избухна в смях. — Най-добре е да се обадя на Хюстън и да й изкажа съболезнования.
Когато тя стана и тръгна към стаята си, Лий извика подире й с пълна уста:
— Предай й, че ще ида да я взема в единадесет часа с пълна кошница за пикник!
Рийд остана на масата, запали лулата си — обикновено никога не пушеше преди обяд — и продължи да наблюдава сина си. Леандър винаги се хранеше бавно и методично, а днес гълташе закуската си, сякаш е заплашен от гладна смърт. Мислите му се рееха някъде много далеч в света на щастието и крояха планове за бъдещето.
— Не ме напуска мисълта да построя женска болница — заговори Лий, докато с удоволствие захапваше дебела филия бял хляб. — Всъщност Хюстън отново ме върна към тази идея. Вероятно е време да се заема по-основно с плановете за строителството, или по-добре да купя стария склад в края на Арчър авеню. Това е една солидна каменна постройка и ако вложа малкото пари за преустройството й, ще стане точно както си го представям.
— Хюстън ти е припомнила тази идея?
— Всъщност не е точно така. Но импулсът дойде от нея. Крайно време е да вървя в болницата, а после ще се видя с Хюстън. За вечеря непременно ще бъда тук. — Леандър грабна една ябълка от бюфета, но на прага отново спря и се обърна към баща си: — Благодаря ти, татко — промълви той, сякаш беше още дете. И наистина, днес той много напомняше на Рийд онова безгрижно момче, което беше, преди да помисли да се жени.
Цяла сутрин в болницата Лий весело си тананикаше, докато зарази с веселостта си целия персонал. Скоро всички — и лекари, и санитари — ведро се усмихваха и никой не се оплакваше от тежката и изморителна работа. Най-много спечели от това младата проститутка, която предната вечер искаше да се самоубие. Лий многократно й повтори колко е хубав животът, назначи я на работа в женската клиника и обеща, че ще се грижи за нея винаги, когато има нужда.
Десет минути преди единадесет той скочи във файтона си и препусна към дома на мис Емили Тийстъб, за да вземе кошницата за пикник, която беше поръчал да приготвят.
— Значи, вярно е — посрещна го мис Емили и толкова широко се усмихна, че розово-бялото й лице се нагъна на хиляди бръчици като хартиена салфетка. — Нина цяла сутрин говори за болния си от любов брат.
— Сестра ми дрънка прекалено много — изръмжа Лий, но скоро усмивка озари лицето му. — Няма нищо необикновено в това, че съм щастлив, защото се женя за най-красивата жена на света. Но време е да вървя! — И той със смях изскочи от магазина.
Остави коня и файтона на грижите на Уили, оборския ратай на Гейтс, с три скока достигна къщната врата и тъкмо посегна към чукчето, когато откъм неосветената част на верандата се чу глас:
— Влез направо. Вече те очакват.
Леандър потърси с очи сенчестата страна и най-после откри седналата там Блеър, която бързо извърна лице настрани. Въпреки това Лий забеляза следите от сълзи по бузите й и разпуснатите коси. Той пристъпи към нея и попита:
— Какво ти е? Да не се е случило нещо с Хюстън?
— Хюстън се чувства чудесно — отговори раздразнено Блеър и скочи от пейката.
Лий я хвана за ръка.
— Искам да седнеш на светло, за да мога да те видя. Изглеждаш като болна.
— Остави ме на мира! — изплака тя. А след малко, полуплач-полукрясък: — Не ме докосвай! — Блъсна ръката му, изтича надолу по стълбата и изчезна зад ъгъла на къщата.
Лий се загледа слисано подире й. В този миг на верандата излезе Хюстън, опъвайки белите си мрежести ръкавици и каза:
— Блеър ли изкрещя толкова високо преди малко? Надявам се, че не сте се скарали пак?
Леандър се обърна към нея и по лицето му просия възхищение. Очите му се плъзнаха по тялото й, сякаш не можеха да му се наситят.
— Да Блеър беше — отговори най-после той.
