Тъмната му кожа проблясваше на лунната светлина.
Не се оказа толкова трудно, колкото беше мислила. Изкашля се няколко пъти, за да привлече вниманието му и когато се убеди, че я гледа, бавно разкопча роклята си. Мръсната рокля падна на земята и тя остана по полупрозрачна долна риза.
Тръгна към него. Той газеше във водата и я гледаше. При всяка стъпка фината материя полепваше по бедрата й. Тя стигна едно високо дърво и се спря. С очи, приковани в неговите, тя развърза ризата си и я остави да падне. Оставаше последният пласт дрехи — чифт дълги гащи от толкова ефирна материя, че не оставаше нищо за въображението и къс, мек, копринен корсаж.
Като дете, за да избяга от гнева на баща си, Лея се беше научила да се катери по дърветата. Ловко се метна на един дълъг здрав клон, надвиснал над езерото. Като се опитваше да пази равновесие, погледна Уесли, махна корсажа си и го пусна на земята. Той виждаше на лунната светлина налетите й гърди. Свали мокрите си прилепнали гащи и също ги пусна на земята.
Гола, без да поглежда съпруга си, но много спокойна, тя отиде до края на клона, запази за миг равновесие, а после със съвършено гмуркане се спусна в хладката вода и се приближи към него. Когато главата й се показа на повърхността, той я хвана за ръка.
— Господи, жено, ти наистина знаеш как да привлечеш мъжкото внимание.
Без да продума повече, той я поведе към брега. Почти я влачеше след себе си.
— Лея — прошепна той, сграбчи я в обятията си. Мокрите им тела се притиснаха в едно цяло.
Хванал главата й с две ръце, той жадно я целуваше. Лея обви с ръце врата му. Знаеше, че заради този миг си струваше да изтърпи всичкия му гняв.
Ръцете му се движеха надолу по влажния й гръб. Играеше си с мокрите й къдрици. Устните му целуваха лицето й, клепачите й, страните й. Изведнъж я отблъсна:
— Нека те погледам.
Тя поруменя. Може би той няма да я хареса. Той взе ръцете й, постави ги спокойно отстрани на тялото й и започна да я изучава с поглед.
— Когато си отидем у дома, ще те държа в къщата ми така, както си сега. Никога няма да ти позволя да носиш дрехи.
— О, Уесли — тя се изкикоти по детски — ще замръзна през зимата.
— Не и с мен. Аз ще те топля.
Придърпа я към себе си, нежно захапа шията й.
Лея потрепери. По цялото й тяло плъзнаха студени тръпки на възбуда. Уес я целуна още по-силно. През тялото и премина огън. Тя се притисна още по-силно към него.
С прелъстяваща усмивка Уесли я спусна към земята, но миг преди тялото й да докосне тревата, той я постави върху себе си.
— Кожата ти не трябва да се допира до твърдата земя. Докосни ме, моя красива съпруго.
Той я повдигна и я постави да седне така, че да може лесно да проникне дълбоко в нея. Тя се полюляваше. Цялото й тяло се движеше в най-прекрасния ритъм. Уесли държеше слабините й със силните си ръце и помагаше на движенията й. Когато тя усети, че наближава върховния миг, се наведе напред и обгърна врата му, искайки да се доближи възможно най-близо до него. Дълбоките му тласъци я накараха да се почувства така, сякаш потъва в някаква бездна.
— Уесли — извика тя, като извиваше тяло. Изведнъж той я отблъсна.
— Нещо се промени в теб. Сигурна ли си, че не предпочиташ да бъдеш с любовника вместо със съпруга си?
Тя въздъхна дълбоко.
— Защо всички мъже са толкова сговорчиви, когато говори онази им работа и несговорчиви, когато става въпрос за нещо друго.
Той се засмя странно.
— Къде отиваш? При Ревис ли се връщаш? Той какво харесва, когато онази му работа…
Лея се обърна гневно. Той млъкна. Красивото й тяло представляваше необичайна гледка за него и я гледаше възхитен.
— Това, че съм Саймънс, а ти си от господарите Станфорд, не означава, че скачам в леглото на всеки мъж, който ме помоли. Ако някога отново ми намекнеш, че съм била с Ревис, няма никога да ти проговоря. Или няма да ти позволя да ме любиш. Разбра ли?
Той се изправи и я хвана за рамото преди тя да стигне дрехите си на брега на реката.
— Съжалявам, Лея. Днес просто полудях от гняв. Момчетата ми казаха как си държала Ревис настрана. Но защо за бога така ме отхвърли сутринта? Ако Ревис знаеше, че си моя, би се замислил дали да те докосне. Това, че хвърли тестото по мен ми костваше много.
— Знаех, че няма да ме разбереш — каза тя тежко. — Отказах на Ревис, защото е крадец и защото съм омъжена. Как щеше да изглежда всичко, ако ти, друг крадец, дойдеш, а аз падна доброволно в обятията ти. Няма ли да бъде това подозрително?
— Да но аз съм…
— Ти си какво? Съпругът ми? Не искаме Ревис да узнае това, нали?
— Не, имах предвид, че съм… Че съм много по-красив от него и е съвсем разумно да пожелаеш мен, а не него.
— О, Уесли — възкликна тя и се разсмя.
— Не мислиш ли така? — възмути се той. Все още смеейки се, тя го прегърна.
— Наистина мисля така. Вярвам, че си най-прекрасния мъж, който някога съм виждала.
— По-добър от Ревис?
— Много по-добър.
— И от брат ми Травис?
— Още по-добър.
Той се разсмя и я обсипа с целувки.
Макар че й беше много трудно, тя се отдръпна.
— Не мога да остана. Ревис ще иска да знае къде съм. Ако и двамата ни няма, ще започне да подозира.
— Ще се справя с Ревис. Ще му кажа, че истинският мъж печели дамата.
— Не — каза тя. Пръстите й галеха мускулестите му гърди. — Моля те, не прави това. Ти не го познаваш. Той е зъл. Той може да те намушка с нож докато спиш.
Той се направи на сърдит и я погали по бузата.
— Какво стана с моята малка котка, която непрекъснато ми противоречеше по целия път насам. Къде е жената, която се кълнеше, че никога няма да ми позволи, ако сам не си го взема.
Тя го отблъсна. Последното нещо, което би му казала, беше че го обича. Ако някога изобщо успееха да напуснат тези планини и той я напуснеше, тя искаше да съхрани останалата у нея гордост. Когато той си тръгнеше, тя искаше да му каже, че изобщо не я е грижа за него и че удоволствието от няколкото часа, прекарани заедно е единственото, което е търсила.
Тя се отскубна от него.
— Ти си по-безопасен от двамата. Ако остана с Ревис, той ще ме направи като Верити. Парите ти ще помогнат да избегна обвиненията.
— Това ли означавам за теб, Лея? Аз съм някой, чиито пари можеш да използваш?
Тя се опита да не покаже, че гласът й трепери. Какво можеше да каже? Че няма да преживее, ако нещо му се случи.
— Ти поиска да бъдем женени. Аз почти бях в безсъзнание. Исках да сложа край на този брак, но ти отказа и законно ние сме обвързани. Заради това и защото моят брат стреля по теб, аз се присъединих към бандата на Ревис, за да те закрилям. След като всичко това свърши, моето задължение към теб ще отпадне.
— Задължение? А какво ще кажеш за това — очите му се плъзнаха по голото й тяло.
Тя се усмихна похотливо.
— Ние, жените Саймънс, обичаме да се наслаждаваме и да се боричкаме с красиви мъже. Аз не бих легнала с Ревис, защото той е мъж, който обича болката.
