С дългите си силни пръсти той я хвана под брадичката и издърпа лицето й към своето.
— Не виждам симптоми на болка — прошушна Лий. — Само тази малка биеща вена — прибави той и целуна челото й точно под корените на косата. — Това ще ти помогне да забравиш главоболието.
— Моля те! — прошепна тя и се опита да обърне лице. — Моля те, недей!
След дълга, нежна целувка по слепоочието Лий отново взе юздите в ръка и потегли към изхода на парка.
Блеър притисна ръка до гърдите си и усети лудото биене на сърцето си. Сега поне имаше сигурността, че отиват между хора, а после Лий ще я отведе у дома, където ще може да възвърне самообладанието си и да прати този опасен мъж там, където му е мястото — в обятията на сестра си.
По-късно някой й разказа, че наистина е имало прием при губернатора, че тя също е била там, била му е представена и дори й се удало да размени с него няколко свързани изречения, Но Блеър нищо не помнеше. Струваше й се, че през всичкото това време е лежала в обятията на Леандър, който се носеше с нея по някаква огледална танцова площадка, и тя не виждаше нищо друго освен зелените му очи и се губеше в неизмеримите им дълбини.
Припомни си дори няколко души, които й бяха казали, че никога не е изглеждала толкова очарователна, а Лий толкова щастлив. Бяха й задали хиляди въпроси за сватбата и Блеър нямаше да може да отговори на нито един от тях, ако Лий не се беше притекъл на помощ в последния момент и не я беше отвел да танцуват.
Ако все пак беше отговорила на някой въпрос, тя го забрави в същия миг. Помнеше само ръцете му, очите му, близостта му и собственото си опиянение.
Едва когато някакво момче донесе съобщение, че някой се нуждае от помощта на доктор Уестфийлд, тя дойде на себе си и осъзна, че вълшебната нощ свършва. Като Пепеляшка от приказката тя трябваше да си плати за това прекрасно преживяване.
— Можеш да останеш тук. Ще помоля някой да те изпрати до в къщи — каза Лий. — А можеш и да ме придружиш.
— С тебе — беше всичко, което се изтръгна от устните й.
Лий внимателно я поведе навън към файтона. Двамата не промълвиха нито дума, докато конят препускаше през опустелите улици на Чандлър. Блеър вече от много време не беше в състояние да разсъждава разумно.
Той посегна към ръката й и когато тя вдигна очи към него, нежно се усмихна. Само за миг Блеър си припомни, че тази вечер е Хюстън и че мястото й не е тук. Тя преживяваше интимни неща, които трябваше да бъдат табу, защото и целувките, и усмивката бяха предназначени за сестра й. Тя нямаше право така да нахълтва в любовната връзка на сестра си. Но до днес не знаеше, че двете с нея чувстват еднакво. Може би именно поради тази обвързаност на близнаците тя реагираше така бурно на милувките му, докато не я обхвана чувство, че всъщност тя е тази, която го обича.
— Достатъчно топло ли ти е! — попита Лий и тя кимна.
Достатъчно топло, достатъчно студено, полупияна, полутрезва — това съм аз, мислеше си Блеър.
Леандър спря файтона пред една къща, напълно непозната за нея.
— Тук ли живее пациентът ти? Мислех, че отиваме в клиниката.
Лий протегна ръце към нея.
— Нима тази вечер си толкова заслепена, та си забравила дори коя къща си избрала за нас? — попита с усмивка той. И преди Блеър да успее да поправи грешката си, продължи: — Реших, че тук спокойно можем да поговорим за нашето бъдеще. В последно време почти не сме разговаряли.
— Но какво ще стане с пациента ти? Не трябва ли…
Той я повдигна на ръце.
— Няма пациент, няма спешен случай. Трябваше ми само претекст, за да напуснем приема по-рано. Боя се, че заради това злоупотребих с професията си. Сърдиш ли ми се за това?
— Но за мен е време да се прибирам. Късно е вече, а мама сигурно е будна и ме чака.
— Мислех, че майка ти винаги си ляга рано и спи толкова дълбоко, че нищо не е в състояние да я събуди.
