— По-добре да отида да видя какво става — каза Уесли и погледна към уплашената Уилма.
— Надявам се Карълайн да не бъде наранена — прошепна тя.
Всички тръгнаха след Уесли.
Когато стигнаха къщата, една врата се отвори. Колода карти излетя навън и картите се разпиляха като големи, понесе ни от вятъра снежинки.
— Няма жена, която да ми каже — достигна до тях гласът на Ейб. — Внимавай, не удряй отново Линкълн. Карълайн, предупреждавам те.
Уесли изкачи двете стъпала към отворената врата, поглед на вътре и зяпна от почуда. После започна да отстъпва, смеейки се.
— Тя добре ли е? — попита Уилма.
Уесли успя само да кимне през смях. След няколко минути се появи Карълайн Тъкър, преметнала през рамо слабото тяло на Ейб.
— Пусни ме ти, проклета, могъща кобила такава! — крещеше той зад гърба й.
— Мълчи, Ейб, мама ни гледа.
Изведнъж Ейб се укроти. Карълайн слезе по стълбите и спря пред майка си.
— Той каза, че никога повече няма да играе комар, мамо — тържествено каза тя.
— Вярно, госпожо Тъкър — каза Ейб. — Карълайн ми показа светлината. Лея! Ти просто си стоиш там — изсъска той, както си висеше с главата надолу. — Забрави ли, че съм ти брат? Трябва да ми помогнеш.
Лея упорито се мъчеше да не се разсмее.
— Здравей, Ейб. Какъв чудесен ден, нали?
Той я изгледа с мръсен поглед и започна да милва Карълайн отзад.
— Карълайн, скъпа, трябва да изпитваш повече уважение към мен.
— Мамо, мисля да заведа Ейб у дома. Ще си поговоря с Доул Старк за онова момче, което вкарва моето момче в грях.
— Аз? — зад тях се дочу глас.
Застанал на верандата, наведен над парапета стоеше приятен млад мъж — може би някога приятен. Едното му око бе черно. От носа му течеше кръв. Държеше напоена с кръв кърпа до носа си.
— Вашият скъпоценен Ейб започна играта. Грешката не е моя.
— Ха — изсумтя Карълайн. Тя вирна нос и отмина царствено, нарамила беззащитния Ейб.
Вятърът носеше думите на Ейб.
— Ти беше прекрасна там вътре, Карълайн. Хареса ми как удряше Линкълн. Сигурна ли си, че трябва да чакаме сватбата, преди…
— Млъкни, Ейб — изкомандва Карълайн. — Не говори мръсни работи.
— Да, захарче — каза Ейб, ръцете му се движеха нагоре-надолу по задника й.
Пръв Уесли избухна в смях. Свали шапка и я удари в коляното си. Не можеше да остане сериозен.
Лея искаше да го спре, защото се страхуваше да не обиди Уилма, но тя протегна ръце и се хвана за Уесли, за да не падне. И двамата така се тресяха от смях, че едва се държаха на краката си.
— Откакто се запознаха, те винаги се държат така — обясни Уилма. — Ейб се вълнува и възбужда от това, че тя го желае.
— И Карълайн е безумно щастлива от това, че някой иска да бъде с нея — продължи Уесли. — Те са страхотна двойка.
— Кръвта ми изтича, а вие двамата ще си умрете от смях — обвини ги Линкълн Старк.
Лея, все още шокирана от цялата тази сцена, не знаеше как да реагира. Погледна Бъд и Кал и ги видя ухилени до уши. Тя се запъти към Линкълн.
— Нека влезем и аз ще видя как да спра кръвта.
След известно време Уесли влезе в къщата. Той все още се усмихваше.
— Навън има хора, с които искам да те запозная — родителите на близнаците, Линет и Девън Макалистър.
