Лея

противоположното на моя план, но тогава съвсем случайно може да се окаже, че ми помагаш.

— Защо ти… — изстреля тя и се надигна.

Той я хвана за бедрото и я придърпа. Устата й бе близо до неговата.

— Как можа да ми наговориш всички онези отвратителни неща снощи, след като мислиш, че съм добър и мил?

— А ти как можеш да вярваш само в хубавите неща, които говоря за теб, а да не вярваш в лошите. Изобщо слушал ли си ме някога?

Той я пусна и погледна в чувала с храната.

— Повече вярвам на това, което виждам. Да ти кажа истината, ти винаги се хвърляш или скачаш, или се гмуркаш в обятията ми, а след това говориш най-долните неща за мен. Струва ми се, че ако ти наистина не ме харесваше, нямаше да си сваляш дрехите толкова често пред мен.

Тя не можа да отговори абсолютно нищо. Тихо седна.

— Какви планове имаш за Ревис? — Шепнеше.

— Искам да го подлудя — простичко отговори той.

— Ти искаше да използваш мен, за да го подлудиш?

— Да, това планирах. Но сега е трудно да се осъществи. През цялото време ти ми се противопоставяш. Страхувам се да не се стигне до това да си разкрием картите, а ти, вместо да се криеш зад мен, да застанеш между нас и да кажеш някаква глупост от рода на „застреляйте първо мен“. О, Лея, имам кошмари заради това. Чудя се, ако ти кажа „застани между нас“, дали тогава няма да застанеш зад мен. Но не съм сигурен, дали и това ще свърши работа. Господи, ти наистина си голям проблем.

— В такъв случай как промени плана си? — попита тя меко и послушно.

— Трябва да бъда мек и спокоен. Страхувам се да провокирам Ревис и да го накарам да говори, защото не съм сигурен какво ще направиш ти. Бъд и Кал се опитаха да те отстранят няколко пъти, но ти се залепяш ту за Ревис, ту за мен. Като че трябва да ни закриляш и двамата, или по-скоро да закриляш мен, защото мислиш, че той може да се грижи за себе си, а аз не мога.

— Не съм имала намерение… Наистина ли съм толкова ужасна…

— Още по-зле. Някога чула ли си думата „подчинявам се“? Може би мислиш, че това означава „прави обратното“.

Тя вдигна поглед към него и го видя да й се усмихва.

— Може би ще се науча?

— Точно това казаха Бъд и Кал, но аз мисля, че имаш желязна глава. А последното нещо, което бих рискувал, е хубавата ти малка главичка.

— Провалих плановете ти и сега за теб е невъзможно да разбереш кой е Танцьора. Поставям живота ти в опасност, защото бих могла да се намеся, за да те защитя.

— Точно това исках да кажа. — Сега той ядеше парче прасковен пай. — Но със сигурност последните дни бяха много интересни с теб. Замери ме с тестото, а след това чисто гола се хвърли в езерото точно когато се къпех. После толкова гневно викаше по мен, че всички прекрасни части на тялото ти подскачаха. Бих желал да имам време да им се насладя, без да се безпокоя за Ревис.

Тя обърна глава да скрие порозовялото си лице и отново запита:

— А сега какъв ти е плана?

— Опитвам се да го съставя. Исках да накарам момчетата да те отстранят, но само като им споменеш за ягодов пай, те са готови да изпълнят всичките ти желания.

Тя се разсмя.

— А ще помогне ли, ако се закълна, че ще ти се подчинявам?

— Вече веднъж се закле пред свещеника, но влезе от едното ти ухо и излезе през другото.

— Но това е важно!

— А да си омъжена за мен не е ли важно?

Тя нямаше намерение да отговаря. Ако му кажеше, че той е този, който не е желаел техния брак, нямаше да й обърне внимание. Би я слушал само ако говори нещо хубаво за него. В противен случай единствено би наблюдавал как подскачат „всички прекрасни части на тялото й“.

— Обещавам, че ще слушам и ще се подчинявам. Но само ако планът е добър — добави бързо след това.

— Не достатъчно добър — каза той и облиза пръстите си. — Аз искам изцяло да ми се подчиняваш, без да се пазариш. Изобщо не ме интересува какво ти мислиш за плана ми, дали го смяташ за глупав, опасен или какъвто и да е. Или ще се съгласиш да ми се подчиняваш, или ще те вържа за едно дърво и ще те оставя сама в гората.

— Няма да го направиш — тя се разсмя.

Уес я гледаше съвсем сериозно:

— Опитай и ще видиш!

— О, не мисля да опитвам — каза тя малко нервно. — Кълна се, че ще се подчинявам на всичките ти заповеди. А сега ще ми кажеш ли какъв е плана ти?

Той все още нямаше желание да й разкаже. Тя разбра, че иска да го убеди с целувки. Въпреки всичко, което се беше случило предишната нощ, тя все още се срамуваше от него. Той беше и не беше неин съпруг. Беше неин единствено когато се криеха сами в гората.

Той й разказа плана си. Тя беше учудена. Уесли се беше свързал с Джъстин, Оливър Старк и Джон Хамънд и ги бе помолил за помощ. Те трябваше да натоварят два от фургоните на Уесли с най-хубавата стока и да оставят Ревис да ги открадне.

— Ще крадеш това, което е твое?

— По добре е, отколкото да пострада някоя невинна жертва. След като веднъж ми повярва, Ревис ще започне да ми се доверява повече.

— Уесли — каза тя и се освободи от ръцете му — как разбра, че Танцьора има дъщеря и откъде разбра за къщата му?

— Изобщо не знаех. Отгатнах. Ревис обича да си мисли, че жените го желаят. Аз заложих на неговата суетност.

— Това не беше ли твърде опасно? Ами ако и той те е тествал?

— Той няма причина да ме подозира, а и Бъд и Кал не го изпускат от погледа си. Няма да може да се свърже с Танцьора. Сега престани да се притесняваш и ми дай още една целувчица.

По-късно, докато приготвяше пая за вечеря, тя мислеше за разговора с Уесли. Може би, въпреки самохвалството му, той щеше да има нужда от помощ. Но как, за бога, би могла да го убеди да тръгне с него?

Ревис реши въпроса й. На вечеря той заяви:

— Или Лея ще дойде с нас, или нападение няма да има.

— Какво по дяволите може да искаме от една проклета жена — избухна Уесли.

— Нямам й доверие. Няма да я оставя тук сама. Тя прекалено много скита из тези гори.

— И какво от това? Нека си отиде, ако иска. В тези фургони сигурно има повече жени. Ще можеш да си вземеш една от тях. А може и тя да те хареса повече, отколкото Лея те харесва.

— Точно затова искам — Ревис наблюдаваше замръзналия й от напрежение гръб. — Или ще дойде, или няма да има нападение!

Преди Уесли да успее да продума, Лея пристъпи между двамата:

— Вече съм дамгосана като крадла. Бих могла да дойда пак. Освен това може би там ще си намеря нова рокля.

При тези думи устата на Ейб увисна, Бъд и Кал продължиха да ядат, Уесли избягваше да я погледне, а Ревис я изучаваше през цигарения дим.

Тази нощ, когато тя излезе да изхвърли мръсната вода, Уесли я хвана за ръка и я придърпа към сенките.

— Утре ме наблюдавай. Аз ще ти давам знаци къде да стоиш. Изобщо не слизай от коня. Не трябва да има престрелка, но ако има, дори само ако някой изпусне пушката си, ти насочи коня си на изток и препускай