— Тогава защо тази жена Хейнес продължава да твърди, че Лея е убийца? — попита Мак.
— Защото който и да е Танцьорът, той се страхува, че Лея знае нещо. Тя познаваше ли Ревис добре?
Мак си отговори сам на въпроса.
— Не по начина, който имаш предвид — бързо отвърна Уесли — но… — Той стана от бурето, на което седеше. — Ревис може да се е хвалил пред Танцьора. Той беше затворен в себе си единак. Цял живот се спотайваше в горите и не издаваше никому мислите си. Но харесваше Лея. За да може да я принуди да остане при него, той уби съпруга на тази жена. Повечето от жените изпитваха ужас от него, а Лея… тя не се плаши толкова лесно.
— Някога живях в един град — започна меко Линет — където ако някой от жителите беше обвинен в убийство, го обесваха веднага. В Суитбрайър обичаите са по-други — добави гордо тя. — Но дори тук може да се случи нещо такова. Някои от новите жители казват, че сигурно си платил на тези мъже, за да разказват, че Лея е била принудена да участва в грабежите.
— Кажи ми само кои са те и аз ще пребия лъжливите им задници.
Уесли се изплю.
— Да, но това няма да оправи нещата — каза Мак. — Първо трябва да открием кой е Танцьорът.
— Трябва да е някой доста близък. В противен случай не би се страхувал толкова от твоята госпожа — каза Доул.
— Как да разберем кой е той? Не можем просто така да разпитваме хората.
Мак и Уесли се спогледаха.
— Има само един начин да го накараме да се появи отново.
Станфорд веднага схвана за какво става въпрос.
— Искате да използвате съпругата ми като примамка? И очаквате от мен да изложа Лея на прищевките на един крадец и убиец? И да изложа твоя живот на опасност, Макалистър?
— Никой не те моли да… — започна разгневено Мак.
— Мисля, че трябва да попитате какво мисли Лея — добави Линет. — Тя има право на избор. В този момент е нещастна, защото е обвинена в убийство и не й е дадена възможност да си възвърне доброто име. Тя ще бъде оправдана само когато намерим истинския престъпник.
— Абсолютно съм против — убедено каза Уесли. — Няма да се съглася, дори Лея никога да не излезе от къщи. Няма да я оставя на убиеца. Ако Танцьорът реши, че тя знае нещо, ще се опита да я убие. Никога няма да я оставя далеч от мен, без да мога да я закрилям.
— В такъв случай й предлагаш половинчат живот — каза Линет разпалено. — Танцьорът ще продължава да плаща на онази ужасна жена, за да разпространява лъжи за Лея. А ако тя просто си стои в къщи и плаче, без да върши нищо, за да се защити, съвсем скоро хората ще повярват, че тя е убийца.
— Аха — каза Доул. — Казват, навсякъде, където дими, има и огън. След няколко месеца всички ще се съгласят, че нещо съмнително се крие зад нещастието на твоята малка жена. Може да кажат, че си седи в къщи, защото се чувства виновна.
— Уесли — Линет постави ръка върху неговата. — Трябва да говориш с Лея за това. Решението трябва да бъде нейно.
— Докато е моя съпруга…
— Ха — прекъсна го Мак. — Ако искаш тя да действа като истинска съпруга, по-добре да я измъкнеш веднага от града. Ако ти не говориш с нея за това, Лина ще го направи.
— Наистина ли? — попита Уесли.
— Мина ми през ум такова нещо — отвърна тя и погледна строго усмихващият се Мак.
— Вероятно бихме могли да живеем другаде… — каза Станфорд.
— Мълвата ще ви следва навсякъде — възрази Мак — Единственият начин да защитиш съпругата си е да откриеш кой е Танцьорът. А това ще стане само ако накараш Лея да излезе в града. Може би тя знае нещо, което не може да си спомни сега. Може би Танцьорът иска да я премахне точно заради това. Може би той живее на сто мили оттук и тази Хейнес просто се преструва на много важна. Кой знае? Единственият начин да разбереш е Лея да излезе от къщи. Ще видим какво ще направи Танцьорът.
