— Всъщност беше много мил, въпреки че тогава не мислех така. Каза, че му е било трудно да вземе решение, но че трябва да остане женен за теб.
— Трябва? Това ли е всичко?
Ким се усмихна.
— Каза, че винаги ще ме обича, защото съм първата му любов, но трябва да направи това, което е редно. Той се е оженил за теб и трябва да удържи дадената дума.
Лея се изправи.
— Тези Станфорд са добри хора, нали? Истински вярват в честността и лоялността. Дори когато това означава да извършиш нещо толкова отвратително, като например да останеш женен за оная малка никаквица от блатото, която го вкара насила в брачния хомот. Разбира се, има някои компенсации. Жени с моето положение стават страшни партньори в леглото и в работата. Ако изпаднат в беда докато защитават един Станфорд, ги крият далеч от хорските погледи. Няма защо да излизат навън. Трябва да си седят у дома, да готвят, да чистят, да топлят леглото през нощта или през деня. Жените Саймънс много лесно могат да бъдат убедени за това.
— Лея — Ким се нацупи. — Може би всичко това е вярно, но когато Уесли ми каза, че ще остане женен за теб, почувствах, че той го иска, а не че трябва. Уесли може да е ужасно упорит, но той никога няма да направи нещо против волята си.
— О, той искаше да остане женен за мен? Добре — гневно каза Лея. — Къде другаде можеше да намери едновременно работник и секспартньор. Веднъж само ме заведе в града, за да ме представи. Оттогава насам не ми е позволявал да излизам. Тази вечер той не иска да бъде притесняван от някой като мен.
Ким се намръщи още повече.
— Не разбирам. Мислех, че ти не искаш да ходиш в града.
— Известно време не исках, но от две седмици насам всеки път, когато спомена че искам да се срещна с хората лице в лице, той ми изтъква дузина причини, заради които да остана у дома. А тази вечер ми забранява да ходя на танците.
— Надявах се, че ще бъдеш там — каза Ким. — Всъщност аз дори ти донесох подарък. — Тя извади от джоба си пакетче, увито в парче плат. — Мисля, че много ще отива на зелената ти рокля.
Лея бавно отвори пакетчето и видя една златна ръчно изработена брошка. В средата върху овал от слонова кост беше нарисуван малък портрет на жена.
— Коя е? — прошепна Лея.
— Не знам. Много е стара, не мислиш ли? А зелената рокля от портрета прилича досущ на твоята. Така ми се иска да дойдеш довечера.
— Ще дойда — изведнъж каза Лея и сама се учуди на думите си. — Уесли Станфорд си мисли, че може да ме скрие, но това не е вярно. Може би си мисли, че вместо кръв във вените на една Саймънс тече тиня. Но не е така.
— Не съм убедена, че трябва да го правиш, Лея. Понякога Уесли може ужасно да се ядоса.
— Уесли Станфорд дори не разбира значението на гнева. Нямам намерение да прекарам остатъка от живота си в тази къща и да се самосъжалявам. Не е вярно, че съм участвала в онези убийства и няма да стане вярно, дори ако онази жена продължи да говори за това до второ пришествие.
— Радвам се, че чувстваш нещата така, но Уесли ти е забранил и… — изведнъж Ким светна. — Ако плачеш и кажеш, че ще умреш, ако не отидеш, може да ти позволи. В такъв случай няма да ти се наложи да му се подчиняваш. Или вероятно би могла да припаднеш. Уесли обича…
Лея строго я изгледа.
— Няма да се моля, нито ще припадам. Първо ще изпратя Уесли на танците, а после ще се появя направо там. Едва ще дочакам да видя лицето му.
— И аз едва ще дочакам този момент — мрачно каза Ким. — Мисля, че направо ще се строполя мъртва, ако някой ми се разгневи толкова много, колкото Уесли на теб.
— Заслужава си да покажа на този арогантен мъж, че не може да ме държи скрита от хората като че съм нещо отвратително и срамно. А ти, Ким, ще ми помогнеш ли?
Ким пребледня.
— Не, Лея, Уесли ме плаши.
— Мисля, че ти каза, че той е мил и любезен?
— Да, когато правиш това, което иска. Наистина, вероятно няма да мога да ти помогна.
Лея седна срещу Ким.
— Всичко, което трябва да направиш, е да му изпратиш довечера една бележка, в която да пише, че се нуждаеш от помощ. Напоследък Уес се върти около мен, но веднага ще ме остави, когато стане въпрос за теб. Ти си единствена. Когато излезе, ще отида на забавата. Дойде ли у вас, ще види, че двамата с Джон ви няма, ще се върне обратно и като види бележката, ще дойде на танците. Ако той не иска да дойде, ще се наложи да се прибера в къщи с някой друг.
— Мислиш ли, че Уесли ще те бие когато се прибереш? — сериозно попита Ким. Отвори широко очи. — Мислиш ли, че ще набие и мен?
— Разбира се, че не. Очаквам, че ще полудее от гняв, но се надявам да му покажа, че няма да го изложа пред хората. Никол ми намери учител, който ме научи да танцувам. Дрехите ми са различни от това, което носят тези от блатата. Може би когато Уесли се успокои, ще разбере, че не е срамно да ме показва пред хората.
— О, Лея — Ким хвана главата си в ръце. — Ужасно се страхувам да го направя. Уесли не действа така, сякаш се срамува от теб. Всъщност той много те харесва. Не можеш ли сама да напишеш бележките, за да бъда невинна. Мога да кажа, че нищо не знам за това. Мога да лъжа много добре и за мен е лесно.
— Аз не мога нито да чета, нито да пиша. И ако някой друг остави съобщенията, той без съмнение ще бъде намесен. Освен това около мен има само мъже. Те ще вземат страната на Уесли. Моля те, Кимбърли, много те моля.
Очите на Ким бяха пълни със сълзи от страх. Тя кимна в знак на съгласие.
Уесли се връщаше във фермата и си представяше всички неща, които ще каже на Кимбърли. Какво ли се бе случило, за да напише такава безумна бележка? Без съмнение Джон се бе осмелил да й предложи да свърши някоя работа вместо да се излежава. А тя в гнева си вероятно е седнала да пише на него. И Уес като пръв глупак се беше втурнал да й помага и дори беше готов да набие такъв добър човек като Джон Хамънд, за да я защити.
Той пристигна, но къщата беше празна. Един от работниците му каза, че Джон и Кимбърли са отишли на танци преди един час. Всичко, което мислеше сега, беше, че е оставил Лея сама в къщи, незащитена, единствено с работниците. А доколкото Уес знаеше, един от тях беше Танцьорът. Точно в този момент той нямаше доверие на никого. Беше почнал да подозира Бъд и Кал. Въпреки това остави сама в къщи унилата си, нещастна, уморена и изтощена жена. Вероятно тя беше станала жертва на някакъв заговор.
— Лея — извика той преди да слезе от коня. Втурна се в къщата и отново извика: — Лея!
Пустото и празно място накара сърцето му да подскочи. Изтича навън. Затича се към курника, постоянно викайки името й.
— Къде е Лея — извика към един от близнаците на Макалистър.
— Мисля, че си е в къщи.
— По дяволите — изруга Уес и се втурна обратно. Тогава видя на масата бележката:
Скъпи Уесли,
Лея не може да чете и въпреки че ми каза какво да пиша, аз ще ти кажа истината. Не е много любезно от твоя страна да й забраниш да дойде на танците. Тя е много обидена, защото си наранил чувствата й и ме накара да напиша две бележки, за да може да се измъкне от къщи. Наистина Уесли, вината не е моя. Моля те, не ми се сърди.
