Хюстън само загрижено го изгледа.
Лий се отдръпна от нея и тежко се отпусна на един скален блок.
— Ти снощи си се сменила със сестра си? — прошепна тихо той. — Аз съм прекарал вечерта с Блеър, не с теб?
— Да — промълви едва чуто Хюстън.
— Трябваше да го забележа. Още в началото, когато ме повикаха при самоубийцата и тя се справи отлично със случая. После пък не позна къщата, която съм купил за нея… за теб. Мисля, че изобщо не исках да го зная. В мига, в който ми каза, че желае да ме придружи и ако е възможно да ми помогне в лечението, аз така глупашки се зарадвах, че забравих дори да се изненадам. Трябваше да се сетя поне когато я целунах…
Той пое дълбоко въздух.
— Вървете по дяволите и двете! Сигурно ви е доставило огромно удоволствие да ме направите на глупак!
— Лий — прошепна умолително Хюстън и сложи ръка на рамото му.
Той се обърна и вбесено я изгледа.
— По-добре е сега да млъкнеш. Не знам какво ви е накарало да ми погодите този мръсен, подъл номер. Но те уверявам, че не мога да проявя разбиране към подобни хитрини. След като ти и сестра ти сте се забавлявали добре за моя сметка, трябва да помисля какви последствия ще има за мен тази съдбоносна вечер.
Той направо я набута във файтона, изплющя с камшика по гърба на коня и препусна като луд обратно към града. Пред Вила Чандлър дори не слезе от капрата и Хюстън трябваше да се оправя сама с трите си ката фусти. На верандата вече я очакваше Блеър с подуто от плач лице. Леандър я изгледа с гняв, дори с омраза, после отново изплющя с камшика и изчезна от очите им.
Спря пред бащиния си дом само колкото да замени файтона с оседлания червеникав жребец, който подкара в див галоп право към планините. Не знаеше къде отива — стремеше се само да избяга по-далеч от града, за да може да размисли.
Изкачи се доста високо с коня си, а когато пътят стана много стръмен, слезе от седлото и го поведе направо през камънаци, клисури, кактуси и трънаци. След като най-после стигнаха билото, Лий измъкна пушката от чантата на седлото, опря приклада в бедрото си и изпразни целия магазин във въздуха. Когато околните птици отлетяха с писък, Лий изкрещя с все сила, за да се освободи поне малко от гнева и разочарованието си:
— Проклета да си, Блеър Чандлър, в ада да идеш дано!
Слънцето тъкмо залязваше, когато Рийд Уестфийлд влезе в библиотеката. Понечи да запали лампата и видя огънчето на тънката пура, която пушеше синът му.
— Лий? — обади се той и щракна бутона. — Звъняха от болницата. Търсят се из целия град.
Леандър дори не вдигна очи.
— Е, и намериха ли някого?
— Да — отговори остро Рийд и изпитателно изгледа сина си. — Къде изчезна мъжът, който тази сутрин излетя от къщи? Да не би Хюстън да се разкайва за случилото се през нощта? Това е често явление при жените, майка ти…
Леандър изгледа баща си с мътни очи.
— Спести ми допълнителните съвети как да се отнасям с жените. Мисля, че не мога да ги понеса.
— Разкажи ми какво се случи — помоли тихо Рийд и седна срещу него.
Лий изтърси пепелта от пурата си.
— Струва ми се, че всеки момент адът ще се разтвори, ако трябва да използвам този красив израз. Снощи… — Той спря и пое дълбоко дъх. — Снощи близначките Чандлър намислили да се пошегуват с мен. Решили, че е великолепен номер да си разменят местата и да изпробват дали този беден глупак Леандър ще се хване на въдицата. Е, и аз се хванах.
Той изгаси пурата си в пепелника, стана и отиде до прозореца.
