— Понася ли алкохол? — обърна се тя към мъжа и жената край прозореца.
— Естествено — отговори учудено каубоят. — Но тук нямаме бренди. Вие носите ли нещо?
Блеър търпеливо обясни:
— Опитвам се да пресметна колко хлороформ да му дам. Мъж, който трябва да изпие поне една бутилка уиски, за да му се замае главата, има нужда от повече хлороформ за упойката.
Каубоят се ухили.
— Бен ще надпие когото си поиска. Чувства се добре едва след две бутилки уиски. Никога не съм го виждал пиян.
Блеър кимна, опита се да измери на око килограмите на ранения и натопи кърпата в хлороформ. Когато газът започна да действа, мъжът се разбесня и Блеър легна отгоре му с цялата си тежест, докато Леандър притискаше краката му.
За щастие каубоят беше доста отслабнал от загубата на кръв и съпротивата му не нанесе съществена вреда на раната.
Когато Лий смъкна панталона на ранения и двамата видяха дупката, която куршумът беше направил в корема му, Блеър прецени, че шансовете за спасение са нищожни, но Лий, изглежда, не споделяше мнението й. Той веднага се зае да разтваря обвивката на корема.
Един приятел на вуйчо й Хенри, специалист по чревна хирургия в Ню Йорк, им беше дошъл на гости, когато в болницата доведоха малко момиченце, паднало върху долната половина на счупена бутилка. Блеър присъстваше на операцията, когато хирургът извади стъклата от корема на детето и заши три дупки в дебелото черво. Тази операция до такава степен я впечатли, че тя реши също да специализира чревна хирургия.
Но когато сега започна да вдява игла след игла и да ги подава на Лий, тя беше способна само на почтително учудване. Куршумът беше влязъл през бедрената кост, беше профучал напреки през корема и накрая беше излязъл отзад. При това беше пробил всички вътрешности, които се бяха изпречили на пътя му.
С дългите си пръсти Леандър проследи точно пътя на куршума и започна да съшива черво след черво. Блеър преброи четиринадесет дупки преди да стигнат до кожата, където беше излязъл куршумът.
— Четири дни няма да му давате нищо за ядене — нареди Леандър, когато приключи с шиенето. — На петия ден му дайте да пие. Ако не спазите стриктно забраната или той тайно изяде нещо, ще умре най- много след два часа. Яденето е отрова за него. — Той вдигна очи към застаналия наблизо каубой. — Ясен ли съм?
Никой не отговори, защото в същия миг пет-шест куршума профучаха покрай главите им и се забиха в стените.
— Проклятие! — изруга Лий и преряза с ножичката последния конец. — Надявах се да ни оставят достатъчно време.
— Но какво става тук? — попита Блеър.
— Тия идиоти водят война за пасища — отговори Лий, без да снижава глас. — В околностите на Чандлър непрекъснато избухват подобни размирици, но тази тук трае вече шест месеца. Вероятно ще се наложи да останем известно време в тази развалина, докато решат да спрат огъня.
— Нима има и паузи в стрелбата?
Лий грижливо изтриваше ръцете си.
— Всяка война си има правила. Като ранят някого, спират огъня и викат лекар да го зашие. За нещастие не се интересуват дали лекарят е успял да се оттегли и скоро пак почват да стрелят. Нищо чудно да седим тук до утре сутринта. Веднъж ме задържаха два дни в едно такова скривалище. Надявам се, най-после разбираш защо исках да те оставя в ранчото на Уинтър.
Блеър започна да почиства инструментите и да ги разпределя в двете чанти.
— Значи просто ще чакаме?
— Точно така.
Лий я отведе зад ниската кирпичена стена, която някога е отделяла хамбара от жилищното помещение. Оттегли се в най-скрития ъгъл и посочи на Блеър да седне до него, но тя не пожела. Имаше чувството, че близостта му е опасна, затова се облегна на отсрещната тухлена стена. Но когато след минути един куршум се заби в стената на половин метър над главата й, тя буквално влетя в разтворените му ръце и скри лице на гърдите му.
