колкото се може по-бързо. Слушаш ли ме, Лея?
Изведнъж той сграбчи главата й и я придърпа.
— Искам да бъдеш по-разумна, отколкото си. Не върши нищо героично. При никакви обстоятелства не искам да се правиш на благородна. Не се опитвай да спасяваш нечий живот, нито да ръководиш нападението, или нещо друго, което обичайно ти е присъщо. Стой си спокойно на седлото и ако има каквато и да е опасност — бягай. Разбираш ли ме? Ще ме слушаш ли?
— Ще изпълнявам всичко, което искаш. Няма да изложа никого на опасност.
— Имам още един план. Когато тръгнем назад и се скрием между дърветата, искам бързо да обърнеш коня си и да се върнеш обратно. Шт… — той постави пръст на устните й. — Всичко е уредено. Пазех го досега в тайна, защото не бях сигурен дали ще поиска да тръгнеш с нас. Джъстин ще се погрижи за теб и ще те заведе в Суитбрайър.
— Но Ревис ще разбере, че ме оставяш да избягам.
— Това е моя грижа и не те засяга. От теб очаквам да ми се подчиниш. Кажи сега, какво ще правиш?
Тя спокойно повтори указанията му.
— Ще закриляш Верити, нали — добави. — Моля те, не оставяй Ревис да я нарани.
— Ако следваш указанията ми — отвърна той. — Ще се погрижа за Верити, дори ако се наложи да я вкарам в собственото ми легло.
Лея се стегна.
— Не са необходими толкова драстични мерки — отвърна.
— Това ми прилича на ревност. Целуни ме, а след това заспивай. Утре рано сутринта трябва да потегляме.
— Да — прошепна тя. — Да.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Утрото настъпи по-скоро, отколкото желаеше. През цялата нощ тя чувстваше, че нещо не е наред и се мяташе в леглото. Дълбоко в себе си усещаше, че ще се случи нещо ужасно.
С натежали клепачи тя приготви торбите с хляб и сирене за из път. Потеглиха надолу по планината. Единствено Верити не ги последва.
Откъм гората се появи Уесли на огромен дорест жребец. Бъд и Кал го следваха с големите си черни коне. Животните се изправяха на задните си крака и пръхтяха. Господарите им ги обуздаваха с лека ръка.
— Ние потегляме — каза Уесли на Лея.
Тя препускаше на гърба на една кротка кафява кобила.
По целия път надолу сърцето на Лея биеше все по-бързо и по-бързо. На два пъти улови погледа на Ревис. Сърцето й се сви, беше сигурна, че нещо ще се случи. Мъж, който е способен да убива, само за да си осигури присъствието на жената, която иска, не би се съгласил лесно да отстъпи на друг да организира нещата. Ревис беше много спокоен и се съгласи Уесли да се присъедини към бандата.
Когато наближиха подножието на планината и можеха да видят фургоните, Лея едва се държеше на седлото. Тя видя как мъжете дръпнаха маските на лицата и насочиха пушки към пътниците. Видя Джъстин да слиза от мястото си. Джон Хамънд слезе от втория фургон с високо вдигнати ръце. Вятърът носеше думите на Уесли. Тя го чуваше да дава нареждания на Оливър Старк да свали стоките от фургона.
Като че всичко беше игра. Всички участници се познаваха помежду си, а някои от тях се преструваха, че се виждат за пръв път. Вършеха нереални неща. Носеха маски и се заплашваха един друг. Това би могло да я забавлява, но всяка минута ударите на сърцето й се ускоряваха.
Ревис изсвири тихо по посока на Лея, Погледна го. Той мълчаливо й направи знак да се приближи. Тя умишлено не потърси погледа на Уесли. Той можеше да й направи знак да не послуша другия мъж и това би настроило Ревис срещу него.
Тя смуши коня. В този момент забеляза нещо между дърветата. Нещо проблесна. Отначало тя не му обърна внимание. Но когато застана до Ревис и погледна надолу към Джъстин, осъзна, че на слънчевата светлина е проблеснало дуло на пушка.
— Никога няма да можеш да се измъкнеш оттук с това — каза Джъстин с убедителен тон.
Лея едва чуваше какво става наоколо. Чудеше се дали зад дърветата се криеше само един човек. Това хора на Уесли ли бяха? Беше ли й казал той за тях? Може би това бяха хора на Ревис?
Уесли се разпореждаше, Джон се подчиняваше, а Джъстин спореше. Лея се опитваше да размишлява. Тя тайно заби шпори в слабините на коня, за да го накара да подскочи. После, докато се мъчеше да се задържи на седлото, очите й претърсваха между дърветата. Лицата на Уесли и Джъстин бяха загрижени. Ревис я наблюдаваше зорко като орел. Следеше погледа й.
— Хей, момичето ми — тя потупа коня по врата и се наведе да намести шпората си.
Едно от блестящите на слънцето дула помръдна.
— Прикривай ме — каза Уесли на Ревис и слезе от коня. Ревис кимна. Насочи пистолета към Джъстин. Уесли и Бъд започнаха да товарят стоката на конете. Ейб възседна коня си. Очите му се стрелкаха наоколо.
Лея си помисли, че брат й е нервен като нея самата.
Когато натовариха стоките, Лея усети, че предчувствията й скоро ще се сбъднат.
Ревис слезе от седлото.
— Да изчезваме оттук — рече Уесли.
— Искам лично да проверя какво има във фургоните — възрази Ревис.
— Искаш да кажеш че не ми вярваш? — Гласът на Уесли стана заплашителен.
— Не се доверявам на никого.
На Лея й се стори, че има нещо странно в начина, по който Ревис е застанал между Уесли и фургона. Тя инстинктивно вдигна глава и отново видя блясъка между дърветата.
Без да се замисли, повдигна двата си крака, смушка коня в слабините и се понесе напред към съпруга си. Настъпи пълно объркване.
Уесли отскочи от пътя. Задницата на кобилата на Лея го събори. Той се просна в мръсотията. В този момент се чуха три изстрела.
Ревис беше улучен в гърдите.
Бъд грабна юздите на кобилата на Лея. Тя скочи на земята:
— Уесли, ранен ли си?
Той я погледна странно. Маската беше паднала около врата му.
— Не.
Джъстин се беше навел над Ревис. Той улови погледа на Уесли и поклати глава.
Уесли са намръщи. Отиде до умиращия мъж и постави главата му в скута си.
— Мислеше се за много умен — прошепна му Ревис. — Мислеше си, че ти вярвам. Аз знаех през цялото време, че тя те посещава. Тя настрои всички против мен. Дори собствените ми братя.
Той се закашля. Гърдите му бяха прогизнали. Кръв течеше от трите му рани.
— Кой е Танцьорът? Направи нещо добро в живота си, кажи ми.
Ревис болезнено се усмихна.
— Знаех си, че точно това искаш да узнаеш. — Затвори очи, после погледна надвесените над него лица. — Макалистър — прошепна — чувал ли си някога за Девън Макалистър?
— Лъжеш — каза Уесли.
Ревис се опита да заговори, но се закашля и издъхна в ръцете на Уесли.
Уесли нежно постави трупа на земята. Изправи се. Погледна Джъстин в очите:
— Той излъга.
— Да — каза само Джъстин и се обърна.
Очите на Уесли уловиха погледа на Лея. Хвана я за ръка и я поведе към дърветата.
