седеше безучастно, сякаш не възприемаше нищо около себе си.
След закуска в къщата започнаха да пристигат хора на тълпи — с незначителни въпроси и под измислени предлози, поради които идвали без покана. Блеър вече беше забравила какъв е животът в малкия град и се ужаси от безогледното любопитство на жителите му. Явно за тези хора нямаше нищо свято, най-много ги измъчваше загадката защо Лий така внезапно е решил да се ожени за Блеър. Горяха от желание да научат нещо повече и за другия жених. Непрекъснато засипваха Хюстън с въпроси, що за човек е Тагърт и как е обзаведена вилата му.
В единадесет часа Блеър се оттегли в къщата под предлог да отнесе в килера част от сладкишите, с които я бяха отрупали. Така й се удаде да се измъкне незабелязано през задната врата. Затича се надолу към гарата и с всяка крачка чувството й за свобода се засилваше. Щом дойде Алън, той ще съумее да въдвори ред в този хаос, така че Леандър да се ожени за своята Хюстън, а тя да се върне в Пенсилвания.
Блеър нетърпеливо зачака пристигането на влака, а когато той най-после се появи в края на перона, й се стори, че парата никога няма да се разсее. Но въпреки облаците дим веднага видя Алън и се затича редом с влака, за да бъде до него, докато той скочи и я притисна в обятията си.
Какво я интересуваха жителите на Чандлър, които ги зяпаха и се чудеха — нали беше сгодена за друг мъж? Алън беше дошъл, само това беше важно.
— Какво прекрасно посрещане — промълви той и отново я притегли към себе си.
Тя се отдръпна, за да го разгледа по-добре. Все още беше красив, какъвто го помнеше — великолепен мъж с руси коси и сини очи.
Тъкмо отвори уста да го поздрави с добре дошъл, когато забеляза, че той е втренчил очи някъде зад нея. Извърна се бързо — и все пак недостатъчно бързо.
Леандър ловко обгърна с ръка талията й и я привлече към себе си, за да я отдалечи от Алън.
— Доколкото разбирам, вие сте Алън — произнесе с благосклонна усмивка той. — Толкова съм слушал за вас. Защото между влюбените няма тайни, нали сърце мое?
— Пусни ме! — изсъска Блеър и едновременно с това се опита да отговори с усмивка на смутения поглед на Алън. Блъсна с лакът ребрата на Леандър и се обърна към младежа.
— Позволи ми да ти представя годеника на сестра си, Леандър Уестфийлд. А това е Алън Хънтър, моят годе…
Лий я прекъсна, притискайки я силно до себе си с лявата си ръка и дори отчаяните й опити да се освободи с помощта на лакътя си не го накараха да разхлаби желязната си хватка. Дясната той протегна на Алън.
— Не й обръщайте внимание, днес тя просто не е на себе си от радост, че посреща на гарата такъв добър, стар приятел като вас. Аз съм бъдещият й съпруг. Сватбата е след две седмици — или само след една и половина, мила? След десетина дни ще станеш мисис Леандър Уестфийлд. Зная, че очакването те прави нервна и те кара да забравяш някои неща, но приятелят ти трябва да бъде наясно още от началото.
И той сърдечно се усмихна на Алън.
— Външността лъже — можа най-после да заговори Блеър. — Този човек е луд и живее в някакъв друг свят. — Блъсна силно Леандър и успя да се изплъзне от прегръдката му. — Ела, Алън, ще отидем някъде, където можем да поговорим. Трябва да ти разкажа някои неща.
Алън вдигна очи към Лий, който беше доста по-висок.
— И аз имам подобно впечатление — промърмори той и предложи ръката си на Блеър. — Да вървим — продължи той и хвърли през рамо поглед към Лий: — Вие можете да вземете багажа, млади човече.
С ловко завъртане Леандър се мушна между двамата.
— Обикновено нося с удоволствие багажа на приятелите на бъдещата си съпруга. Но днес на пътя ми се изпречват необичайни обстоятелства. Вчера бях принуден да извървя няколко мили пеш със съвсем нови обувки и имам такива мехури, че краката ми няма да понесат допълнителния товар. Лекарят настоятелно ми препоръча да ги щадя. Ела, Блеър, ще се срещнем с приятелчето ти до файтона.