— Никога не бях помислял, че войната за пасища толкова ще ми хареса — промърмори Лий, докато целуваше тила й.
Не мина много време и Лий осъзна, че не може да продължава размяната на нежности — не им беше тук мястото, когато огледаха чужди хора и покрай главите им свиреха куршуми.
— Добре де, спирам — промълви той и се усмихна на разочарованието, което се изписа по лицето на Блеър.
Тя не се отдръпна от него. Остана сгушена в обятията му, тъй като близостта му й създаваше чувство за сигурност и свистенето на изстрелите почти не се чуваше.
— Разкази ми къде си учил хирургия.
— Аха, пак почваме романтичните описания. Чакай да си помисля. Първата ми операция беше в…
Блеър беше ненаситна. Часове наред двамата седяха сгушени един до друг в най-тъмния ъгъл на полуразрушената къща и тя го засипваше с въпроси къде е научил това или онова, с какви проблеми се е сблъсквал в практиката си, кой е бил най-трудният или най-смешният му пациент, защо изобщо се е заел с тази професия — и така нататък, и така нататък, докато и той започна да задава въпроси, за да може да си поеме дъх.
Слънцето залезе. От време на време огънят почти се прекратяваше, но престрелките продължиха през цялата нощ. Лий се опита да я накара да поспи, но Блеър отказа.
— Забелязвам, че непрекъснато го наблюдаваш — каза тя и посочи с глава към ранения каубой. — Цяла нощ го държиш под око. Което важи за теб, важи и за мен. Има ли шансове? Как мислиш?
— Зависи дали ще се развие инфекция. Всичко е в Божиите ръце. Аз само го закърпих.
Когато небето на изток посивя, Леандър, каза, че трябва да види пациента си. Мъжът беше започнал да се движи.
Блеър стана и се протегна. В следващи миг чу звук, който я накара да забрави всичко, освен професията си — писък на куршум, който се забива в човешка плът.
Остави Лий и хукна към хамбара — точно навреме, за да види развоя на събитията. Мъжът, който не беше разменил нито дума с тях, беше ранен в брадата, а дебелата жена беше грабнала няколко пресни конски фекалии и се готвеше да притисне с тях отворената рана.
Без да обръща внимание на куршумите, които свиреха наоколо, Блеър се изправи и с див скок се нахвърли върху дебеланата.
Изплашена, но и разгневена, жената започна да се отбранява и Блеър трябваше да се защити от юмруците й, но в никакъв случай нямаше да допусне пресният конски тор да попадне върху отворената рана.
Беше толкова съсредоточена в усилията си, че изобщо не забеляза как двете с дебеланата се изтърколиха през широкия отвор, където някога е била вратата. В следващия миг, когато Блеър се опита да попречи на жената да й оскубе косите, на сантиметри от тях профуча изстрел.
Двете жени скочиха стреснато, вдигнаха очи и видяха Леандър, изправен на отсрещния склон между тях и развалините, с пушка на хълбок да изпраща куршум след куршум.
— Веднага се прибирайте! — изрева той към жените и придружи заповедта с куп сочни проклятия по адрес на мъжете от другата страна на клисурата. Изкрещя им, че е доктор Уестфийлд и отлично знае кой се е барикадирал там. Ако някой от тях потърси помощта му, ще откаже да го лекува и ще го остави да му изтече кръвта.
Огънят отсреща веднага престана.
Когато Леандър се върна в къщата, Блеър тъкмо почистваше раната на мълчаливеца.
— Ако още веднъж направиш нещо подобно, кълна се в Бога, ще те… — Той млъкна, защото явно не му хрумна проклятие, което би могло да й подейства. Застана мълчаливо над нея, докато тя зашиваше и превързваше раната, а когато залепи и последни пластир, моментално я сграбчи за ръката и я издърпа да
