участваш в грабежа. Има пътища да те измъкнем, дори и да си обвинена. Така че престани да си мислиш, че трябва да останеш тук завинаги.
С цялата си душа Лея искаше да повярва на думите му.
— Така ли мислиш? Има ли такава възможност — прошепна тя.
— Повече от възможност. Сега искам да те видя усмихната. Трябва да отидеш веднага на едно място.
— Искаш да се върна в колибата при Ревис?
Уес стисна зъби.
— Никога повече няма да се върнеш на това място. Ще тръгнеш с Бъд и Кал. Те ще те заведат в Суитбрайър. Там имам приятели и ако трябва, те ще те скрият докато дойда да уредя нещата.
— А къде ще бъдеш ти през това време?
— Има още нещо, което трябва да свърша. Дължа някому нещо. Сега ела — той хвана ръката й и я издърпа навън. — Бъд и Кал ще се погрижат за теб, а Ревис няма да може повече да те нарани.
Тя се отдръпна. Погледна го с, присвити срещу слънцето очи.
— Защо не искаш да дойдеш с мен в Суитбрайър?
— Нали ти казах, че трябва да свърша нещо.
Лея се замисли, седна на земята и скръсти ръце.
— Какво означава това? — попита той.
— Няма да тръгна. Замислил си нещо. Това не ми харесва.
В гърдите му се надигна гняв. Сграбчи я за раменете и я повдигна.
— Мислиш, че съм замислил нещо? Дни наред лежах безпомощен, докато ти забъркваше каши една след друга. И ми казваш, че не ми се доверяваш? Още сега бих те обърнал върху коляното ми и бих те натупал. Кога ще разбереш, че не можеш да управляваш с една ръка целия свят? Бих могъл да измъкна и двама ни много отдавна оттук, ако ме беше помолила за помощ. Но не, госпожа Станфорд трябва всичко да свърши сама. Опитах се, Лея, наистина се опитах да бъда мил с теб. Но ти искаш да се справяш с всичко по своему и аз ти позволих да опиташ. Само моята собствена глупост ми попречи да осъзная колко голяма опасност те грози. — Пусна я на земята. — По дяволите ти и твоите глупости. Не знам дали на света има друг мъж, който да е изтърпял толкова, колкото ми се наложи да изтърпя заради теб. Обиждаше ме, наричаше ме непостоянен, а сега се държиш с мен като с безпомощен идиот, когото трябва да защитаваш. Знаеш ли какъв ти е проблема?
Тя погледна с широко отворени очи красивото му разгневено лице.
— Не. Какъв ми е проблема?
— Винаги искаш да контролираш нещата. Доколкото разбирам, ти си се разпореждала с цялото си семейство, като че си генерал. По време на пътуването ни ти вършеше работата на всеки един от нас и в действителност управляваше всичко.
Лея примигваше насреща му.
— Сега търпението ми се изчерпа. Достатъчно съм си почивал и съм ти позволявал да се разпореждаш с всичко сама. От днес ти ще бъдеш моя жена и ще наблегнеш на тази част от брачните обети, където се казва подчинявай се. Разбра ли ме?
— Може би — каза тя, но го погледна и се поправи — напълно те разбирам.
— Добре. Първата заповед е веднага да напуснеш тези гори. Аз оставам тук, защото имам намерение да разбера кой заповядва на Ревис. Когато науча, ще се върна при теб в нашата ферма. Не и преди това. Ясно ли е?
— Да — каза тя замислено. — Ревис не извършва грабежите си съвсем сам.
— Някой друг ги организира. Ревис не е нищо друго освен незначителен крадец. Не е достатъчно умен, за да се справя с всичко сам. Но той лично с свързан с главатаря и аз искам да узная кой е той. Готова ли си за път?
— Аз също искам да разбера кой се крие зад всички тези ужасни неща.
— Добре — отвърна той нетърпеливо — ще ти разкажа, когато се върна у дома. — Той изсвири силно. — Бъд и Кал ще те заведат у дома.
