почти невъзможно. Беше се заровила под листа и храсталаци. Спря да диша, когато двамата минаха близо до нея. След почти безсловесен разговор те се разделиха. Единият тръгна на юг, а другият на север. При залез слънце двамата се върнаха и внимателно огледаха земята. Сякаш знаеха, че е наблизо и искаха да й дадат време да се реши и се покаже. Лея изчака нощта да се спусне и напусна скривалището си. Бъд и Кал не се виждаха и тя пое нагоре по планината.
Всеки звук я караше да подскача и скоро я побиха тръпки. Изминаха часове. Изведнъж почувства нечие присъствие. Ревис! Тя се закова на мястото си, обхваната от ужас.
— Бъд и Кал — каза с въздишка на облекчение — знам че сте наблизо. Покажете се.
Гигантите изникнаха сякаш бяха части от самата гора. Застанаха пред нея.
Разбра, че е разкрита, но се почувства в безопасност и се зарадва, че ги вижда. Усмихна им се:
— Какво става? Ще ме помъкнете ли насила надолу по планината? Предупреждавам ви, аз ще викам и ще ритам.
Мъжете бяха озадачени.
— Защо искаш да се върнеш при Ревис? Съпругът ти иска да бъдеш на сигурно място.
— А кой ще се погрижи за неговата безопасност, след като и двамата сте с мен? Ревис ще нарани Верити, понеже няма кой да я защитава и вероятно ще пребие Ейб като разбере, че съм избягала.
— Грижа ли те е какво ще се случи с брат ти — попита Кал.
— Вероятно. Не съм сигурна. Знам само, че не мога да си тръгна и да оставя Уесли сам срещу Ревис. Ще ми помогнете ли.
Двамата се спогледаха.
Лея разбра, че братята-гиганти разговарят без думи. Ейб ги нарече братя на Ревис, но в момента тя се чудеше колко близки могат да му бъдат.
— Някой от вас придружавал ли е Ревис по време на грабежите му?
— Не — отвърна Бъд.
— Тогава защо… Защо стоите при него?
— Той ни плаща за дървата, за дивеча и за грижите, които полагаме за колибата и за безопасността му.
Това възбуди любопитството й.
— Добре ли ви плаща?
— Купили сме си земя в града в подножието и ще ставаме фермери.
— В града? Имате предвид Суитбрайър, градът на Уесли? Колко земя имате?
Спогледаха се.
— Притежаваме осем хиляди петстотин шестдесет и два акра.
— Хиляди — прошепна тя — значи двамата притежавате хиляди акри земя.
— Уесли познава нашата земя и казва, че е хубава. Каза, че ще ни помогне да построим къща, да си купим семе и сечива.
Лея не можа да се сдържи да не се засмее. Според Ейб момчетата бяха глупави, но всъщност те бяха достатъчно умни, за да натрупат богатство.
— Кога смятате да изоставите Ревис?
— Дължим му нещо. Той ни помогна когато бяхме деца — каза Кал. — Скоро ще си изплатим дълга и ще го оставим.
— А сега имате нов закрилник. Уесли ще ви помага винаги, когато имате нужда. А ако вие ми помогнете сега, аз ще… — Тя не можеше да измисли за какво да се спазари — ще ви готвя. Докато си строите къщата и хамбара, ще ви подсигурявам храна по три пъти на ден.
За пръв път откакто ги познаваше, тя ги видя да се усмихват на лунната светлина. Изглеждаха още по- млади. Ръстът им караше хората да се страхуват и те бяха свикнали с втренчените погледи и странните забележки. Тя бе започнала да ги харесва и да се привързва към тях.
— По пътя насам — каза бавно тя — видях едно място, обрасло с диви ягоди. Някой от вас ял ли е ягодов сладкиш с плът на хрупкава коричка и малки дупчици, през които се процежда сока на ягодите? Или може би искате нещо като пиле в ковчег? Това е пиле, което…
Бъд я прекъсна:
— Какво искаш да направим за теб?
— Ние не убиваме — добави Кал.
— Нямам предвид… — тя разбра, че ги дразни. — Ревис познава ли ви в действителност?
Лицето на Кал стана сериозно.
— Ревис мисли, че сме негови, както мислеше майка му. Но той не се държи с нас като с роби. Ние го накарахме да ни плаща за всичко, което вършим за него. Ти не трябва да се връщаш там.
Тя искаше да му обясни някои неща.
— Кал — каза тя тихо — ако Бъд изпадне в беда, би ли отишъл на безопасно място, или ще рискуваш живота си, за да му помогнеш? Уесли е мъжът, когото обичам и вярвам, че мога да му помогна.
— Аз бих умрял за брат ми. А и той за мен. Ще ти помогнем.
— Ще те заведем обратно при Ревис. А когато мъжът ти се върне…
— Да се върне? Къде е отишъл? Какво е намислил?
— Той не ни каза. Каза само, че ще се върне след два дена. Можеш да останеш при Ревис дотогава или да те скрием в гората.
— Ще се върна при Ревис. Поне ще помогна на Верити и ще се погрижа за храната на всички. Да вървим.
Бъд погледна надолу.
— Трябва да почакаме да съмне.
— Но аз искам да се върна в случай, че Уесли… — тя спря за миг — Не можем да събираме ягоди през нощта, нали?
— Не — усмихна се Бъд.
— С какво са ви хранили като малки, момчета?
— Сива каша — каза мрачно Кал. — Огромни купи сива каша.
Лея се опита да не се разсмее на мрачния му тон. Може би някой ден те ще посетят плантацията Станфорд и ще видят огромните запаси от разнообразна храна. Може би ще проявят желание да се запознаят с красивата млада племенница на Клей Армстронг.
Тя седна.
— Можем малко да поспим.
Сви се на кълбо върху влажната земя и заспа без повече да мисли. Да имаш за охрана гиганти, подобни на планини е нещо, което те кара да се чувстваш в безопасност.
Лея бе наредила масата в малката колиба, но още не се решаваше да извика мъжете. Уесли току-що бе пристигнал. Дрехите му проблясваха на слънчевата светлина. Със сериозно изражение говореше на Ревис. Лея виждаше напрежението у по-дребния жесток мъж. Раменете му се бяха свили. Сякаш всеки миг очакваше да бъде ударен.
През изминалите няколко дена Лея бе стояла близо до Бъд и Кал. Беше озадачена от това, колко бе нараснала омразата им към Ревис. Отново и отново си припомняше как той стреля по заселника, а после по жената. Веднъж той се опита да я убеди със сладки думи, че го е извършил заради нарастващата любов към нея. Но Лея знаеше, че той ги е убил защото искаше да я принуди да не го отхвърля.
Колкото по-близка ставаше с момчетата, толкова повече ги харесваше. Те мълчаха, когато Ейб говореше на тях или за тях, сякаш бяха бездушни дървета. На няколко пъти тя улови мъждукащи светлини в очите на Бъд.
Ревис донесе пресни яйца и сметана. Лея приготви голяма паница крем карамел, покрит с горена захар. Преди да позволи на Бъд и Кал да го опитат, тя ги принуди да й разкажат какво знаят за Уес. Те бяха разбрали единствено, че Уес се преструва, че е дошъл от името на Танцьора и ще работи с Ревис.
— Убедена съм, че Ревис ще го посрещне с отворени обятия. Той обича някой, с когото до споделя
