Лея

Дълго време Уесли лежеше буден с поглед към звездите.

Мразеше начина, по който тя подскачаше винаги, когато я доближеше. Реакцията й го озадачаваше. Тя беше искала да се ожени за него. Според Травис първия път тя му се беше отдала, защото е мислела, че го обича. Сега го притежаваше. Той беше решил да остане с нея, а тя се държеше, сякаш той е заразен и тя може да прихване от него. Въобще не разбираше.

Разбира се, може би е бил малко груб в началото. Тогава беше разгневен до полуда от загубата на Ким. А Лея приличаше на онези жени, от които винаги се е отвращавал — жена, която не се нуждае от никой и от нищо. Но по време на пътя той разбра, че тя има нужда от помощ много повече отколкото изглежда. Тя се нуждае от някой, който да я защитава от всички, които си позволяваха прекалено много спрямо нея. Ким я беше накарала да й прислужва. Джъстин очакваше тя да се влюби в него и дори Уесли беше започнал да разчита на нея. Толкова е лесно да поставиш задача на Лея, защото думичката „не“ липсва в речника й. Като че ли е задължена на целя свят.

В началото Уес говори с Ким за многото задачи, които Лея трябва да изпълнява. Ким се озадачи. Тя каза, че Лея иска да върши цялата работа. Уес веднага разбра, че е безполезно да се опитва да разговаря с Ким. Всъщност започна да осъзнава, че не може да разговаря с Ким за каквото и да е. Вечер той сядаше с нея и искаше да й разкаже нещо за себе си. Но очите й се стрелкаха наоколо и често й се случваше да скочи по средата на някое изречение. Тогава Уесли обръщаше поглед към Лея, която слушаше с внимание наведена напред всяка дума на Джъстин. А Уесли си мислеше: „Тя е моя съпруга!“

Уесли не беше сигурен кога Ким започна да му досажда. Вероятно когато тя изпищя толкова високо, че всички дотичаха, уплашени, че я е ухапала змия. Всъщност една пчела беше ужилила опакото на ръката й. Съвсем спокойно Лея посипа ужиленото място с хлебна сода, а Уесли заведе треперещата и плачеща Ким във фургона, където тя отново си легна. По-късно той видя Лея, която се опитваше да постави нещо на врата си. Доста дълго трябваше да я убеждава, за да му покаже мястото. Беше се облегнала без да иска на храст от орлови нокти и имаше три ужилвания от диви пчели.

— И защо не каза? — попита Уесли. Тя сви рамене и отговори:

— Това са само три ужилвания.

Тя не му позволи да намаже мястото със сода. Той я остави, но след това започна повече да мисли за нея. Започна да си задава въпроси.

Животът във фермата никога не беше лесен. Обратно на това, което си мислеха много хора, той нямаше много пари. Половината от плантацията Станфорд беше негова, но богатството й беше самата земя. Той можеше да получи парите си, само ако тя се продадеше. Травис се беше съгласил да плаща каквото може, и каквито и да бяха оплакванията от брат му, Уес никога не бе имал съмнения за честността му. Така че Уесли не беше богат. Не можеше да си позволи армия от прислуга. Какво щеше да прави с жена, която изпада в истерия само при ужилване от една малка пчела? Можеше ли Уес да оре цял ден, после да се върне и да се грижи за къщата? Можеше ли да носи всяка сутрин закуска на Ким в леглото?

Някога, когато живееше под опеката на Травис, той имаше нужда от някой, който да се облегне на него. Ким обаче не се облягаше, повечето от времето тя лежеше върху му.

А когато я целуваше, Ким казваше:

— Уесли, тази вечер можеш да получиш само две целувки.

После свиваше здраво устни и мляс, мляс. След това срамежливо се разсмиваше, като че беше направила нещо нередно и неприлично и се отдръпваше.

Известно време беше очарован от предвзетите й целувки и срамежливия смях. Вярваше, че тя иска да му внуши, че ако си го позволи, може да бъде много страстна. Но един ден той престана да й вярва. Започна да мисли, че дори след като се оженят, тя ще продължи да казва:

— Тази нощ, Уесли, ще получиш само две целувки. А може би на съпруга й ще бъдат позволени три? Веднъж той се опита да разпали страстта у нея. Но тя се отдръпна изплашена. Когато си възвърна спокойствието, тя го пошляпа, сякаш е малко момче, което трябва да се набие.

