новата ни къща. Това беше най-хубавото нещо, което съм преживял досега.
— И затова сега си мислиш, че трябва да я вземеш за жена — заговори Рийс с глас на човек, който се примирява със съдбата. — Не можеш ли поне да почакаш? Та ти почти не я познаваш. Бракът е завинаги. Ще прекараш целия си живот с тази жена, а познанството от една нощ не е достатъчно добра основа за бъдещ брачен съюз. Само защото се е оказала толкова добра в леглото… — Той замлъкна, предупреден от погледа на сина си.
— Е, добре — продължи с въздишка Рийд. — Ще помолиш тази млада дама за ръката й. А какво ще стане с Хюстън? Ще я изоставиш и край, така ли? Това е ужасна трагедия за една жена, момчето ми.
— Щом близначките забъркаха тази каша, нека си теглят последствията. Първо трябваше да помислят какво ще излезе от „сполучливата“ им шега.
— Не са могли да предвидят, че ти възнамеряваш именно тази вечер да вземеш решение за цял живот. Предлагам ти да си оставиш един или два месеца за размисъл и чак след това да помолиш Блеър да се омъжи за теб. Така и двамата ще имате достатъчно време да се опознаете…
— Късно е вече. Освен това не вярвам, че Блеър ме иска.
— Какво? — учуди се Рийд. — Защо, по дяволите, да не иска да се омъжи за теб, щом вече ти е принадлежала?
Възмущението на баща му беше толкова искрено, че Лий се усмихна.
— Не съм сигурен дали ме обича. Смята ме за същия тиранин като втория й баща, затова съм почти убеден, че ще ми се изсмее, като заговоря за женитба.
Рийд размаха ръце.
— Вече нищичко не разбирам!
В този миг някой заблъска по входната врата и от улицата се чуха високи гласове. Лий се надигна.
— Без съмнение пристига възмутеният мистър Гейтс, за да ни направи визита на учтивост. Само преди час отидох в пивоварната да му съобщя, че съм дефлорирал несъщата му дъщеря и съм готов да изкупя вината си, като се оженя за обезчестената девойка. Сигурно е довел и Блеър със себе си. Добре, ще си поговорим мирно и тихо. Не бъди толкова мрачен, татко! Твърдо съм решен да я направя своя жена и ще употребя всички средства, за да постигна целта си.
ГЛАВА СЕДМА
— Но аз нямам никакво намерение да се омъжа за него — повтори за кой ли път Блеър.
— Ти си обезчестена, омърсена, пропаднала — изфуча Дънкан. — Никой няма да те поиска такава!
Блеър се опитваше с всички сили да изглежда спокойна и да не остави да се забележи огънят, който бушуваше в гърдите й. Цели три часа Дънкан я ругаеше и се опитваше да я сплаши. През цялото време тя си налагаше да мисли за спокойствието на вуйчо си Хенри, за това, че той непременно щеше да погледне на случилото се откъм хумористичната му страна, че двамата щяха да седнат и да обсъдят нещата, както подобава на възрастни хора. Вместо това трябваше да седи тук и да слуша мистър Гейтс. Възгледите му бяха толкова средновековни, че нищо чудно да я прати на улицата да я подгонят кучетата, защото вече не е девствена. Но той възнамеряваше да я прати при Леандър, което за нея беше все едно и също.
— Може ли да попитам защо не желаете да се омъжите за моя син? — осведоми се Рийд Уестфийлд.
Блеър усещаше враждебността на този мъж, която я заливаше като горещ пустинен вятър.
— Вече ви казах, че съм приета като стажант-лекарка в една от най-добрите болници на Пенсилвания и съм твърдо решена да започна работа там. Освен това не съм влюбена в сина ви. Той е сгоден за сестра ми, нека се ожени за нея, и веднага след сватбата аз ще се върна в Пенсилвания и никога повече няма да се появя в Чандлър. Мисля, че бях достатъчно ясна.
— Ти разруши живота на сестра си! — изкрещя Гейтс. — Да не мислиш, че тя ще се омъжи за него след всичко това?
