всеки два дена. Но по-късно ме простреляха и тя изложи живота си на опасност, за да ме спаси. А през цялото време твърдеше, че не ме харесва. Разбира се, това не беше истина. Тя е луда по мен — побърза да добави той. — Досега тя винаги се е справяла успешно с всичко, което й се налага да изтърпи. Но думите на тази жена й дойдоха твърде много. Тя се промени. Сега единственото, с което се занимава, е къщната работа. Или седи пред проклетия си стан. Разплаква се и при най-малкото нещо.
— Да не би да чакате дете? В такъв период жените не са много забавни.
— Не. Питал съм я двадесет пъти какво се е случило, а тя само плаче и повтаря, че никога вече няма да бъде уважавана жена.
— Каза ли й за двамата мъже?
— Разбира се. Дори ги заведох в къщи, но Лея каза, че тяхната дума няма никакво значение щом жената си мисли, че тя е убила съпруга й. Всички в Суитбрайър знаят за обирите на Ревис. Аз разказах на няколко жени как Лея се присъедини към бандата, за да ми спаси живота, когато бях ранен и те ми повярваха. Никой в града не е против съпругата ми с изключение на онази побъркана жена. Но тя не иска да ми повярва. Не иска да идва в града, нито да вижда никого с изключение на Кимбърли, Бъд и Кал.
За няколко минути се възцари тишина. Чуваше се единствено шумът от падащите дъждовни капки.
— Никога не съм харесвал тези Хейнес.
Като че Мак се стресна за миг. После каза:
— Мислил ли си, че е възможно някой да плаща на тази жена, за да продължи да разказва историята на Лея?
— Да й плащат, за да очерни Лея? Защо? Какво могат да спечелят, ако всички мислят жена ми за убийца?
Мак излезе иззад тезгяха.
— Знам какво разказа на хората за Ревис. Знам, че го направи заради Лея, но мисля, че спести доста от истината.
— Може би трябва да ми кажеш какво съм пропуснал?
— Не си ли чул, че преди около четири години няколко мъже отидохме в гората и унищожихме разбойническото гнездо. Беше… успешна акция. Но Литъл Тъкър и Отис Уотърз бяха убити. Не след дълго отново се появиха разбойници, но този път всички жени в Суитбрайър дойдоха при нас и казаха, че няма да ни оставят на мира, докато не се справим с разбойниците. — Очите му просветнаха гневно. — Понякога жените от този град не се държат така, както им приляга.
— Повече ми харесваше, когато жена ми не ме слушаше и не ми се подчиняваше — намръщено каза Уесли. — Ако исках някой, който да ме слуша, щях да се оженя за Кимбърли.
— Линет дори не знае как да ми се подчинява — рязко каза Мак. — Имам чувството, че понякога будува цели нощи, за да измисли как точно да ми се противопоставя.
— И Лея го правеше, но сега…
— Вие двамата напразно одумвате жените си и се горещите по техен адрес. Знам, че след малко ще се върнете при тях, за да ги молите за малко нежност. По-добре да се върнем на разговора за Хейнес и да се опитаме да разберем защо тя крещи, че госпожа Уесли е убийца.
Мак не обърна внимание на първата забележка на Доул.
— Хейнес са тук отскоро. Имахме доста неприятности с тях въз връзка с дребни кражби и подобни работи. Моминското име на тази жена, която обвинява Лея, е Хейнес. Сега тя живее с роднините си, защото е вдовица. Чудили сме се, как скоро след като унищожим разбойниците, се появяват нови, как на всеки няколко години главатарите им се сменят. От както Ревис е убит, грабежи не е имало, но аз очаквам да за почнат отново всеки момент.
Уесли попита предпазливо:
— Как си обясняваш това, че водачите се сменят толкова често?
— Някой стои зад всичко това. Човекът, който ги организира не живее в гората.
— Кой е този човек? — тихо попита Уес.
