Ким. Може би това беше заради начина, по който тя се отнасяше с жените — с абсолютно пренебрежение, сякаш те изобщо не съществуват.
— Ела отново, моля те — каза искрено тя. — Прекарах чудесно.
На вечеря Уесли спокойно съобщи, че на другата сутрин Лея, Бъд и Кал ще го придружат до Суитбрайър. По лицата на тримата се изписа страх.
— Това е малък тих град — каза Уесли с недоволство. — Нищо няма да ви нарани. Единственото, което хората знаят за планините, е чутото от разказите на Ейб. Нито Джъстин, нито Оливър, нито Джон са казали нещо. Следователно вие сте в безопасност.
— А жената по която Ревис стреля? — тихо попита Лея. — Той обясни на всички коя съм и къде живея. Тук прекарах един спокоен ден. Това няма да продължи, ако отида в града.
— Това е абсурдно, Лея! — избухна той и стисна зъби. — А вие двамата?
Бъд погледна Кал.
— Ние ще останем тук с Лея — каза тихо Кал.
— По дяволите всички вие — изкрещя Уес, скочи и събори стола. — Няма да живея със страхливци. Вие ще дойдете с мен, дори ако трябва да ви влача след себе си.
Никой не се засмя на намерението на Уес да се опита да влачи Бъд или Кал. Тримата гледаха в чашите си с кафе и кимаха.
— Така е по-добре — каза Уес. — Отивам да нагледам кравите.
Той излезе, очевидно все още ядосан.
— Ние не харесвахме Ревис, но харесвахме да стоим настрана от хората. Хората се страхуват от нас.
Лея не искаше да мисли за всичко, което можеше да се случи на сутринта. Уесли можеше да причини неприятности на този мъж, Девън Макалистър, за който Ревис каза, че е Танцьора. Хората можеше да се присмеят на Бъд и Кал и да наранят чувствата им. А тя… Не й се мислеше за това, какво може да й се случи.
Тя повдигна глава и погледна Бъд и Кал. Беше свикнала да ги вижда с разголени гърди, наметнати с кожи. Може би ако носеха ризи, хората нямаше да им се смеят.
— Искате ли да имате ризи?
— Не ни подхождат такива дрехи — отговори Бъд.
— Разбира се — каза Лея, стана и огледа кухнята, която трябваше да почисти. — Ако довечера ми помогнете, аз ще ви ушия ризи. Мисля да успея до утре сутринта.
Бавно започна да им обяснява какво смята да направи. Очите им грейнаха от удоволствие.
— Мислите ли, че можете да измиете чиниите без да ги счупите?
Бъд възмутено я изгледа.
— Ние сме лекували счупени крачета на червеношийки. Можем да измием чиниите ти.
Когато Уесли се върна, видя Бъд и Кал да се занимават с женските работи, а Лея да реже огромни парчета тежък син памучен плат. Той разбра, че нещо се е случило и с усмивка попита може ли да помогне.
Лея не си легна до три часа сутринта. Ризите бяха ушити. Оставаха само илиците. Но момчетата можеха да ги облекат така поне за един ден. Пропълзя уморено към леглото. Уесли я прегърна сънено.
— Всичко ли свърши — попита той. Тя кимна с глава и се прозя.
— Следващия път, когато решиш да осиновиш някого, гледай да е по-малък от тези двамата. Трябва да работя допълнително по три часа всеки ден, за да ги изхранвам. Не можеш ли да осиновяваш бездомни котки вместо великани?
Лея не го слушаше. Беше почти заспала. С усмивка той я притисна по-близо до себе си и отново заспа.
Утрото настъпи твърде рано за Лея. Беше толкова нервна, че счупи едното яйце направо в огъня. Беше забравила да сложи тигана. Бъд и Кал дойдоха за закуска. Те също бяха толкова изнервени и изплашени, че изядоха само по четири свински пържоли, шест яйца, по половин хляб, три пържени ябълки и по яребица. Това беше много оскъдна закуска.