— Искаш да кажеш, че след нощта, прекарана с мен, Леандър е станал „нечист“, ако трябва да се изразя с твоя жаргон?
Лицето на Дънкан се оцвети в тъмночервено.
— Успокойте се, Дънкан — намеси се Рийд. — Блеър, смятам, че е възможно да се намери разрешение, което да задоволи всички. При тези обстоятелства бих могъл да очаквам, че вие все пак имате някакви чувства към моя син, не е ли така?
Блеър хвърли поглед към Лий, който стоеше на заден план и явно се наслаждаваше на сцената. Това не са чувства, които трябва да станат публично достояние, помисли си тя и сякаш Лий беше прочел мислите й, защото се усмихна по начин, който я накара да се изчерви и да отмести очи.
— Вече ви разказах — заговори отново тя, — че изпълнявах ролята на сестра си и се държах така, както предполагах, че сестра ми се държи към мъжа, когото обича. Не виждам защо трябва да ме наказвате за това, че изиграх ролята си колкото може по-добре.
— Но аз няма да допусна ти или някой друг да стъпче името на Хюстън в калта! — изрева Дънкан. — Тя никога не би направила онова, което си направила ти в нейно лице. Тя е добро момиче.
— А според теб аз съм нищожество! — кресна Блеър, люшкайки се между възмущението и сълзите.
— Една почтена жена никога не би…
— Чух всичко, което исках да зная — прекъсна го безцеремонно Лий и пристъпи в средата на стаята. — Сега ви моля да ме оставите сам с Блеър. Желая да си поговоря на четири очи с нея.
Блеър понечи да протестира, но замълча, тъй като не можеше повече да понася крясъците на мистър Гейтс.
— Искаш ли чаша шери? — попита той, когато двамата мъже излязоха от стаята.
— Да, моля те — прошепна тя и пое чашата с две ръце, Той погледна треперещите й длани и смръщи чело.
— Не мислех, че е толкова лошо. Хюстън неколкократно ми е намеквала, но никога не съм вярвал, че той се държи по този начин.
Блеър с благодарност изпи виното. Надяваше се, че то ще успокои нервите й.
— Значи си знаел, че е тиранин. Защо въпреки това го направи свой съюзник в абсурдните си планове?
— Беше ми нужна всяка подкрепа, която можех да получа. Имах право да смятам, че ще ми се изсмееш в лицето, ако се изстъпя пред теб и ти предложа брак.
— Но аз изобщо не се смея.
— Това е добър знак. Значи ще се разберем бързо. Поканите са вече в печатницата. Името на Хюстън ще бъде заменено с твоето и готово.
Блеър скочи като ужилена.
— От всички луди идеи, на които се наслушах днес, тази е най-откачената! Все още ли не проумяваш, че не искам да се омъжа за теб? Искам да се махна колкото се може по-бързо от този ужасен град. Искам да се прибера в къщи. Искам сестра ми да си получи обратно годеника. Колко пъти трябва да го повторя, за да го разберете? Искам да си ида в къщи!
Въпреки всички добри намерения тя се отпусна в креслото, закри лице с ръцете си и се разхълца.
— Мистър Гейтс е прав. Аз разруших живота на Хюстън.
Леандър коленичи пред нея, взе ръцете й в своите и прошепна:
— А ти не проумяваш ли, че аз не желая да се оженя за Хюстън, а за теб?
Блеър погледна в очите му, почувства топлината на ръцете му и се опита да размисли над думите му. За да не почувства слабост от докосването му, стана и отиде до прозореца.
— Ти принадлежиш на сестра ми. Когато реши да се омъжи за теб, тя беше още дете. Напълнила е цял шкаф бельо, избродирано с твоя монограм. Никога не е искала да бъде нещо друго, освен мисис Леандър Уестфийлд. Тя те обича! Нима не знаеш това? А любовта на моя живот е медицината. От дванадесетата си година съм мечтала да стана лекарка и най-после постигнах целта си, получих добро място като стажант- лекарка в реномирана клиника. Ще работя там, ще се омъжа за Алън и ще бъда щастлива до края на дните си.
Леандър изостави загрижения си поглед и се изправи като свещ.