— Откъде, по дяволите, мога да знам? Мислиш ли, че щеше да е на свобода, ако знаех кой е?
Доул се обърна и погледна Уесли.
— Мак — каза бавно — това момче знае повече отколкото ни казва.
След тези думи той отново им обърна гръб. Мак погледна строго Уесли.
— Вярно ли е? Просто ни изпитваш, за да разбереш какво знаем?
Уесли започна да се ядосва.
— Никога не бях чувал, че мъжете от Суитбрайър са унищожавали разбойниците.
— Да не мислиш, че просто слушаме за чуждото нещастие и спокойно си седим на задниците без да правим нещо? За такива ли ни мислиш? Тогава загубих Литъл Тъкър, а той беше един от най-добрите ми приятели.
Доул стана от стола.
— Дявол да те вземе, Макалистър! Мислех си, че когато косата ти посивее, ще се успокоиш. Но не. Продължаваш да си толкова луд, колкото беше. Не знам как малката сладка Лина те търпи.
— Чудесно ме търпи. По-добре, отколкото някой може да изтърпи теб, старче.
— Спрете — извика Лина. Беше застанала на вратата. От дрехите й се оцеждаше вода. — Чувам ви как крещите въпреки този пороен дъжд. Здравей, Уесли, не съм те виждала от седмици.
Мак кипеше от ярост. Върна се на мястото си зад тезгяха.
— Здравей, Линет — каза Уесли.
— Уесли — каза тя мило — би ли ми казал какво става тук?
— Не зная дали трябва…
— Кажи й — обади се Мак. — Нищо не може да се скрие от нея. Уесли й разказа накратко за Лея, за цялото й нещастие и за това как отказва да излиза от фермата. Обясни какво е направил, за да изтрие петното от името й. Накратко предаде какво е довело до този спор. За момент Линет се замисли.
— Знаеш ли нещо за разбойниците? — попита тя.
Уесли нямаше намерение да споменава пред Мак за това къде е срещнал Бъд, Кал и Ейб. Особено сега, когато Миранда можеше да се омъжи за един от братята.
— Имат главатар — каза той тихо. — Всичко, което знам е, че го наричат Танцьора.
— Имаш ли представа кой е той?
— Казаха ми едно име, но съм убеден, че ме излъгаха.
Последното нещо, което Уесли искаше на направи, беше да спомене на Мак какво е казал Ревис. Какво би направил Макалистър, който избухваше толкова лесно, ако чуеше за това?
— Кое е името? — попита Линет.
Уесли се колебаеше.
— Можеш да бъдеш сигурен, че този разговор ще си остане между нас.
— Още тогава разбрах, че е лъжа. Преди да умре, Ревис ни каза едно име, но никой от нас не му повярва. А освен това, Мак, ти си прекарал две години в Северна Каролина. Не би могъл да си ти.
Мъртва тишина се възцари в стаята.
— Аз?
Мак започна бавно да се усмихва. Приближи се към Доул.
— Чу ли това, старче? Предполагат, че аз съм водач на хора извън закона. Бих искал да знам откъде ми остава време при всичките деца, които имам и какво си правя парите? Миранда иска нова рокля поне веднъж седмично, а аз не мога да й го позволя.
Изглежда всичко това му беше много забавно.
— Доста странно ми изглежда един умиращ човек да излъже — каза Доул.
Уесли беше убеден, че Мак отново ще започне да крещи.
— Много странно. Ти какво мислиш, Девън? — попита Линет.
— Бил е изплашен — обади се Мак. — Може би Ревис има роднини и е вярвал, че Танцьорът ще им отмъсти.
— Не бях помислил за това. Но никога не съм вярвал на тези думи.
— Но въпреки това разпита, за да се убедиш, че Мак е прекарал две години в Северна Каролина. Тогава разбра, че той не би могъл да бъде главатарят — подхвърли Доул.