— Звяр! — изфуча тя, когато Лий я повлече след себе си към файтона. — Кой конски доктор ти даде подобен тъпашки съвет?
— Докторът се казва Леандър Уестфийлд — отговори безгрижно той и й помогна да се качи.
— Имате необикновен кон — отбеляза Алън, хвърли багажа си във файтона и с любопитство заразглежда петнистия жребец.
— Единственият в областта — отговори гордо Лий. — Така да се каже, моята визитна картичка. Когато препускам с него из града, хората, нуждаещи се от помощ, веднага знаят към кого да се обърнат.
— Каква помощ им предлагате? — попита иронично Алън и скочи във файтона.
— Аз съм лекар — отговори Лий и изплющя с камшика. Конят препусна като бесен, преди Алън да успее да се разположи удобно до Блеър.
Колата профуча през града с обичайното темпо. Гражданите с готовност й правеха път. Спряха едва пред къщата, която Лий беше купил за Хюстън.
— Смятам, че мястото е подходящо за откровен разговор.
Очите на Блеър се разшириха от ужас. Не беше виждала къщата от нощта, в която тя и Лий…
— Трябва да говоря с Алън, не с теб, и в никакъв случай тук!
— На местопрестъплението, искаш да кажеш? Е, аз бих могъл да почакам в чайната на мис Емили. Освен това там има странична стая, в която също можем да разговаряме.
— Много добре. Но аз трябва да поговоря с Алън на четири очи. Хюстън и аз… — Тя млъкна, защото Лий отново потегли като светкавица и двамата с Алън паднаха назад.
— Ах, ето ги двете гълъбчета! Лий, ти трябваше да кажеш каква е работата — посрещна ги сърдечно мис Емили. — когато Нина ни разказа как се топиш от любов в последно време, ние, разбира се, помислихме за Хюстън.
— Вероятно е истина, че любовта заслепява — отговори Лий и дяволито присви очи. — Позволяваш ли да използваме страничната стая? Имаме гост — стар приятел на моята годеница, и трябва да поговорим необезпокоявани.
Мис Емили измери Алън с поглед и се усмихна.
— Трябва да се запознаете със сестрата на Леандър, Нина. Прекрасна млада дама.
Когато ги отведоха в стаята и им сервираха чай и бисквити, Алън беше по-смутен от всякога. Блеър правеше мрачни гримаси, а Лий доволно потриваше ръце.
— Ако нямаш нищо против, ще кажа на Алън цялата истина — започна Блеър, когато вратата се затвори зад мисис Емили. — Онази вечер сестра ми Хюстън искаше да отиде на едно място и аз…
— Къде? — прекъсна я рязко Леандър.
Блеър сърдито го изгледа.
— Щом толкова държиш да научиш — беше поканена да разгледа онази ужасна къща на хълма и искаше на всяка цена да я посети. Затова аз трябваше да се сменя с нея и да отида на приема при губернатора. Искам да знаеш — обърна се тя към Алън и гласът й прозвуча много по-меко, — че Хюстън едва ли не насила ме накара да се разменим. Правеше го още докато бяхме деца. Съгласих се, но не предполагах в каква каша се забърквам. Защото той — и тя хвърли гневен оглед към Лий, — той непрекъснато ми правеше сцени, а аз напразно го молех да ме отведе в къщи. На следващия ден разбра, че сме се сменили, и сега си въобразява, че искам да се омъжа за него.
Алън помълча няколко секунди.
— Струва ми се, че историята ти не е пълна.
— Бих казал, че липсва повече от половината — намеси се Лий. — Близначките наистина си размениха ролите, а аз и до днес не мога да проумея как така не го разбрах веднага. Бях сгоден за Хюстън, а тя е същински леден блок, трябваше веднага да се сетя, че не е тя, щом я докоснах. Защото още при първата прегръдка от Блеър буквално избухнаха пламъци.
— Как можеш да говориш такива неща!
Лий я изгледа с невинни очи.
— Съобщавам само истината, ангел мой. Отведох я в къщата си на закъсняла вечеря и… как да се изразя? Стана нещо като изтеглена напред брачна нощ.
— Не, Алън, не беше така. Аз бях Хюстън, а тя го обича. Дявол знае защо. Аз не мога да го понасям.