— Вярно, но откакто Блеър е тук, навиците й се промениха.
Блеър се усмихна на изплашеното му лице и бързо прибави, че с удоволствие би поговорила с него за сватбата. Изтича покрай Лий и спря пред заключена врата, молейки се на Бога да не й задават въпроси, на които няма да знае отговора.
Жилището беше прекрасно, много женствено, но без да изключва мъжкото присъствие. Блеър беше убедена, че е било изцяло обзаведено от Хюстън. В салона беше запален огън, за да отблъсне нощния хлад, идващ от Колорадските планини, а пред камината беше поставена ниска маса със свещи, студена печена патица, хайвер, стриди, шоколадови трюфели и четири сребърни кофички, в които бяха поставени бутилки шампанско и кубчета лед.
Блеър хвърли поглед към Лий, който се изтегна на дивана, осветен от ярките пламъци, после изгледа приготвената маса и шампанското и си помисли, внезапно отрезняла: сега попаднах в капана.
ГЛАВА ПЕТА
Когато Леандър се извърна и впи очи в нея, Блеър изпита чувството, че кръвта бие на тласъци в тялото й. Беше прекарала цяла седмица в близост до него и така и не беше забелязала, че този мъж притежава особена власт над жените, нито пък беше почувствала тази власт върху себе си. Сигурно причината се криеше в онази странна общност на чувствата между близнаците и затова тя реагираше толкова бурно на докосванията му. Вероятно Хюстън беше по-хитрата от двете, щом съумяваше да прикрива страстните си чувства под булото на хладна сдържаност. Никой, дори собствената й сестра, не забелязваше какъв огън пламти зад тази високомерна и студена външност. Как ли се е смяла Хюстън на разгорещените твърдения на сестра си, че двамата с Лий не си подхождат!
Само че, помисли си Блеър, ако аз бях сгодена за този мъж и всяко негово докосване ме караше да потрепервам, никога нямаше да позволя на друга жена да остане насаме с него — дори на собствената си сестра или може би тъкмо на нея.
Но още преди да беше премислила думите докрай, Блеър си каза, че тя е тази, която има мъж, чиито докосвания я карат да потреперва. Е, може би не всяко докосване, но и малкото досега я бяха накарали да го обикне. Обърна отново очи към Лий и видя как горната му устна се повдига и очите му я наблюдават с пламтяща страст. Ако искаше да бъде честна към себе си, трябваше да признае, че никога досега не е срещала мъж, който да събуди подобни чувства у нея или поне представата, че тази страст, която изпитваше сега, е възможна.
— Мисля, че е време да се прибирам. Сетих се, че съм забравила нещо важно — промърмори тя.
— А именно? — Той се изправи и бавно тръгна към нея.
— Да си остана у дома — отговори тя и конвулсивно преглътна.
Лий хвана ръката й.
— Да не би да те е страх от мен? Ела, седни. Никога не съм те виждал такава. Не, че не ми харесваш, но…
Блеър се опита да се отпусне, да си припомни, че тази вечер играе ролята на сестра си. Ако признае пред Лий какъв номер са му изиграли близначките, той щеше да се ядоса, толкова много щеше да се ядоса, че нищо чудно да развали годежа. Помисли си, че ще е най-добре да го остави да говори, да хапнат и да пийнат по нещо и след това да го помоли да я отведе в къщи. Трябва да направи всичко възможно, за да поддържа доброто му настроение и в никакъв случай да не се остави да я докосва… Тя седна в едно от креслата и посегна към пресните стриди.
— Не съм те наблюдавала често в ролята на доктор Уестфийлд — заговори тя, избягвайки погледа му.
В този миг изгърмя шампанското.
— Никога, доколкото си спомням. Я опитай, вкусни ли са ягодите — каза той, потопи един от плодовете в шампанското и веднага го пъхна в устата й, без да обръща внимание на протегнатата й в молба ръка.
Блеър почувства устните му върху своите и се задави. Лий й подаде чашата и тя с благодарност отпи. За
