— Какво мислиш за тези, които стреляха?
— Убеден съм, че отдавна са си отишли — отвърна Уесли. — Ти спаси живота ми. Изстрелите бяха за мен. Благодаря ти.
Тя се изчерви.
— Нали не се сърдиш, че не ти се подчиних?
— Само този път. Сега и двамата сме свободни. Можем да си вървим у дома.
Лея се отдръпна и навлезе в гората. Домът беше Суитбрайър, Кентъки. Мястото, където нямаше да я издирват като престъпница. Очакваше я фермата, с разкошен хамбар и порутена къща, за която Уесли беше казал на брат си, че не иска да я поправи заради някоя като Лея. Кимбърли с целия си чар и красота ги очакваше у дома.
— Какво те тревожи — попита Уесли и постави ръка на рамото й.
— Трябва ли веднага да тръгнем? Не може ли известно време да останем тук?
— Само двамата ли? Без Бъд и Кал, без Ревис, без Ейб и без Верити?
— Да, само за ден-два. Знам, че искаш да се върнеш, но…
— Предпочитам няколко дена да се порадвам в гората на моята малка женичка. Аз много съм ти задължен. Не искаш ли нещо повече от мен?
Тя искаше толкова много неща от него, но не можа да изрече нито дума. Не можеше да иска любовта му просто така. Трябваше да я спечели. В гората можеше да бъде такава, каквато е. Но щом стигнеха Суитбрайър, тя трябваше да живее според изискванията на етикета.
— Не — отговори. — Единственото, което искам, е да поостанем малко в гората.
С нежна целувка той й показа, че с радост ще й даде каквото желае.
Часове наред трябваше да подреждат всичко в колибата на склона. Когато Верити разбра за смъртта на Ревис, се изправи и смело вдигна глава. Излезе от колибата и Лея я придружи до фургона на Джъстин. Противно на очакванията на Лея, тя не се страхуваше от другите мъже. Плахо поиска да види тялото на разбойника. Когато отново дръпнаха покривалото, тя се усмихна и още по-високо вдигна глава. Обърна се към Джъстин и започна да му разказва за роднините си, които живееха на изток.
Претърсиха колибата на Ревис и взеха всичко освен един чувал с храна.
— Открий собствениците на бижутата и раздай храната на нуждаещите се — каза Уесли на Джъстин.
Те товареха стоката. Джъстин хвана Лея за ръката.
— Добър ли е с теб? Изглеждаш различна.
— Той е добър с мен — каза тя изненадано. — Не зная какво ще се случи в Суитбрайър, когато отново види Ким…
— Ким? Уес не ти ли каза, че тя и Джон Хамънд се ожениха преди няколко дни?
— Не — Лея се стараеше да запази самообладание — никои не ми е казал.
Късно вечерта натоварените фургони бяха готови за път. Лея стоеше до Уесли и махаше за довиждане. Особено сърдечно изпрати Джон. Беше щастлива, когато изчезнаха от погледа й.
— Определено има нещо, което е накарало очите ти да блестят. Не е Джъстин, нали — той повдигна вежди.
— Не ми каза, че Кимбърли се е омъжила.
— Ами пропуснал съм — той сви рамене. — Да отидем горе в планината и да видим кой ще се съблече пръв.
— А какво ще получа, ако спечеля — каза тя през смях.
— Мен и моя…
— Аха — прекъсна го тя — какво чакаме още?
В продължение на три дни те не правиха нищо друго освен любов. Не говореха нито за себе си, нито за другите. Лея се опитваше да не мисли за това какво я очаква в Суитбрайър.
Колибата, преди изпълнена с омраза и болка, сега беше пълна със смях и закачки. Гонеха се около масата. Любиха се на масата, под масата, на крайчеца на стола и пак на масата.
На четвъртия ден сутринта тя почувства, че всичко е свършило. Свита до голото тяло на Уесли, почувства напрежението му.
— Ще започна да опаковам багажа — каза тя. Той я хвана преди да се е отместила.
— Никога през живота си не съм се чувствал по-добре, Лея — прошепна той. — Дори докато Ревис беше жив, се чувствах добре, защото и ти беше тук.
Тя затаи дъх. Молеше се да й каже, че я обича. Но той се изправи и седна.
— Меденият месец свърши. Трябва да се прибираме. Реколтата ме чака, животните трябва да се хранят, някой трябва да наглежда работниците и…
— И твоята съпруга крадла.
— Това ще го уредим — той почти не обърна внимание на думите й. — Танцьорът е по-важен.
— Защо каза, че Ревис те е излъгал?
Уесли се изправи. Едрото му тяло беше много красиво на утринната светлина.
— Девън Макалистър ми е приятел. Много добър приятел. Ако докажа, че той е главатар на крадците, значи да се откажа от всичко, в което вярвам. По дяволите — изкрещя изведнъж той.
Настроението му коренно се промени. Желанието му за любов бе убито от мрачни размисли.
Лея се отдаде на тъжните си мисли. За Уесли беше лесно да забрави страховете й, но не и за нея. Продължаваше да вижда омразата в очите на ранената от Ревис жена. Щеше ли да вижда това и в погледа на другите?
Докато слизаха надолу по склона, всеки от тях се беше отдал на мрачните си мисли.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Лея стоеше на върха на хълма. Беше отпуснала юздите на коня и наблюдаваше това, което разбра, че е неин дом. Не беше като плантацията на Станфорд, но въпреки това изглеждаше обширна, с два хамбара, три навеса, акри обработвана земя и една Г-образна дървена къща.
— Недалеч от къщата има поток — каза Уес. — Ще ти направя зеленчукова градина тази седмица. Харесва ли ти, Лея — попита тихо. — Не е къщата, която Травис подари на жена си, но аз скоро ще добавя още пристройки. Обещавам.
Лея се обърна към него и се усмихна.
— По-добра е от това, което очаквах. Много ми харесва.
— Джъстин и Оливър направиха известен ремонт.
Тя извърна поглед. Не искаше той да разбере, че си е спомнила думите му как дори една нощ няма да преспи под един покрив с нея, вместо с Ким.
Отново се качиха на конете си. Три кучета ги посрещнаха на земята на Уес. От плевнята излезе Оливър Старк с навити ръкави.
— Радвам се да ви видя. В момента една кобила се ожребва. Видях задницата на малкото. Разбирате ли нещо от коне?
Уес слезе от коня и последва Оливър.
— Къщата е твоя, Лея — провикна се той.
Тя спря. Изучаваше къщата. Имаше дълбока веранда с колони. Нейна. Нейна собствена къща и неин истински съпруг. Преди месеци във Вирджиния тя си представяше този момент. Надяваше се Уесли да се влюби в нея и си мислеше как ще я пренесе през прага, както бе виждала по снимките.
Но в действителност тя сама щеше да прекрачи този праг. Може би съпругът й все още беше влюбен в Кимбърли. Всички вече я знаеха като крадла. А Уес в никакъв случай не я обичаше.
— Добро утро.
— Добро утро.
Лея погледна в ляво и дясно и видя двама големи, силни близнаци на около седемнадесет години, красиви, тъмнокоси и синеоки.
— Аз съм Слейд — каза единият закачливо.
— А аз съм Корд Макалистър. Добре дошла.