— А на мен ми се струва — започна Доул — че сигурно има нещо друго, което иска Танцьорът. Иначе можеше да убие веднага съпругата ти. Какво печели от това, че я мислят за убийца?
— Свобода — бавно каза Уесли. — Ако накара някой друг да изглежда виновен, никой няма да заподозре него. Дори ако понякога прави някоя малка грешка, хората няма да забележат, защото ще смятат Лея за виновна.
— Мислиш ли? — прошепна Линет. Очите му потъмняха.
— Няма да я изпусна от погледа си — каза той през зъби. — Ако трябва, ще я заведа да живее във Франция. Никога няма да изложа живота й на опасност, ако мога да й го спестя. Ако някой от вас й намекне за това, ще го накарам да съжалява.
С тези думи той излезе от магазина.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Лея бавно сплиташе дългата коса на Кимбърли.
— С нетърпение очаквам танците довечера — говореше Ким. — Ще облека розовата си копринена рокля и дантеления шал. За пръв път от месеци ще ходя някъде. Не съм била никъде освен при теб. През останалото време Джон ме кара да си стоя у дома. Ти какво ще облечеш довечера, Лея?
Лея се обърна към пълната с мръсни чинии мивка.
— Аз няма да ходя.
— Няма да ходиш! О, Лея, ти трябва да отидеш. Всички ще бъдат там. Дори Бъд и Кал ще ходят. — Тя се засмя. — Чух че Миранда Макалистър им е ушила нови ризи и всички умират да видят дали ще може да танцува едновременно с двамата. Толкова забавно ще бъде.
— Забранено ми е да ходя — каза Лея с потиснат гняв.
— Забранено! — Ким се слиса. — От кой? Да не би Уесли да не ти позволява да ходиш?
Лея стисна силно една чиния под мръсната вода.
— Мислех, че е време да изляза от къщи и да се срещна с хората, но съпругът ми не иска и да чуе за това.
Ким погледна така, сякаш чуваше най-трагичната история в живота си.
— Но защо, Лея? Уесли е най-добрият, най-внимателният, най-деликатният мъж на света. Как може да ти забрани да отидеш на танците?
— Нямам представа. Той отказва да обсъдим този въпрос. Просто каза, че не иска да бъда заобиколена от толкова много хора.
— Предпочитам да бъда заобиколена от хора, отколкото да стоя сама с Джон — отвърна Ким. — Вероятно Уесли ти е дал някакво обяснение.
Лея се обърна към нея. Едва сдържаше сълзите си.
— Може би един Станфорд не иска да го виждат в компанията на една Саймънс, обвинена в убийство. Може би той не може да понесе мисълта хората да знаят за каква жена се е оженил.
— О, Лея — прошепна Ким като я прегърна. — Седни и аз ще ти приготвя чай.
Лея послушно седна. Раменете й трепереха от мъка и отчаяние.
— Не е много мило от страна на Уесли — каза Ким, като седна до нея и забрави за чая. — Когато се запознах с теб за пръв път, се ужасявах от мисълта, че ще пътувам с една от Саймънс. Стивън говореше най-ужасни неща за теб. Хвалеше се как той ще… ами как ще върши разни неща с теб още от момента, в който Уесли те прехвърли на него. Каза, че всички жени на Саймънс обичат… нали знаеш… секса.
Лея гледаше Ким с ужас.
— Аз му вярвах дълго време — продължи тя. — Но ти винаги беше толкова мила с мен, толкова различна от другите хора. Ти не се вмъкваше в леглата на всички мъже, както твърдеше Стив. Аз разбирам защо Уесли предпочете да остане с теб. Но бях много, много сърдита — в гласа й се чувстваше нотка на извинение.
— Как ти съобщи Уесли, че иска да остане женен за мен? — поинтересува се Лея.
