него, като че той я канеше на танц.
— Тя наистина е чудесна — снижи тон Ревис.
— Знаех си, че ще ти хареса, господин Ревис. Аз просто го знаех. Тя наистина има желание. В нея гори огън. Ще те направи настина щастлив.
Лея стоеше там и държеше ръката на Ревис в средата на мръсната колиба. Зад гърба си дочуваше тихите звуци, които издаваха Бъд и Кал докато се хранеха. Бавно думите на брат й започнаха да достигат до нея.
За миг отмести погледа си от Ейб към Ревис и бързо всичко започна да й се изяснява. Ревис не беше ничий партньор, а най-малко на Ейб Саймънс. А Лея не беше там за да готви. Тя беше нещо като подарък за този красив и чаровен негодник.
Издърпа ръката си.
— Мисля, че има недоразумение. Аз дойдох тук за да готвя.
— Не е ли забавна — каза Ейб, като се разсмя нервно. — Малката ми сестричка познава мъжете. Тя просто ги обича. И аз виждам, че много те харесва, господин Ревис. Продължавай, Лея, целуни го.
Като вихрушка тя се обърна към брат си и изръмжа:
— Ти ми каза, че се нуждаете от готвачка, но очакваш от мен да проституирам за теб, нали. Добре, чуй ме, подлизурко такъв. Аз не проституирам за никого. Няма да спя с никого, особено с престъпник като този.
Ейб пребледня.
— Господин Ревис — започна той — тя не искаше да каже това. Знаеш как всички госпожи те харесват. Тя просто си мисли, че много повече ще я харесате ако се прави на по трудно достъпна.
— Ти… — ахна Лея и се хвърли към брат си.
Ревис протегна силната си ръка, хвана Лея през талията и я придърпа към себе си.
— Каквато и да е причината, радвам се, че си тук — каза той. — Харесвам жени с характер. — Свободната му ръка започна да гали ръката й над лакътя. — Харесва ми да укротявам тигрици.
— Тогава това харесва ли ти — извика тя и го изрита в слабините.
Тя прочете по очите на Ревис, че каквото и да й се случеше след това, тя си го е заслужила. Защо винаги красивите мъже са убедени, че жените ще се влюбят в тях?
— Нито един мръсен крадец няма да ме докосва — каза тя с ненужна храброст. В следващия миг започна да отстъпва и да се отдалечава от Ревис.
— Хвани я, господин Ревис. Тя е неблагодарна сестра и заслужава каквото и да й дадете.
Очите на Ревис бяха студени, сурови и плашещи. Той се приближаваше към Лея.
Тя отстъпи към масата и постави един стол между тях.
— Остави ме — предупреди тя. — Не искам да ме докосваш.
— Прекалено си красива, за да ме е грижа какво искаш. — Ревис захвърли стола настрани.
Тя продължи да отстъпва. Прегърна през раменете продължаващите да се хранят Бъд и Кал.
— Помогнете ми — помоли тя. Младите мъже не й обърнаха внимание.
— Момчетата се подчиняват само на мен — каза Ревис, като приближаваше. — Защо не престанеш с тази игра? Ела при мен. Аз управлявам тази малка империя и всички ми дават каквото искам. Или се стараят да ми го дадат.
Верити започна да хленчи в ъгъла.
— Това ли е, което си направил на Верити? Насилил си я?
Той се усмихна загадъчно.
— Когато жените ми не ми се подчиняват, аз ги наказвам.
Въпреки нежеланието си, Лея потрепери. Ако някога успееше да излезе оттук, щеше да отмъсти на брат си. Очите й проблеснаха към Ейб. Само след миг Ревис беше върху нея.
Той хвана ръката й, изви я зад гърба й и я привлече към себе си.
— Имаш огън в себе си, моя хубавице — прошепна й той — огън, който имам намерение да споделя.
— Спри — извика тя. В гласа й имаше много повече молба, отколкото искаше.
Устните на Ревис доближиха врата й.
— Ще се научиш да се наслаждаваш на това, което ти предлагам — каза той предразполагащо.
Трудно й беше да разсъждава. Не само защото не искаше да отговори на горещите му устни, а и защото подозираше, че ако Ревис започне да се разпорежда с нейния живот, вероятно с живота на Уесли ще бъде свършено. Единственият начин да го спаси беше да спре Ревис.
Тя не е достатъчно силна, за да го спре, но Бъд и Кал могат да го направят. Само да можеше да ги спечели!
— Не обичам любенето пред хора — прошепна Ревис. — Ела навън, където ще бъдем съвсем сами. Ще ти покажа мъжа, който се крие в крадеца, от който се страхуваш.
— Не се… — започна тя.
Ръката на Ревис се затегна около гърлото й, палецът му хлътна навътре и спря дъха й.
— Вероятно трябва да се страхуваш. Обичам жените да се съпротивляват.
— Защото не можеш да си намериш жена, която да те желае наистина.
Той повдигна тъмни вежди.
— Може би трябва да те науча на някои обноски. Малко болка би те накарала да проявиш желание.
— Тя го заслужава — насъскваше го Ейб.
— Млък — излая Ревис, като не изпускаше от поглед лицето на Лея. — Глупавият ти брат разказа ли ти за мен? Вземам каквото искам и го използвам докато се износи напълно. Не можеш да ми устоиш. Не можеш да се бориш с мен, защото винаги побеждавам.
Той я целуна грубо и страстно по устните.
Когато се отдръпна, светлината в очите му говореше, че с сигурен, че тя вече го желае. Беше убеден, че целувката му ще я накара да падне в краката му.
Лея изръмжа и се изплю в лицето му. После извърна глава, когато той повдигна ръка да я удари.
— Бъд и Кал — каза тя — ако не ме защитите, никога вече няма да ви готвя.
При тези думи ръката на Ревис увисна във въздуха. Той рязко я освободи и я блъсна към стената. Красивото му лице се беше изкривило в грозна усмивка.
— Мислиш, че можеш да настроиш братята ми срещу мен? Мислиш, че можеш да контролираш всичко което е мое?
— Не, аз… не искам да ме докосваш. Това е всичко. Не искам да контролирам.
Нещо в него я уплаши повече от всякога. Ръцете й се бяха вкопчили в стената зад нея, сякаш с нокти можеше да издълбае пътя към свободата.
— Трябва да запомниш, че аз съм господаря тук. Нито една проклета жена… — и той отново вдигна ръка да я удари. Но не я достигна.
Голямата ръка на Бъд леко хвана Ревис за китката.
— Жената ще готви — каза той. Гласът му звучеше благо, но се чувстваше повелителна нотка.
Лицето на Ревис беше озадачено. Той започна да говори, но погледна мъжете, които го пазеха и го караха да изглежда малък, очите му се върнаха върху Лея и това, което тя видя в тях, я накара да потрепери. Сега вече той я мразеше. За миг почти съжали, че не му се е отдала.
Ревис откопчи ръка от хватката на Бъд, обърна се на пети и излезе от колибата.
За момент всички останаха мълчаливи. След това Верити започна да плаче високо. Ейб тежко седна на един стол.
— О, боже, Ревис не е човек, когото можеш да ядосваш безнаказано.
Бъд и Кал се спогледаха мълчаливо и също излязоха от колибата. С треперещи ръце Лея започна да прибира масата.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Лея успя да се измъкне от колибата едва късно вечерта. Ревис не се беше върнал. Верити беше толкова уплашена от нападението му над Лея, че трябваше да минат часове, за да се успокои. В пристъп на истерия