Танцьорът, помисли си Лея, докато переше кървавата кърпа. Сега е моментът, в който ще я разобличат като крадла, помисли си тя.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Лея излезе от малката къща. Молеше се Уесли да не се издаде, да бъде предпазлив, и по никакъв начин да не се издаде пред човека, който в продължение на години планираше грабежите. Не я посрещнаха така, както очакваше.
Уесли разговаряше с мъжа, сякаш са най-добри приятели. Усмихваше му се и очите му блестяха. Макалистър беше висок, слаб, много красив, мургав. Някога черната му коса сега беше изпъстрена от сребристи кичури. Беше присвил очи срещу слънцето. Изглеждаше едновременно строг и добър. До него беше застанала красива дребна жена с деликатно лице, големи очи, тъмноруса коса и заоблено малко тяло. Изглеждаше двадесет и пет годишна, но би трябвало да е доста по-възрастна, тъй като беше майка на Корд и на Слейд.
— Трябва да си госпожа Станфорд — каза тя с приятен акцент. — Аз съм Линет Макалистър, а това… — тя издърпа едно малко момиченце, скрило се зад полата й — това е моята най-малка дъщеря Джорджина. Вече се познавате със синовете ми.
Лея веднага хареса тази чудесна жена. Чудеше се доколко тя беше запозната с тайната дейност на съпруга си.
Малкото момиче се усмихна срамежливо на Лея, изтича при баща си, задърпа крачола на панталона му и той я взе на ръце.
— Лея, скъпа, ела тук. Искам да те запозная с Мак.
Лея веднага разбра, че е трудно човек да не хареса Девън Макалистър.
— Здравейте, господин Макалистър.
Мъжът погледна съпругата си, сякаш в отговор на предишен разговор.
— Мак е достатъчно — каза той с плътен и приятен глас. — Уес каза, че обичате да тъчете. Лина има някои модели, а Миранда преде вълна.
— Миранда е нашата най-голяма дъщеря — обясни Линет. — Тази сутрин тя отиде да посети най- голямата дъщеря на Корин Тъкър. Скоро ще се върне. Да оставим мъжете да си приказват. Аз ще ти покажа Суитбрайър.
— Много мило от твоя страна. Не искам да ти отнемам времето.
Истината беше, че Лея предпочиташе да стои отзад на фургона с одеяло на главата си. Така никой не би могъл да я разпознае.
— Върви — каза Уесли. — Линет познава всички по-добре от мен.
Тя прочете предупреждение в погледа му.
— А Бъд и Кал? — попита тихо.
Чувстваше се много по-сигурна, когато мъжете бяха с нея. Ако всички бяха заедно, можеха да се закрилят един-друг. Уес я погледна с въздишка.
— Момчетата ще дойдат с нас. Мак и аз ще ги пазим с цената на живота си. Ако някое дете ги нарани, ще го обесим на същото място. Без съдебен процес и нищо подобно. Ако някой…
— Спри — изсъска тя, макар че все още се усмихваше. — Те са все още… знаеш.
— Деликатни — сериозно каза Уес. Обърна се към Мак. — Тя говори за онези два бика там. Страхува се някой да не им се присмее и да ги нарани. Ти отивай с Линет, Лея. Ще се срещнем по обяд в магазина на Мак. — Наведе се и я целуна бързо по бузата. — Ще се погрижим за момчетата.
Лея се почувства изоставена, когато Уесли и Мак тръгнаха, следвани от извисяващите се над тях Бъд и Кал. Линет я поуспокои.
— Всички в града умират да се запознаят с младата съпруга на Уесли. Познаваме го от години. Гледали сме го как усърдно работи във фермата си. Разбира се, всички сме любопитни за кого е създал всичко това. Не бих се изненадала, ако почти всички дойдат днес в града само за да те видят.
Лея се намръщи. Линет се разсмя. Тя продължи:
— Трябва да свикнеш с този град. За тях няма никакви тайни. Не че си пъхат носа навсякъде. Всичко
