— Сега като те взема, ще направя така, че да не миришеш чак толкова хубаво.
Той я хвърли на пухения дюшек и с мръсното си тяло покри чистата й плът. Търкаше я и я цапаше с потта си.
— Уесли — ахна тя.
Нищо на света не я караше да се чувства толкова добре, както този мъж.
— Уесли — каза тя отново със затворени очи.
Той се усмихна. Започна да я целува навсякъде — шията, гърдите, корема й. Големите му ръце си играеха с мускулите на бедрата й. Езикът му погали пъпа й. Ръцете му разтвориха бедрата й. Устните му ги следваха.
Спусна се по-надолу. Достигна с устни стъпалата й. Погали с език възглавничките на пръстите на краката й.
Лея плачеше от желание. Устните му тръгнаха отново нагоре по тялото й. Стигнаха до нейните и за момент спря ха над тях.
— Все още ли не желаеш да се търкаляш с потен и мръсен мъж?
— Не — отговори тя. — Всъщност да. О, да, Уесли.
Тя въздъхна и се притисна към него. Краката й галеха неговите с нежни движения.
Той я люби нежно, толкова бавно, че я подлудяваше. Когато накрая я придърпа плътно до себе си и със силни тласъци проникна в нея, двамата достигнаха върха на екстаза.
Лежаха заедно, вкопчени един в друг. Кожата им беше влажна и лепкава.
— Имаш ли намерение да ме нахраниш тази вечер — промърмори той с глава на рамото й.
Тя го избута от себе си и каза с усмивка:
— Мисля, че меденият месец свърши. Първо трябва да се измием.
Той се изтърколи от нея.
— Ако някой има нужда да се изкъпе, това си ти — отвърна й. — Миришеш така, сякаш си работила цял ден на полето.
— Ти — възкликна тя и започна да го удря по гърдите.
— Със сигурност те харесвам, когато започнеш да подскачаш, Лея. Сега спри да ме омайваш и направи нещо за ядене.
— А ако откажа? — предизвика го тя.
— Ще направя нещо на голото ти малко задниче. Ще те нашляпам.
Заплахата му загуби смисъл, защото той започна да я целува. Тя се сгуши в прегръдките му.
Силно почукване на вратата я накара да се отдръпне.
— Кой мислиш че е?
— Вероятно Бъд и Кал. Ти май обеща да им сготвиш? Убеден съм, че ако им обясниш, че не си имала време да приготвиш храна, защото цял ден си се разкрасявала, за да ме съблазниш, те ще те разберат.
— Мога да им кажа, че отново съм изсипала вечерята на главата ти. Те ще разберат това по- добре.
Отново се почука.
— Хайде, облечи се. — Уес взе панталона си. — Можеш да изпържиш половин шопар. Надявам се това да е достатъчно.
С тези думи той излезе. Тя го чу да разговаря с Бъд и Кал в коридора.
Бързо се облече, отметна косата си назад и отиде при тях. Беше очевидно, че едрите мъже толкова се радват да я видят, че нямаше да бъдат толкова придирчиви към вечерята.
Лея кипна вода за царевицата, забърка царевично тесто и изпържи картофи и шунка. През това време мъжете разговаряха. Бъд и Кал бавно разказваха за фермата си, за животните, които искаха да купят, за къщата, която щяха да построят.
— Не трябва ли да построите две къщи? — предложи Лея — В случай че се ожените.
Бъд и Кал се спогледаха.
— Нито една жена няма да ни поиска. Жените се страхуват от нас.
— Аз не се страхувам — каза тя и постави ръце на раменете им. — Обзалагам се, че Суитбрайър е пълен с жени, които ще се влюбят във вас.
— След като Ейб може да се влюби, значи и вие можете — обади се Уесли с пълна уста царевица.
Близнаците се усмихнаха.
— Какво е направил брат ми? — попита тя докато пълнеше чиниите им с ядене.
— Забравих, че ти беше толкова „заета“ цял ден — каза Уесли през смях — че не можа да чуеш нищо за Ейб.
— Някой ще ми каже ли?
— Хайде, Бъд, на теб се пада честта — гласът на Уес звучеше като че всеки момент ще избухне в смях.
— Ейб се влюби — каза Бъд безучастно. Вниманието му беше приковано от чинията.
Лея седна.
— Истина ли е?
— Доколкото всички знаем, беше необходимо да хвърли само един поглед на госпожица Карълайн Тъкър, за да се влюби. След два дена той я помоли да се омъжи за него.
— Да се омъжи за него? За брат ми Ейб ли става въпрос? Да нямате грешка? Ейб никога не е обичал никой друг освен себе си.
— Но сега обича. Подай ми картофите, Кал — каза Уес. — Вие, момчета, не знаете какъв късмет имате, че има какво да ядете.
— Какво се случи после с Ейб? Сякаш криете нещо от историята с брат ми. Коя е Карълайн Тъкър?
Уес почти се задави с парче шунка.
— Опиши я. Нали ще я опишеш, Бъд.
— Ами висока е горе-долу колкото мен.
Лея слушаше внимателно:
— Брат ми се е влюбил в жена с вашия ръст? — попита тя недоверчиво.
— Малко по-ниска е от нас — обясни Кал.
— Уесли — заплаши Лея.
— Аз не съм бил там. Оливър ми разказа, че брат ти пристигнал в града, видял за пръв път огромната госпожица Тъкър и се влюбил. Той казал на Оливър, че тя има вид, на човек, който никога не е гладувал. Това му допаднало страшно много. Следвал я навсякъде из града. Тя го поканила на вечеря с родителите й. По време на вечерята той се изправил и поискал ръката й. Разказал им, че е бил крадец и че е извършил много злини в живота си. Но обещал с помощта на Карълайн де се промени.
— Великолепно!
Това беше единственото, което можа да каже Лея, напълно объркана и озадачена от тези новини.
Довършиха вечерята. Уесли извади три лули, запали едната, а другите предложи на Бъд и Кал.
Лея прибираше масата и си мислеше колко е приятно всичко това. Тя все още сияеше след часовете любов. Беше заобиколена от хора, които обича. Когато Бъд и Кал си отидоха, двамата съпрузи се изкъпаха и бавно и дълго се любиха на пода пред камината.
Легнаха си сгушени един до друг.
Часове преди да се съмне Уесли стана. Лея се захвана за ежедневната къщна работа. За пръв път тя разгледа всичко навън.
Остана впечатлена от многобройните животни. Под верандата живееха дузина гъски. Когато някой минаваше покрай тях, те започваха да крякат и да съскат. Тридесет патета се клатушкаха из двора. Зад къщата имаше ограден обор. Лея влезе вътре. Престилката й беше пълна с натрошена царевица. Отляво чуваше грухтенето на шопарите, а зад нея блееха овце.
— Вълна — каза тя с усмивка.
Тя щеше да изпреде тази вълна и да тъче на скъпоценния си стан.
Все още с усмивка тя излезе от обора. Но изведнъж лицето й стана сериозно. Уесли идваше към нея. Носеше на ръце безценната госпожа Джон Хамънд-Кимбърли.