— Аха — промърмори Хюстън. — Надявах се поне ти да поговориш с нея. От сутринта е такава. Все плаче, кой знае по каква причина. Помислих си, че може би ти знаеш нещо. Попитах я, но не отговаря.
— Не е лошо да я прегледам — пошепна Лий, докато я вдигаше във файтона, но щом я докосна, ръцете му вече не можеха да се отделят от тялото й.
— Лий! Хората ни гледат.
— Ами да, естествено — засмя се той. — Това скоро ще се оправи.
По пътя той не се осмели да проговори отново. Само от време на време поглеждаше скрито към Хюстън и виждаше, че тя отново седи в края на седалката и избягва близостта му, както правеше винаги до вчерашната вечер. Усмихна се в себе си, защото му се струваше невероятно тази хладна и въздържана млада дама да е същата, която не можа да му устои през нощта.
Почти не беше спал, след като я изпрати, лежа по гръб през цялото време и се наслади още веднъж на всяка секунда от първата им любовна нощ. Не го вълнуваше толкова сексът — беше го правил и с други жени, без да се влюбва в тях, — а нещо в държанието й, в нагласата й го беше накарало да се почувства силен, истински мъж, способен да постигне всичко, което си е наумил.
Отведе я на едно тайно място, което беше открил, когато го повикаха да намести счупения крак на един златотърсач. По пътя го застигна буря и успя да се подслони встрани от шосето, под вековни дървета и висока скала, от която бликаше изворче. Мястото беше просторно и в същото време защитено от любопитни погледи. За пръв път водеше тук друг човек.
Лий спря файтона, скочи на земята, завърза коня и протегна ръка към Хюстън. Вместо да й помогне да слезе, той я притисна до себе си така, че тя просто се плъзна надолу по тялото му. Когато най-после краката й стъпиха на земята, той я прегърна така буйно, че дъхът й секна.
— През нощта почти не спах, мислех само за теб — зашепна Лий. — Уханието на косите ти се усещаше по дрехите ми, вкусът на устните ти — върху моите. Не можах…
Хюстън го отблъсна от себе си.
— Но какво правиш!
Лий нежно милваше косите на слепоочията й.
— Нали няма пак да се превърнеш в онова сухо момиче и да се върнеш към старите си навици? Доказа ми, че можеш да бъдеш съвсем друга, Хюстън? Защо продължаваш да играеш ролята на снежната царица, след като вече знам каква си в действителност? Уверявам те, че ще ме направиш още по-щастлив, ако вече никога не се показваш откъм хладната си страна. Затова ела при мен и ме целуни като снощи!
Вместо да го целуне, Хюстън се отдръпна още по-далеч и прошепна:
— Означава ли това, че снощи съм се държала не както винаги? Че съм била по… по-добра?
Лий с усмивка обгърна раменете й.
— Много добре го знаеш. Никога не бях те виждал такава. Не вярвах, че можеш да го направиш. Днес сигурно ще ми се смееш, но бях започнал сериозно да вярвам, че ти изобщо не си способна да изпитваш страст. Смятах, че под хладната ти външност се крие и сърце от лед. Но щом имаш сестра като Блеър, която изпуща искри при най-малкото предизвикателство, ти сигурно също притежаваш поне част от темперамента й.
Той хвана ръката й за китката и я привлече към себе си. Хюстън се опита да извърне лице настрана, но Леандър не се впечатли особено и се приведе над нея.
Обаче устните й останаха студени и здраво затворени. В началото Лий все още се забавляваше от усилията й непременно да му докаже, че умее да се владее, но когато целувката продължи, без Хюстън да реагира, той отдръпна устните си и гневно изръмжа:
— Прекаляваш с тая игра! Не можеш в един миг да гориш от страст и веднага след това да се правиш на недостъпна. Какво си ти — две жени в едно лице?
Нещо в очите на Хюстън го накара да млъкне. Макар че мисълта му се стори абсурдна, той отстъпи крачка назад.
— Това е невъзможно, нали? Кажи ми, че се лъжа! Че в едно тяло не могат да живеят две различни души!
