Той се отдръпна.
— За бога, ти си хладнокръвна жена, Лея. Трябва да бъда щастлив, че не ме остави да умра от загуба на кръв, след като брат ти стреля по мен.
Тя не отговори. Полагаше усилия да не се разплаче. Как искаше да му каже, че го обича и копнее да й отвърне със същото. Но той вероятно щеше да й се изсмее и да й каже, че е нормално някой от нейната класа да обича високопоставен мъж като него. Не, след като не можеше да запази сърцето си, по-добре да запази гордостта си.
— Сега трябва да вървя — каза тя. Обърна се и почна да се облича.
— Върви — каза той и я остави.
Тя се разплака горчиво. Крехката нишка, която ги свързваше, се скъса.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Тази нощ Лея спа малко. Сгуши се до Верити и плака дълго. Чувстваше се много нещастна. Искаше й се никога да не бе срещала Уесли Станфорд. Само да бе послушала сестра си, да не го беше последвала онази нощ и да не му се бе нахвърлила като гладно животно. Сега нямаше да прекарва нощта в бърлогата на крадците. Ако не се беше разхождала по клоните на дърветата без никакви дрехи и не беше се правила на глупачка, ако не бе прекарала часове в силните обятия на мъжа, който обичаше…
— По дяволите — каза гласно тя, отметна одеялото и стана. — Време е да ставаме — обърна се към Верити. — Ти днес ще ми помагаш при готвенето.
Сигурно би могла да възвърне малко от самочувствието на Верити.
Тя приготвяше закуската. Уесли влезе в колибата, но не я заговори. Държеше се така, че дори от въздуха лъхаше хлад.
— Искате ли да закусите, господин Армстронг?
— Не и това, което ти би ми поднесла — рязко каза той.
Точно в този момент Ревис влезе в колибата.
Лея се вгледа в намръщеното лице на Ревис и забеляза как преценява държанието на Уесли.
— Този не е умен като теб, Ревис — каза тя и постави голяма чиния с бекон на масата. — Мисли си, че може да ме притежава само ако ме помоли и не му е приятно когато получи отказ. Закуската е готова.
Докато се хранеха на няколко пъти Лея забеляза Ревис да наблюдава Уесли. За да привлече вниманието му, тя се наведе над рамото му. Знаеше, че разбойникът мрази всеки, които пристъпва в територията му и би намразил още повече новодошлия, ако разбереше, че е успял там, където на него му беше отказано.
— Кога ще вършим тази твоя работа, Армстронг?
— Утре сутрин. Те ще бъдат на четири мили надолу.
— Какво те кара да си толкова сигурен за скоростта, с коя то ще се движат?
— Имам си начини. — Това беше всичко, което Уесли каза.
По-късно, когато Лея и Верити прибираха масата, Ейб се приближи и изсъска в ухото на сестра си:
— Двамата любовници май са се скарали.
— Ревис и аз? — тя се преструваше, че не разбира.
— Ти и онзи Станфорд. Хвърляте си такива погледи, че наоколо хвърчат искри.
— Никога не съм го поглеждала!
— Не когато той те гледаше. А той те гледаше непрекъснато. Лея, вие, двете влюбени птичета ще развалите всичко. Аз никога няма да стана уважаван човек, ако убият двама ви. А Ревис ще ви убие без съмнение, ако разбере, че го правите на глупак.
— Какво ти е обещал Уесли, за да му помогнеш?
— Не е твоя работа. Това засяга само двама ни. Веднага щом разбере кой е Танцьора, ще изоставим този живот. Всички ние. Това е при положение, че все още си негова. Трябва да внимаваш, Лея. Никога няма да имаш друг съпруг като него.
— Мислех, че мразиш всички Станфорд.
Ейб се усмихна и разкри всичките си развалени зъби.
— Аз не мразя никого, още повече ако обещава да дели парите си с мен. — Той се наведе по-близо до нея. — Не мислиш, че лъже, нали? Ще направи това, което казва, нали?
