— Няма да говоря с теб, ако…
— А искаш ли да го довърша? Като че нямаш голяма възможност да се пазариш. Показа ми, че не изпитваш истински чувства към семейството, така че защо трябва да ме е грижа за теб.
— Ти винаги си се грижил само за себе си.
Ейб я гледаше мълчаливо.
— Кажи, когато си готова да ме слушаш — каза накрая.
— Никога. Аз… — в този момент Уесли простена и тя се върна при него.
— Лея — прошепна той, като едва отвори очи. — Измъквай се оттук. Спаси се. — Главата му се наклони на една страна.
— Не — изкрещя тя. — Той не е… Тя погледна Бъд, който кимна.
— Имаш избор, госпожа — каза Ейб — ти ще ми помогнеш, а аз ще се грижа за богатото ти момче. Но ако продължиш да ми отказваш и да ме обиждаш, аз ще го оставя да изгние тук. Решавай бързо. Изглежда той губи много кръв и може да умре.
Само за няколко секунди Лея взе решение.
— Ще ти помогна — прошепна тя с ръка върху студеното чело на Уесли. — Какво трябва да направя?
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Лея погледна спящия Уесли. Раната изглеждаше чиста и тя разбра, че състоянието му не е толкова лошо, въпреки че бе загубил много кръв. Той лежеше на съвсем чисто легло в стара дървена колиба, скрита на един планински склон.
Тя стана бавно от крайчеца на леглото и излезе да изхвърли една тенджера мръсна вода. Двамата млади мъже Бъд и Кал стояха пред вратата. В ранната утринна светлина огромните им тела приличаха на пазители на планините. Тя беше толкова разтревожена за Уесли, че не забеляза приближаването на Кал — вторият брат. Сега те се бяха възвисили — и двамата огромни и мълчаливи, съвсем еднакви. Двамата бяха пренесли Уесли в колибата, и без да проронят дума й бяха помогнали да го измие и да го превърже.
— Спи — каза тя на мълчаливите мъже, които стояха от двете страни на вратата. — Мисля, че съвсем скоро ще се оправи.
— Казах ти, че ще се оправи — високо каза Ейб. Гласът му я стресна и тя го видя да се измъква иззад колибата.
— Винаги ли трябва така да се промъкваш и да стряскаш хората? — Лея отправи гневен поглед към брат си.
— Ти си най-неучтивата сестра, която човек някога е имал. Или ще ме слушаш, или ще се справим с твоя богат мъж.
Всяка частица на тялото й се противеше на идеята да съдейства на брат си. Тя би направила всичко, което поиска от нея, докато се възстанови Уес, но щом се оправи, ще се измъкне оттук.
— Какво искаш от мен? — попита тя войнствено.
Той изсумтя без да обръща внимание на тона й.
— Не е нужно много, за да помогнеш на член на собственото ти семейство. Всичко, което искам от теб е да мислиш. И може би малко да готвиш…
Тя рязко изправи глава.
— Значи това? Ти не се нуждаеш от мен за да планираш грабежите си, а просто имаш нужда от някой, който да носи, да мие и да върши цялата черна работа.
— Е, Лея — започна той. Усмихна се и показа разядените си зъби. — Разбира се, че това е което искаме. Ще дойдеш да готвиш за нас, малко ще чистиш и изобщо ще вършиш тази работа, която вършат жените. Няма нищо лошо в това, нали? Не сме толкова много, колкото татко и децата, за които се грижеше.
Лея почувства облекчение. Идеята да планира грабежите им й беше противна и въпреки че грижата за лагера щеше да бъде трудна работа, тя предпочиташе да се занимава с това, отколкото да върши нещо нечестно.
Ейб я наблюдаваше.
— Почувства се по-добре, нали — каза той. Гласът му звучеше меко, като че говореше на коте. — Само малко ще чистиш и малко ще готвиш. Въпреки че момчетата ядат страшно много.
— Какво ще получа в замяна?
— Ще можеш да се грижиш за богатия си съпруг. — Той погледна надолу — Въпреки че е по-добре да не казваш на Ревис за него. Мисля, че това трябва да бъде нашата тайна — той говореше, без да обръща никакво внимание на двамата млади гиганти.
Лея погледна първо Бъд, после Кал. Лицата им не изразяваха нищо. Чудеше се колко ли са умни и дали осъзнават пренебрежителното отношение на Ейб към тях.
— Кой е този Ревис?
— Моят партньор — гордо отвърна Ейб — ние сме заедно. Двамата въртим цялата работа.
— Какво ще стане, когато Уесли оздравее?
Ейб й се ухили.
— Ще кажа на Ревис, че си избягала, защото не си могла да понесеш всичко това. Случвало се е много пъти и преди. Обикновено преуморяваме жените от работа.
— За да получиш готвач ли стреля по съпруга ми? След като толкова лесно си намираш готвачки и толкова често трябва да си ги сменяш, защо изобщо трябваше да стреляш по някого?
Ейб се озадачи. След малко се усмихна:
— Искам сестра ми да е близо до мен. Не съм те виждал от дълго време.
Лея грабна едно дълго дърво от една купчина и се запъти към него.
— Ако ме нараниш, Лея, никога няма да се измъкнеш от тази гора.
Той покри лицето си с ръце. Гласът му изразяваше едновременно молба и предупреждение.
Тя замахна с дървото и спря на косъм от главата му:
— Ах ти мръсен, отвратителен изнудван — изсъска тя. После се обърна и тръгна към колибата при Уесли.
— От вас момчета няма никаква полза — обърна се той към двамата зад гърба й — почакайте да кажа на Ревис как оставяте някой като нея да ме заплашва и почти да ме убие. Ревис ще трябва да ви каже две- три думи.
Лея отдели малко време за себе си. Разопакова малкото неща, които бе взела със себе си, когато тръгна с брат си. Желаеше Уесли да се събуди и тя да може да му разкаже някоя история за това къде отива, въпреки че досега не се бе замисляла какво може да му каже. Но той спеше тежко. Дишането му беше дълбоко и бавно. Челото му беше напрегнато от болка. Дълбока резка пресичаше веждата му.
Тя седна до него и докосна бузата му. В този момент тя не можеше да си спомни защо му беше толкова сърдита през последните няколко месеца. Помнеше единствено как се влюби в него като малко момиче. Може би присъствието на Ейб й напомняше отвратителната ферма на детството й. Но мислите за Уесли я караха да разсъждава трезво.
— Достатъчно си се навъртала около него. По-добре спри да го съзерцаваш и ела. Ревис ще иска закуска. Той не обича да изпуска от поглед момчетата за дълго време.
Лея тихо се наведе и нежно целуна омекналите от съня устни на Уес.
— Ще се върна веднага щом успея — обеща му тихо тя и напусна колибата.
Ейб се вгледа в изгряващото слънце с присвити очи.
— Да тръгваме — каза. Очевидно започваше да става нервен.
Пътят надолу криволичеше като лабиринт покрай скали и калинови храсти. Докато се мъчеха да слязат, Лея се опитваше да мисли. За нея щеше да бъде по-добре ако успее да разбере всичко за тази банда, към която се бе присъединила по принуда.
— Къде са Бъд и Кал — попита тя, като отместваше един бодлив клон пред лицето си.
— Те не обичат да вървят с другите. Прекалено глупави са, за да разберат, че хората трябва да бъдат заедно. Дори Ревис не може да ги накара да разберат това.
— Този Ревис успявал ли е някога да ги държи изкъсо?