— Ревис няма ли да ги търси?
— Намислил съм нещо по този въпрос, но нямам намерение да ти разказвам. Няма да ти кажа нищо. Единственото, което искам за тези няколко месеца, е да знам, че си в безопасност. Не искам да те намесвам в нищо. Аз ще разчистя веднъж завинаги тази банда.
— Съвсем сам ли? — Тя беше слисана.
— Ти имаше намерение да се грижиш за Ревис и за мен съвсем сама. Мислиш ли, че Ревис ще ти пожелае добър път, когато си тръгнеш? — После гласът му омекна. — Сега ме целуни за довиждане.
— Не съм съвсем съгласна — промърмори тя, докато той я притегляше към себе си. — Не се ли нуждаеш от малко помощ?
— Замълчи, Лея.
Тя не каза нищо повече. Той притисна с устни нейните.
— Как ми се иска да имаме повече време.
За миг забрави всички страхове от Ревис и главатаря му.
Гледаше Уесли. Беше сигурна, че го обича. В действителност никога не бе преставала да го обича. Той се беше държал ужасно с нея и може би тя трябваше да го мрази, но не можеше.
— Защо ме гледаш така? — попита той с усмивка. — Ако не бях толкова загрижен да те измъкна оттук, бих се върнал обратно с теб в колибата.
Тя се притисна към него и това го озадачи. Отметна кичур от косата й.
— Досега не бях забелязал, че си толкова красива. Въпреки безсънните нощи, ти си най-красивото момиче, което съм виждал. Лея, благодаря ти за това, което направи за мен, за това, че се остави в лапите на Ревис, за да ме спасиш. Беше… много мило от твоя страна.
Тя се отдръпна от него. Усещаше, че всеки миг ще се разплаче отново.
— Ще те видя ли в Суитбрайър?
Той се ухили и я целуна похотливо.
— Нямам намерение да се бавя, след като знам, че ме чакаш. А сега тръгвай.
Той я обърна с гръб и я шляпна отзад. След час тя слизаше по пътя надолу през планината. Бъд вървеше пред нея, Кал зад нея, а тя вече кроеше планове.
Веднъж далеч от обятията на Уесли, тя беше в състояние да мисли по-лесно. Ако отиде сама в Суитбрайър, както той искаше, може би трябваше да поеме законните обвинения срещу нея. Единствената й надежда беше да може да се скрие при някого. Но кого можеше да помоли за това? Кимбърли? Джъстин?
Сети се за Кимбърли. Би ли тъгувал Уесли за нея, ако Лея не му напомняше с присъствието си, че съществува? През нощта, когато е самотен, би ли си спомнял красивото русо лице, вместо обляното в сълзи лице на Лея? Едва сега той беше забелязал, че Лея е красива. Но колко дълго щеше да го помни?
Тя вървеше и мислеше. Ако беше прекарала повече време с Уес, той би могъл да я заобича. Той вече й беше споменал, че я харесва. А не се ли нуждаеше от помощ, за да се справи с бандата на Ревис? Как щеше да събере цялата информация, от която се нуждаеше? Той каза, че има някакъв дълг, който трябва да плати, но не дължеше ли Лея на Ревис нещо за това, че той я превърна в съучастничка в убийствата?
Колкото повече мислеше за това, все повече се убеждаваше, че трябва да се върне и да помогне на съпруга си.
Но първо трябваше да избяга от Бъд и Кал. Докато вървяха, тя започна да се оглежда за място, където да се скрие и да прекара нощта сама в голямата и безлюдна гора. Потрепери. Зад нея Бъд попита:
— Искаш ли да си починеш?
— О, не — отговори мило тя и се усмихна на огромния мъж. — Чувствам се много добре.
Заслужава си заради Уесли да прекара една нощ съвсем сама в гората.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Да избяга от момчетата беше много по-трудно, отколкото беше мислила, а да се скрие от тях се оказа
