нещо лепкаво и блатисто. Опита да се измъкне, но започна да губи равновесие Един от оглавниците беше паднал от рамото й и се спускаше по ръката й. Опита се да го повдигне, като сви рамо, но тогава кракът й изгуби почва.
За миг се олюля на ръба на ямата. После падна назад в меката и рядка кал.
Седеше в калта и премигваше. Все още стискаше здраво всички вързопи. Голяма капка рядка кал се спусна по челото й, носа й и почти стигна до устата й. Тя се опита да я издуха нагоре.
Точно тогава смехът на Уесли я накара да вдигне поглед. Той стоеше наведен към нея на сухото парче земя и я гледаше удивено.
— Като че ли това е нещо, с което всичко можещата Лея не успя да се справи. Мислеше, че можеш да преминеш през калта с половината от товара на гръб. Изглежда обаче, че не можеш — каза той с огромно задоволство.
Лея повдигна едната ръка. Калта се стичаше под мишницата й. Опита се да отмести от челото косата си, от която се процеждаше кал. Шапката на Джъстин наполовина бе потънала в калта. Нямаше представа за какво говори Уесли. Започна бавно да отмества вързопите, да ги сваля от гърба си и да ги поставя върху сухата земя.
— Дори не помоли за помощ, когато падаше — каза Уес, докато поемаше от нея чувала с храна. — Ако не бях тук, нямаше да има кой да ти помогне да се измъкнеш от калта.
— Нямаше да съм тук, ако ти не ми помогна с толкова много багаж — каза тя и свали чувала от врата си.
— Някога минавало ли ти е през ум, че можеш да отказваш?
Той вече не се смееше.
— Защо трябва да вършиш всичко сама? Защо никога не искаш помощ?
Лея го погледна и в този миг осъзна, че седи, потънала до шия в калта, само защото той се опитваше да й даде урок. Разбира се, че понякога тя се нуждае от помощ! Но напоследък това, което вършеше, беше опит да свърши своята работа и тази на Ким. Опитваше да се грижи и да защитава жената, която той обича.
Уес не видя промяната в погледа й, нито че тя спусна ръце в калта. Когато пое последния вързоп, Лея протегна ръка и замери ухиленото му лице с шепа лепкава кал. Той започна да обяснява нещо, плюейки калта, но тя продължи да го обстрелва с отвратителните редки пръски. Когато спря, той се огледа. Целият беше покрит с големи тъмни петна. Все още седяща в калта, Лея го погледна и каза през смях:
— Мислиш ли, че твоята Ким ще те приеме с разтворени обятия?
— Защо ти, малка… — Започна той и се хвърли към нея. Лея успя да се отмести точно когато Уесли падна по лице в калта до нея. Когато я погледна, единственото светло място, което се виждаше от него, бяха очите му. Тя се разсмя.
— Уесли — задъхано се опита да се изправи тя — нека ти помогна.
Смеейки се, той протегна калната си ръка към нейната и когато тя я пое, той я дръпна в калта при себе си.
— Не! — извика тя, преди да цопне обратно. Сега вече дори малкото останали чисти петънца по нея се покриха с кал. — Ти си непоносим… как можа да направиш това, погледни ме!
— Такъв съм — ликуващо отговори той. Очите му бяха приковани в калната й, прилепнала като гипс и очертаваща формите й рокля.
Беше трудно, почти невъзможно да останеш горд, когато изцяло си покрит с кал. Това, че я накара да падне, а сега я гледаше с похотлив поглед, ядосваше Лея. Опипващите му погледи й бяха омръзнали. Тя беше повече от едно тяло.
Със свити юмруци тя се хвърли върху него.
Той се смееше. Разтвори ръце и я пое в обятията си и започна да се въргаля заедно с нея в калта.
— Спри — извика тя, като се опитваше да го срита. — Уесли!
— Не можеш да правиш всичко, нали, Лея? — Той преметна крак през нейните, за да не се съпротивлява — Нали, Лея?
Тя се бореше под него.
— Разбира се, че не мога. Никога не съм казвала, че мога всичко.
Той се хилеше. Белите му зъби блестяха под калта.
— Със сигурност си съвсем мръсна.
— Благодарение на теб — лицето й се промени, не можа да се сдържи да не се разсмее; трябваше да са ужасна гледка. — И ти не си от най-чистите — тя престана да се бори. Погледна го.
— Кажи ми нещо, което не можеш сама да направиш?
— Какво? О, Уесли, не може ли по-късно да си задаваш идиотските въпроси? Позволи ми да стана и да се измия.
Маската от кал на лицето му изобщо не помръдна. Тя го побутна, но той не реагира. Тя въздъхна:
— Има много неща, които не мога.
— Какви например?
Лея се замисли за миг:
— Ти си виждал само как върша къщната работа. Аз винаги съм работила във ферма и винаги съм вършила земеделска работа. Затова я умея.
— Чакам — упорито каза той.
— Ловуване! — каза тя доволна от себе си. — Веднъж отидох с брат ми на лов, но толкова се уплаших, че той трябваше да ме върне у дома. През нощта чух мечка и това ме уплаши. Ето, това е нещо, което не мога.
— Нещо друго?
— Невъзможен си. Дори ушите ми са пълни с кал. Пусни ме. Е, добре. Не мога да чета, не мога да пиша, оръжията ме плашат. Страхувам се когато съм сама, далеч от хората. Мразя хората, които гледат на мен като на една Саймънс.
Последните думи тя изрече жлъчно.
— Оръжия, а? — каза той, като не обърна внимание на последните думи. Притисна я още по-здраво, и продължи да се търкаля с нея в калта.
— Уесли! — възкликна тя.
— Оръжие и ловуване — възкликна той. Те се въргаляха и въргаляха в калта.
Единственото, което Лея можеше да направи, за да не затъне, бе да се притиска към него.
— Погледнете — над главите им прозвуча гласът на Седи. — Истинска двойка прасета, въргалящи се в калта!
Лея бе убедена, че лицето й е почервеняло под калта. Уесли се хилеше.
— Чул съм, че вие, дами, използвате калта за разкрасяване. Просто си, помислих да опитам и аз, а Лея се съгласи да ми покаже как. Нали така, Лея?
— Пусни ме, глупако! — просъска тя.
— Уесли — дочу се гласът на Ким. — Какво правите вие двамата заедно в калта? Паднахте ли?
— Да — каза той тихо, така че да го чуе само Лея. После се изтърколи, за да може да види Ким. — Лея падна, а аз скочих след нея.
Гласът му беше предизвикателен.
— О-о-о — примигна Ким — не знаех, че човек може да плува в калта.
Лея стоеше сериозна. Цялото държание на Уес я защитаваше.
Бавно Уес започна да се изправя.
— По-добре да отидем да се измием. — Той протегна ръка на Лея.
Тя не беше сигурна дали трябва да му се довери, но този път очите му бяха сериозни и тя прие предложената ръка. Той я пое в обятията си и Лея не протестира.
— Уесли… — обади се Ким.
— Трябва да заведа Лея до реката — отговори той и я отмина.
Нещо в погледа му накара Лея да замълчи. Зад тях Седи каза:
— Ела с мен, Кимбърли. Ще ти приготвя нещо хубаво за пиене.
