Ейб се спря и обърна лице към нея.
— Ако искаш да спечелиш момчета на своя страна срещу мен, по-добре се откажи веднага.
Лея се опита да скрие, че планира точно това.
— Ревис и момчетата са братя — добави Ейб — някои семейства се държат здраво един за друг.
— Искаш да кажеш че има още едно от тези „момчета“? Гигантите са трима!
— Не, Ревис има нормален ръст, не е глупав и по нищо не прилича на момчетата. Те не са кръвни братя. Майката на Ревис е довела отнякъде Бъд и Кал, когато са били бебета. Били са отгледани заедно с Ревис и това означава нещо за тях.
Лея направи гримаса зад гърба му. Беше й омръзнало да слуша намеците му за това, че не е привързана към семейството си. Известно време вървяха мълчаливо.
— Бъд и Кал говорят ли изобщо?
Ейб изсумтя:
— Само когато им досаждаш и не ги оставяш на мира. Изглежда че имат толкова малко мозък, че не могат да измислят какво да кажат.
— Мислиш, че колкото повече приказва човек, толкова повече мозък има в главата си?
— Лея, понякога си прекалено умна. Аз не мога да говоря толкова хубаво, но Ревис може. Опитай с него. И бъди внимателна. Не го нападай с тояги, защото момчетата го защитават винаги. Няма да ми е приятно да видя сестра си наранена.
— Сигурна съм в добрите ти намерения — каза тя саркастично.
— Не аз, а ти си тази, която не храни добри намерения към семейството си.
Лея изобщо не си направи труда да му отговори.
След още няколко минути пред погледа им се разкри малка поляна. В средата й се намираше разнебитена колиба. До нея имаше купчина съчки. Наблизо ромолеше поток. От задната страна на колибата се появи измършавяла и изтощена жена. Със слабите си ръце тя пое няколко дебели пъна от купчината.
— Коя е? — попита Лея, като се спря и погледна жената.
— Верити — отвърна Ейб. — Тя е нашата последна ъъ… готвачка. Но тя не издържа много дълго време. Момчетата, те все ядат и ядат — добави, а погледът му отбягваше очите на Лея.
Лея не попита нищо повече, но продължи да наблюдава жената, докато слизаха надолу към колибата. Верити дори не ги погледна. Всъщност тя изглеждаше толкова изтощена, че изобщо не я беше грижа кой идва към поляната.
— Приготви лапачката — изкомандва Ейб, като снижи глас. Жената тръгна към колибата без да се забърза и без да обръща внимание на думите му.
Бъд и Кал изникнаха на поляната сякаш никога не я бяха напускали. Само след миг колебание Лея последва Верити към колибата и пое дървата от ръцете й.
— Ти седни — заповяда тя нежно. — Аз ще сготвя.
Очите на Верити проблеснаха изненадано. Това беше единствената й реакция, преди да отиде в един ъгъл и да клекне на пода.
— Не там — каза Лея учудено. — Седни на масата. Верити я погледна уплашено и поклати глава.
— Страхуваш ли се от Ейб?
Жената поклати глава.
— От Бъд и от Кал? Отново поклати глава.
— Ревис — прошепна Лея и видя как това име накара другата да се смали. — Това е отговорът — каза Лея и започна да оглежда чувалите с продукти. — Ето какъв бил партньора на Ейб — прошепна Лея на себе си.
Ако имаше място, където Лея да се чувства удобно, то беше пред огъня. През целия си живот, докато се беше омъжила, тя винаги и всякак се бе грижила за храната: да я отгледа, съхранява и да я приготвя. Сега, когато започна да готви, в съзнанието се прокрадна идеята, че едно добре приготвено ядене би спечелило Бъд и Кал на нейна страна. Вероятно тя щеше да се нуждае от помощ, ако този Ревис беше толкова груб, колкото показва държанието на Верити.