— Измамиха ме, и то не защото Блеър беше безупречна в ролята на сестра си. Всъщност тя не направи нищо друго, освен да облече роклята на Хюстън. После се държа като Блеър. Помогна ми да излекувам една пациентка, без да става нужда да й давам указания. Поиска да узнае защо съм станал лекар, а Хюстън въобще не се интересуваше от това. Разпита ме за плановете ми и какво очаквам от бъдещето. С други думи — държа се като съвършената жена, за която мечтае всеки мъж.
Той се обърна и впи очи в баща си.
— После се прояви и като съвършена любовница. Струва ми се, че суетността на мъжа изисква да бъде с жена, която не може да му устои. Мъжът се ласкае от мисълта, че може да я убеди да стори всичко, което той поиска. Досега всички жени се интересуваха предимно от банковата ми сметка. Имаше и такива, които не ми обръщаха внимание, защото ме смятаха за някакъв си дребен, незначителен лекар с незавършено образование, но когато една от тях чу, че майка ми е с моминско име Кавендиш, очите й заблестяха от възбуда. Но Блеър не е като тях. Тя се държа…
Гласът му пресекна и той отново се обърна към прозореца.
— Хюстън не се интересува от парите ти — рече Рийд. — Никога не го е правила.
— Нямам и понятие какво очаква Хюстън от живота. Прекарах край нея цели месеци, но нищичко не знам за чувствата й. Едно обаче е сигурно — тя е студена жена, която не прави нищо друго, освен да се облича красиво. А Блеър е жива!
Лий произнесе последните думи с такава страст, че баща му смръщи чело.
— Смятам, че тонът ти е неподходящ, синко. Хюстън е жената, за която ще се ожениш. Това, което стана снощи, е позор, но какво друго може да се очаква от момиче като Блеър? Опитах се да те предупредя. Казах ти, че подобна постъпка е с непредвидими последици. Естествено сега Хюстън ти е сърдита, но като я поухажваш още малко и всеки ден й изпращаш цветя, непременно ще ти прости.
Лий изгледа баща си.
— А Блеър? Тя дали ще ми прости?
Рийд отиде до голямото бюро от орехово дърво, поставено в средата на стаята, и извади една лула от кутията върху него.
— Щом е от сорта момичета, които спят с годеника на сестра си, според мен вече знае как да се справи със ситуацията.
— Как да разбирам думите ти?
— Точно както ги казах. Години наред е живяла на Източния бряг, ходила е на училище с мъже, учила е неща, които една истинска дама не бива да знае, и изобщо се опитва да се сравнява с мъжете. Момичетата като нея знаят от опит да се справят с афери, които са траяли само една нощ.
Мина доста време, преди Леандър да се овладее дотолкова, че да може да му отговори:
— Ще забравя какво каза току-що, но те предупреждавам, че веднага ще напусна къщата ти и никога вече няма да се върна в нея, ако още веднъж заговориш по този начин за Блеър. Всъщност това, което ще ти кажа, изобщо не те засяга, но до снощи Блеър беше девственица. А аз възнамерявам най-късно след две седмици да я направя своя жена.
Рийд беше толкова изненадан от това заявление, че само отваряше и затваряше уста като риба на сухо. Лий спокойно седна в креслото и запали нова пура.
— Мисля, че е най-добре да ти разкажа всичко, което знам за събитията от предната вечер. Както вече казах, незнайно по каква причина близначките решили да си разменят местата и Блеър беше тази, която отведох със себе си на приема. Вече бях решил да направя всичко възможно, за да я прелъстя, а ако ми откажеше, щях да й заявя, че развалям годежа, защото съм убеден, че никой мъж — или поне аз — не е в състояние да строши ледената планина, с която се е заобиколила.
Леандър се загледа в пурата си и когато продължи, по устните му заигра лека усмивка.
— Не бяха минали и пет минути, откакто бях останал сам с Блеър, и вече се чувствах толкова добре в нейната компания, че изобщо не помислих да я попитам коя е или защо се държи така необичайно. Повикаха ме за спешен случай на Ривър Стрийт и тя веднага ме придружи, противно на навика на Хюстън, която винаги настояваше преди това да я отведа у някоя приятелка. После отидохме на приема, а накрая в
