нещастие чашата беше пълна с шампанско и въздействието не закъсня. Алкохолът веднага се качи в главата й.
— Никога? — попита тя и се опита да се пребори с това лекомислено задоволство, с опиянението, което все повече я завладяваше. — Струва ми се, много отдавна.
— Доста време си оставихме за всичко. — Той хвана крайчетата на пръстите й и нежно ги захапа.
Блеър нервно издърпа ръката си.
— Какво е това? — попита тя и посочи една купа.
— Хайвер. Твърди се, че е прекрасен афродизиак. Ще опиташ ли?
— Не, благодаря. — Вместо това тя посегна към чашата, която Лий отново беше напълнил с шампанско. Отпи глътка и попита: — Кажи ми как предотвратяваш перитонита?
Той се приближи до нея и я изгледа с пронизващите си очи, сякаш искаше да я хипнотизира.
— Първо трябва да прегледам пациента. — Сложи ръка на стомаха й и започна бавно да я движи нагоре-надолу. — Изследвам състоянието на кожата, дали е топла и жива, после слизам един етаж по- надолу.
С рязко завъртане Блеър успя да се изплъзне от тази маневра. При това чашата й се преобърна и шампанското се разля по масата и по ръката на Лий. Той се засмя и се отдръпна.
— Ще сложа още малко дърва в огъня.
Като че ли е особено радостен за нещо, помисли си Блеър.
— Мисля, че е крайно време да си тръгвам. Не бива да оставам толкова дълго навън.
— Ти дори не си докоснала яденето си. — Лий седна редом с нея.
— Ще ям, ако разговаряш с мен. Разкажи ми защо си станал лекар. Какво те накара да следваш медицина?
Той тъкмо пълнеше чинията й с деликатеси, но отпусна вилицата и изпитателно я изгледа.
— Нещо лошо ли казах?
— Не, но никога досега не си ме питала за това.
Как да те попитам, като никога не сме разговаряли като хората! — извика Блеър, но само в мислите си и отпи глътка шампанско, за да прикрие смущението си. Лий сложи в чинията й парче пилешко с винен сос.
— Може би начинът, по който се справи с момичето тази вечер, ме накара да те запитам.
Той изтегна дългото си мършаво тяло до нея, панталонът се опъна върху слабините му и с чаша в ръка се загледа в огъня.
— Исках да спасявам човешкия живот. Знаеш ли, че майка ми умря не защото роди дете на четиридесет и пет годишна възраст, а защото акушерката, която тъкмо идвала от друго раждане, изобщо не си измила ръцете?
Блеър тъкмо беше вдигнала вилицата към устата си, но ръката й застана във въздуха.
— Не знаех това — промълви тихо тя. — Сигурно много те е заболяло, когато Блеър те попита дали в този град знаете какво е асепсис.
Той обърна лице към нея и се усмихна.
— Блеър не е в състояние да ми причини болка. Ето, вземи още една стрида.
Блеър не знаеше как да възпре отговора му — като комплимент иди като обида.
— Но ти доста я ядоса. Знаеш ли, тя смята, че си същият тиранин като мистър Гейтс.
Долната устна на Лий увисна от учудване.
— Що за абсурдна идея! Защо не седнеш по-удобно на тази възглавница?
Преди да осъзнае какво прави, тя се отпусна и се приближи още малко към него, но по средата на движението спря. Сигурно шампанското бе причината за лекомислието й. Но то не обясняваше поведението й на Ривър стрийт, в парка и на приема.
— Не, благодаря — отговори тя със сухия глас на Хюстън. — Тук ми е добре. Ще продължиш ли да работиш в болницата?
Лий въздъхна и отново се загледа в огъня.
— Не е било необходимо да станеш точно лекар, за да помагаш на хората, нали? — продължи упорито Блеър. — можеш и сам да си построиш болница, не е ли така?
