук, тя не е помогнала с нищо — каза високо тя.
Съпругът й я погледна, сякаш искаше да потъне вдън земя.
— Е, Седи — каза той — аз ще помогна.
Кимбърли вече беше почти излязла от лагера, очевидно готова да избяга.
Лея погледна Уес, но той изучаваше празната си чиния. Джъстин наблюдаваше Седи с интерес.
Тя се беше изправила предизвикателно. Беше готова на всичко.
— Тя не помогна нито сутринта, нито на обяд. Не помогна при животните, нито за вечерята. Тя не може да управлява конете, не помага при товаренето и разтоварването. Не желая да бъда ничия слугиня, Ханк Грийнуудз. Аз съм свободна американка.
Кимбърли очевидно беше прекалено учудена, за да проговори. Погледна умолително към Уес. Той се изправи бавно:
— Хайде, Ким — каза тихо. — Аз ще ти помогна да разтребиш.
Незабавно групата се разпръсна. Ханк хвана Седи за ръка:
— Доволна ли си, че направи сцена? Тяхна работа си е кой какво ще върши. — Той я поведе към сенките на дърветата.
Ким се разплака.
— Как можеш да й позволиш да каже такива неща за мен — изкрещя тя, като се свлече в ръцете му. — Знаеш, че не съм силна като останалите. Искам да бъда като Лея, но просто не мога. Никой не го е грижа колко много ме разстрои смъртта на Стивън. Толкова ми е трудно да свикна с мисълта, че го няма. Моля те, Уесли, не ме изоставяй. Толкова много се нуждая от теб, не мога да живея без теб.
Лея стоеше вцепенена на мястото си и наблюдаваше Уесли. Той се мъчеше да утеши Кимбърли.
— Да се поразходим — каза Джъстин, като я поведе в тъмнината. — Седи каза това, което аз исках от дълго време насам. Учудвам се как Уес се примирява с нея.
Лея се отдръпна.
— Омръзна ми да слушам колко лоша е Ким. Може би тя чувства, че не я харесваш и затова отказва да помогне. Съжалявам. Може би съм просто изморена. Ще се върна.
Тя бързо се обърна и се затича към лагера. Уесли точно наливаше гореща вода в една тенджера, за да измие чиниите, а Ким намусено чакаше да ги подсуши.
— Отиди си — му каза нежно Лея. — Аз и Ким ще измием. Той ги остави сами.
— Нямах намерение… — започна Ким — но онази жена е толкова ужасна. Знае ли, че брат ми току-що почина?
Лея започна да мие чиниите.
— Мисля, че тя вярва, че скръбта не е извинение да бягаш от работа. Защо не останеш близо до мен утре сутрин, и аз ще се постарая да не скучаеш.
— Но, Лея, аз не скучая. Имам достатъчно работа. Винаги имам достатъчно много. Трябва да бъда красива за Уесли, а косата ми отнема толкова много време. Понякога желая да съм като тебе и да не се притеснявам, когато по дрехите ми има мазни петна, или лицето ми е изцапано със сажди. Джъстин те харесва такава, каквато си, но Уесли ме харесва красива и аз трябва да бъда красива. Никой ли не разбира това?
Лея потри брадичка в рамото си и погледна роклята си. Наистина, по нея имаше петна.
Ким се приближи до нея и прошепна:
— Започвам да се безпокоя за Уесли. Не ме целува толкова често, колкото преди. По-рано като че ли се беше вкопчил в мен, а сега вече просто ме поглежда. Тук има нещо.
— Ким — раздразнено каза Лея — защо ми казваш всичко това? Как мога да ти помогна?
— Аз просто си мислех, че ти знаеш някои уловки, защото ти си… и защото не си девствена и може би сестра ти ти е намекнала за някои неща.
Погледът на Лея я спря.
— Нямах намерение да те засегна — каза Ким почти наранено. — Просто мислех, че знаеш някои неща.
— Кимбърли — каза тя с равен глас — Ти ще измиеш чиниите. — Обърна се и се отдалечи.
През нощта Лея се събуди от докосване по рамото. Отвори очи и видя Уесли наведен над нея.
Той сложи пръст на устните си и й даде знак да го следва. Тя облече роклята си и го последва в гората. Когато се отдалечиха достатъчно, той се обърна към нея.
— На миля надолу по пътя има едно семейство, което се нуждае от помощ. Приготвих един пакет с храна и реших, че ще ти хареса да дойдеш с мен. Освен ако не си твърде изморена.
Говореше като малко момче, което се страхува, че тя ще му откаже.
— С удоволствие — отговори тя. Вървяха известно време без да говорят.
— Красива нощ, нали? — попита той.
— Много.
Той направо я попита:
— Скарахте ли се с Джъстин?
Тя го изгледа предизвикателно:
— Ти и Кимбърли скарахте ли се?
Двамата избухнаха в смях.
— Нали го харесваш? — настояваше той.
— Той е като мен. И двамата сме израснали в бедност.
— О-о-о — каза Уес. — Аз винаги съм имал пари. А също съм имал и Травис. Не съм убеден дали не бих се отказал от парите, ако можех да израсна без брат си.
— Само един богаташ може да каже това. Нито един брат не е по-лош от бедността.
— Ти поне си била свободна да изразяваш мнението си. Травис винаги ми е казвал какво да мисля и как да го мисля. Ето защо Ким…
— Какво Ким? — попита тя тихо.
— Ким се нуждае от мен — в гласа му прозвуча упорита нотка.
— По принцип Ким се нуждае от нещо. Но чудя се дали изобщо някой знае какво е то. Това лагерът ли е?
— Не. Лагерът е малко по-нататък. Те са се разположили в един малък каньон. Ако завали дъжд, няма