След този случай той повече не опита, но престана да си получава всяка вечер полагаемата доза целувки.

И колкото повече се отдръпваше от Кимбърли, толкова по-осезаемо усещаше присъствието на Лея. Започна да я усеща — тиха, работлива, готова да помогне винаги. Тя умееше да се справи с всяко нещо, което би затруднило всеки друг. Щедростта й беше невероятна. Нищо за нея не беше прекалено много. Искаше малко, а даваше всичко.

Колкото по-дълго пътуваха заедно, толкова повече я харесваше. Не беше убеден точно кога взе решение да я задържи. Това беше станало постепенно. Знаеше, че предпочита да се ожени за Лея, отколкото да осинови Ким.

Той искаше веднага да й каже, но чувстваше, че тя не би го посрещнала с отворени обятия. Не можеше да разбере защо тя не иска да го посрещне с разтворени обятия? В края на краищата й даваше всичко, което тя иска. Но кой би могъл да разбере жените!

Дълго време мисли и реши, че трябва да я въвлече в ситуация, в която тя да зависи от него. Ето, имаше такава ситуация. Нейната компетентност дотолкова можеше да вбеси човек, че той се чудеше дали изобщо би могъл да я накара да се нуждае от него.

Когато се търкаляха в калта — той се усмихна при този спомен — тогава той разбра, че тя се страхува от безлюдната гора. И реши да я заведе в гората.

Както беше предположил, като се уповаваше на странната логика, с която разсъждават жените, Лея стана още по-упорита, когато разбра, че ще остане с него. Дай на жена това, което желае и само гледай как тя ще пожелае обратното.

Сега са съвсем сами, а тя се държи така, сякаш не може да го понася. Дори да живее сто години, той няма да може да разбере жените.

Но тя ще се промени. Ако трябва, би прекарал месеци в гората. Ще я ухажва, докато я спечели. Може би дори отново ще се люби с нея, за да може тя да забременее. Това е добра идея. Когато наедрее, тя ще му създава много по-малко тревоги. Тогава ще отидат във фермата в Суитбрайър, а тя ще носи детето му.

О, Лея, мислеше си той, като отправи поглед към нея през замиращия огън, нито една жена не би могла да устои на Станфорд, ако той реши да я спечели.

След като взе това решение, той се обърна на една страна и заспа.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Лея се събуди обхваната от ужас. Гората беше смълчана. Луната показваше, че не е много късно, но тя чувстваше нещо, което не беше наред. Бързо обърна глава към Уесли. Очите му бяха отворени. Предупреждаваха я. Подчини се на мълчаливата му заповед и остана да лежи безшумно, докато наблюдаваше как той придърпва сантиметър по сантиметър пушката към себе си.

— Нямаш нужда от това, господине — гласът проехтя зад нея и я накара да се вцепени.

Тя беше мислила, че никога вече няма да чуе този глас. Беше се молила никога да не го чуе отново.

— Ние сме пътници като вас двамата — продължи гласът. Лея лежеше неподвижно. От тъмнината изскочи висок мършав човек. Тя видя брадатото му лице на лунната светлина.

Бавно, като пресмяташе всяко свое движение, Уесли седна, без да изпуска пушката от ръцете си.

— Кой е с теб — попита той с толкова сънлив глас, че Лея остро го погледна и след това забеляза, че е нащрек.

— Само аз и едно от момчетата. Имате ли нещо против, ако пием от вашето кафе?

Без да изчака отговора, слабият мъж коленичи до изстиналото канче. Изобщо не си направи труда да погледне към Лея.

„Не би го направил“ — мислеше си Лея гневно. Брат й Ейб никога не причиняваше зло на жените, освен когато би могъл да получи за тях откуп. Преди години, след като беше отвлякъл Никол Армстронг, той като че бе изчезнал от лицето на земята. Никой Саймънс не бе чувал нищо за него. Сега беше много по-слаб, по-възрастен, но Лея не се съмняваше, че това е той. Вероятно нямаше да им се случи нищо хубаво и Уесли