— Благодарение на дядо ми, който ми остави значително наследство, това е възможно. Но не ми е достатъчно. Исках лично да се занимавам с болните, разбираш ли? А ако някой ден намеря лекар, който да се въодушеви от проекта ми, бих отворил женска клиника, която да е много по-добре обзаведена от оная дупка, в която днес се раждат бебетата. Искам да създам прилична болница, където всички жени да имат право да получат компетентно медицинско обслужване. Но всичките ми колеги смятат, че гинекологът лекува жени, които само си въобразяват, че са болни.
— Какво ще кажеш за Блеър? — попита напрегнато тя.
— Блеър? Но тя е само една… — Като видя израза на лицето й, Лий прекъсна изречението си по средата. — Може би. Нека първо завърши практиката си. Да не говорим повече за нея. Ела при мен.
— Не, сега трябва да ме отведеш в къщи…
— Хюстън! — прекъсна я разгорещено той. — Вечно ли ще я караме така? Докога ще ми отказваш? — Гласът му издаваше нарастващо раздразнение. — Няма ли да се промениш най-после? Скоро ще се женим ли, или не?
— Дали ще се женим? — пошепна Блеър. — Май не си много сигурен в това?
Какво направи, та годеникът й постави под въпрос предстоящата сватба? Дали вечерта, прекарана с нея, не го накара да промени решението си? Може би Хюстън се отнасяше много по-сърдечно с него и тази вечер той възприемаше редакциите на Блеър като непростимо хладни…
— Вече не бива да се караме, ангел мой. — И Лий разтвори ръце.
За миг Блеър се поколеба. Хюстън я беше предупредила да не се приближава много до Лий. Само още няколко целувки и той щеше да се помири с нея и да я отведе на сигурно място у дома.
Тя се обърна към него, ръцете му се сключиха около талията й, привлякоха тялото й към неговото и когато устните му потърсиха нейните, двамата останаха сами на света.
Леандър силно я притискаше до себе си, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, тя ще се разтвори във въздуха. А Блеър ясно осъзнаваше, че най-вероятно вече никога няма да бъде толкова близо до този мъж, който будеше у нея такива невероятни чувства. Устните му я държаха в плен, тя се вкопчи в него, загубила всяко желание да се освободи, сякаш животът й зависеше от това.
Когато ръцете му обгърнаха гърба й и сръчните, чувствителни пръсти на хирург започнаха да отварят копченцата и кукичките, тя дори не помисли да се съпротивлява. Роклята се плъзна от раменете й и когато той обсипа с целувки разголените места, по гърба й пробягнаха сладостни тръпки.
Само след секунда роклята й се смъкна на пода и шумящата фуста от розова коприна между неговите и нейните крака само усили страстта им. Дългите крака на Леандър се раздвижиха върху копринената тафта, избутаха я настрани и я отхвърлиха от тялото й.
Блеър не можеше да отдели устните му от своите, ръцете й се плъзнаха по дългите му, чисти коси, които издаваха възбуждащ дъх на мъжественост.
— Леандър — шепнеше тя, докато устните му се плъзгаха по раменете й, а ръцете му я освободиха от още две фусти. Около двамата се трупаха коприни, тафта и паяжинно-тънък памучен плат, които ги обвиха като в пашкул на копринена буба, осветен от меката светлина на камината.
Ръцете му бяха навсякъде по тялото й, галеха го, милваха го и сваляха дрехите й с невероятна грижливост. А когато ръката му достигна крака й и се плъзна нагоре по копринения чорап, докато в същото време устните му целуваха врата й, Блеър осъзна, че той все още е напълно облечен, и подръпна жакета му.
Тогава Лий също започна да се разсъблича, но не с тази деликатна грижливост, а бързо и със сила, сякаш дрехите пареха тялото му.
В училището Блеър беше виждала много голи мъже, а веднъж и Алън беше сменил ризата си в нейно присъствие и беше разголил горната част на тялото си, но никога досега не беше почувствала до себе си топъл, жив мъж с пламтящи от страст очи — такъв беше Лий в този момент. За миг тя се отдръпна от него, когато той вече беше вдигнал ръце да я прегърне.
В очите му просветна кратка искра на несигурност, когато Блеър се отдръпна от него, но тя не забеляза