— Надявам се да не припаднете от глад днес — каза Уесли, докато Лея прибираше масата.
Никой не му отговори. Оливър, Корд и Слейд се върнаха на работа, а Уесли приготви храна за обяд. Той беше решен да прекара целия ден в Суитбрайър и да покаже и на тримата, че положението не е толкова лошо, колкото изглежда.
Лея и Уес седнаха отпред на фургона. Бъд и Кал седяха сковано отзад. Лицата им бяха навъсени и мрачни.
Суитбрайър не беше голям град. Няколко къщи, конюшня, смесен магазин, дамска конфекция, ковачница и още няколко магазинчета тук-там. Нямаше от какво да се плашат. Но хората винаги оглеждат новодошлите.
— Те ни гледат — прошепна Лея.
— Разбира се, че ни гледат — сряза я Уес. — Никога не са ни виждали преди това.
Когато слязоха от фургона, една жена около петдесетте се приближи. Лея отстъпи, но Уесли я бутна напред.
— Ти трябва да си Лея Станфорд — усмихна се жената. — Ейб много ми е разказвал за теб.
— Ейб? — глупаво попита Лея.
— Аз съм Уилма Тъкър. Може би не си чувала, но дъщеря ми Карълайн е сгодена за брат ти. Ще станем едно семейство. Синът ми Джеси сега е сенатор — каза тя гордо. — Ще си дойде за сватбата, Флоид и аз наистина се гордеем с брат ти, а ти изобщо не приличаш на него.
Лея се разсмя и си отдъхна.
— Не съм виждала брат си от известно време. Уесли ми каза за сватбата. Ще ми позволите ли да ви представя моите приятели?
Бъд и Кал все още седяха на ръба на фургона. Лея им направи знак да слязат.
— Боже господи — възкликна Уилма — колко са големи и хубави.
— Това са Бъд и Кал… — Лея нямаше представа каква е фамилията им.
Когато ги погледна, те се усмихваха на Уилма. Очевидно я харесаха. Тя не се страхуваше от тях.
— Харън, госпожо — каза меко Кал. Уилма се усмихна.
— О, да, вие купихте земя близо до имението на Уесли. Ейб казваше… о, ето дъщеря ми.
Лея се зарадва, че все пак имаше някаква представа за Карълайн Тъкър. Тя изглеждаше точно толкова широка, колкото и висока. Красивото й лице беше изпъстрено с лунички Имаше необичаен вид, но Лея веднага я хареса.
— Ти си Лея — Карълайн протегна пълната си малка ръка. — Ейб каза, че си най-красивата жена на света.
— Така ли каза?
Лея беше доволна да чуе това.
— Трябваше днес да се срещна с него, но никъде не го видях.
С неприятно чувство Лея усети, че се, мъчи да си представи Карълайн и върлинестия ъгловат Ейб в леглото. Тя наистина се надяваше Карълайн да не лежи върху брат й.
— Не съм го виждала откакто сме пристигнали.
— Току-що го видях — каза Уес, който разглеждаше кожения хомот. — Влизаше в онази бяла къща накрая на града.
— Там живее Линкълн Старк — каза сърдито Карълайн и тропна с малкото си краче. — Ейб отново играе на комар. Обеща да не го прави. О, мамо!
Преди Уилма да успее да реагира, Карълайн се забърза надолу по улицата към бялата къща. Жената очевидно се сконфузи.
— Ейб наистина обеща — каза тя. — Карълайн сама взима, решенията си. И мисля, че тя наистина обича Ейб и…
Тя спря, защото се чу шум от блъсната врата, подобно на изстрел. След няколко секунди неясни викове и крясъци достигнаха до тях. Петимата мълчаливо се заслушаха. Сякаш някой хвърляше тежки предмети. След това един стол прелетя през прозореца навън.