В колибата имаше изобилие от провизии. След като намери една крадена рокля в чувалите, Лея осъзна, че всичко тук е крадено. Тя не искаше да допусне да падне духом. Бъд и Кал й бяха помогнали за Уесли и тя щеше да им се отплати с едно вкусно ядене, много вкусно ядене.
— Не можеш ли да побързаш — настоя Ейб — Ревис може да се върне всеки момент.
— Ако не ми се мотаеш в краката ще свърша много по-бързо — отговори Лея и подаде на Верити едно твърдо сварено яйце.
— Тя не заслужава нищо за ядене. При нас, който не работи, не трябва да яде.
— Някой я е изтощил до смърт. А сега изчезвай оттук или ще кажа на Бъд и Кал, че ми пречиш да готвя.
За нейно учудване и радост Ейб пребледня и напусна колибата.
— Е, като че ли той малко се страхува от момчетата. — Ти погледна към Верити, като очакваше потвърждение на думи те си. Но жената лакомо тъпчеше яйцето в устата си.
Час и половина й отне приготвянето на храната. Количеството й дори учуди Лея.
— Бъд, Кал — провикна се тя към задната врата. Ейб изсумтя обидено:
— А мен не ме викаш, нали? — и се шмугна в колибата.
В малката колиба имаше само огнище, маса с пет стола и одеяла в ъглите. Навсякъде бяха разпръснати торби и чували с господ знае какво, мислеше си Лея.
Когато отново влезе вътре, видя Бъд и Кал седнали да се хранят. Тя седна срещу тях. Ейб беше заел челното място. Когато се опита да накара Верити да седне до тях, жената се сви още повече в ъгъла си. Ейб се намеси рязко:
— Не я притеснявай. Тя се страхува от Ревис. Макар че не знам защо — добави бързо. — Ревис е наистина хубав човек, нали момчета?
Нито Бъд, нито Кал си направиха труда да отговорят. Продължиха да се хранят с вечерята, която Лея беше приготвила. Маниерите им бяха по-добри от тези на Ейб, който тъпчеше храната в устата си.
Докато Лея ядеше, се притесняваше за Уесли. Щеше ли да си почине, щеше ли да се опита да стане и да я търси, беше ли гладен, как щеше тя да намери обратно пътя към него…
— Яж — изкомандва Ейб — Ревис не обича мършави жени. Изведнъж в съзнанието й проблесна тревога.
— Какво го интересува моето тегло? Това не засяга този твой партньор в престъпленията.
— О, нищо — побърза да отговори Ейб — просто той е един истински джентълмен и харесва красивите жени.
Лея се наведе напред и каза:
— Нито един джентълмен не си изкарва прехраната като ограбва хората.
— Добре казано — разнесе се глас зад Лея.
Тя се обърна. Ейб подскочи и събори стола си.
— Господин Ревис — каза Ейб с отворена уста. Целият излъчваше уважение и страхопочитание. Гласът му издаваше страх.
Лея не знаеше какво точно е очаквала, но със сигурност мъжът на вратата не беше това. Той беше висок, широкоплещест, със стройни бедра, с черна къдрава коса. Тъмнокафявите му очи привличаха погледите. От красивото му квадратно лице очите се впиваха в нейните, а устните му се бяха свили в подигравателна усмивка.
Студени тръпки я побиха.
— Това е тя, господин Ревис — каза Ейб. — Това е сестра ми. Не е ли красива? А освен това е здрава и издръжлива. Няма да можеш да я изтощиш за месец-два.
Лея не можеше да отдели погледа си от мъжа. Нещо в него я плашеше и очароваше едновременно. Тя навлажни устни.
Бавно като котка мъжът приближи до нея. Беше облечен с черна копринена риза, черни вълнени панталони и черни кожени ботуши. Грациозно й подаде ръка.
Лея прие ръката и за миг си представи, че е в салона на имението Станфорд. Изправи се и застана пред