— Убедена съм, че ще го направи.
По време на обяда Уесли не се появи. При първа възможност тя попита Кал къде е. Предупреди братята къде ще ходи и ги помоли да държат Ревис на разстояние. С пълна торба храна тя се заизкачва към колибата. Уесли цепеше дърва пред нея.
Спря се и го загледа. Капчици пот блестяха по мускулестия му гръб. Осъзна, че и дланите й са изпотени. Всичкото й желание да бъде с него изчезна в момента, когато той обърна към нея разгневеното си лице.
— Донесох ти нещо за ядене — каза тя с пресъхнало гърло. Той бавно остави брадвата и се приближи към нея.
Тя отстъпи.
— Няма да те нападам, ако от това се страхуваш.
— Не се страхувам. Дойдох да ти кажа нещо. Ейб каза, че ти и аз… тази сутрин… искам да кажа, че той се страхува, че Ревис може да заподозре нещо.
— Нещо като това, че се търкаляхме в храстите, а после се скарахме?
Погледна го за миг. Той седна на един пън.
— Искаш Ревис да повярва в това?
— Разбира се. Тогава за какво друго се преструвах на сърдит и намръщен?
— Преструваше се? — тя седна на земята близо до краката му. — Нищо не разбирам.
— Знам от брат ми, че не е хубаво да оставяш жените да знаят и да ти се бъркат в плановете. Надявах се, че след глупостта ти да се върнеш в лагера на Ревис — той й хвърли един укорителен поглед — ще извършиш нещо разумно, да се престориш например, че си се влюбила в мен от пръв поглед. Но си знаех, че това е прекалено много за една жена. Особено за теб, Лея. Ти мислиш и правиш винаги всичко обратно. За пръв път срещам толкова опърничава жена. Винаги, когато ти давам каквото искаш, ти започваш да искаш обратното. Искаше да се оженя за теб, а когато го направих, започна да желаеш нещо друго.
Тя започна да се защитава, но той пренебрежително махна с ръка.
— Става дума само за това, че аз исках да отидеш на безопасно място в Суитбрайър, а когато ти не го направи, се надявах, че поне тук ще имам възможност да те закрилям. Но ти като че нарочно правиш винаги противоположното на това, което искам.
— Аз не можех да дойда при теб, след като отказах на Ревис. Той щеше…
— Ако още един път ми кажеш, че Ревис иска да ме убие, ще те удуша — каза той. Стараеше се да се успокои. — Мислиш ли, че съм такова нищожество, че да очаквам да ме закриля малкото ти сладко тяло? Казах ти, че няма да ти позволя да контролираш нещата и да ме вземат дяволите, ако престана да се опитвам да контролирам всичко и всички. Ако ти кажа да вървиш наляво, ти тръгваш надясно. Не стига, че трябва да се свързвам с Ревис и Танцьора, а трябва да се притеснявам и затова каква ще е следващата ти стъпка, защото ти се мислиш за най-голямата умница на света. С изключение на Ревис. — Той я погледна с болка в очите. — По неизвестни причини мислиш, че Ревис е толкова умен, че може да ме убие без дори да усетя.
— Не защото е толкова умен, а защото е прекалено зъл. А ти не си. Ти си добър и мил, и…
Той беше наклонил главата си на една страна, отхапваше си от едно парче царевична питка и я гледаше.
— Снощи каза, че съм най-красивият мъж, когото си виждала, а сега ме наричаш добър и мил. Да не се влюбваш в мен, Лея?
— Никога! — възкликна тя, но цялата се изчерви.
— Това е лошо — промълви той.
— Какви планове имаш? — попита бързо тя, за да скрие смущението си.
— Да ти кажа честно, страхувам се да ти кажа истината. Страхувам се, че ако разбереш, ще си помислиш, че е прекалено опасно за мен и ще направиш точно обратното. Разбира се, мога да ти кажа
