няма да ме шантажираш и няма да правиш Алън за смях пред хората? И приемаш всичко това, защото вярваш, че съм добър лекар?
— Съвсем точно. Вярно е, мина доста време, преди да се осъзная, но най-после и това стана. Какъв ще бъде бракът ни, ако почива само на любовна страст? Естествено ние изпитваме физическо привличане един към друг и нощта, която прекарахме заедно, беше прекрасна, ала това все още не е основа за траен брак. Вие с Алън имате тази база: разбирате се, разговаряте за общите си интереси, освен това съм сигурен, че ти ще реагираш на… на докосванията му по същия начин, както и на моите. Може би вече сте го изпробвали през изминалите дни, кой знае…
— Моля?
Леандър наведе глава.
— Прости ми. Ето че пак започнах да те обиждам. Щом сме двамата, непрекъснато те дразня. Сега сигурно няма да искаш да чуеш останалото.
— Слушам те — промълви тя. — Кажи ми всичко.
Странно, но Блеър се почувства изоставена. Естествено беше прекрасно, че Леандър признава професионалните й качества, но тя като че ли очакваше друго — и сама не знаеше точно какво.
Когато Лий отново я погледна, очите му горяха с буен пламък.
— Знам колко много ти се иска да се върнеш в Пенсилвания и не те упреквам. Но съвместната работа с теб ми достави такава радост и удовлетворение — и тъй като съм убеден, че вече няма да се върнеш в нашия град след целия този горчив опит, който насъбра благодарение на мен през последните дни, искам да те попитам: би ли ми оказала честта да поработим заедно известно време? Баща ми обеща да убеди управителния съвет на болницата да ти даде разрешение за работа там под мое ръководство. Така бихме могли да лекуваме заедно пациентите, докато дойде сватбата на Хюстън. О, Блеър, как бих искал да видиш плановете ми за женската клиника! Не съм ги показвал никому, а толкова ми се ще да споделя намеренията си именно с теб. Може би дори ще ми помогнеш да ги осъществя — ако все още имаш време, искам да кажа.
Блеър отиде в отсрещния ъгъл на стаята. Не мислеше, че е имала по-хубав ден в живота си от съботата, прекарана с Леандър, а щом сега се разваляше и годежът, Хюстън нямаше да се чувства задължена да се омъжи за онзи Тагърт. И все пак…
— Алън също може да работи с нас. Божичко, ако той е поне наполовина толкова добър, колкото си ти… Така ли е?
Блеър бързо се върна в реалността и се изчерви, защото досега изобщо не беше помислила за Алън.
— Питаш дали е добър? Така мисля. Да, разбира се, че е. Но досега не е имал възможност да практикува под ръководството на опитни лекари като мен. Искам да кажа, аз имах късмет, че вуйчо Хенри се радва на голямо уважение в лекарските среди, и аз му помагах в хирургически операции, когато бях още почти дете. Асистирала съм му при различни спешни случаи и научих много, защото той е великолепен хирург. Но… — Тя спря за момент. — Разбира се, Алън също е отличен лекар — завърши с твърд глас Блеър.
— Сигурно е така и аз мисля, че тримата много добре ще работим заедно. Впрочем Алън също ли взе участие в приемния изпит за болницата „Свети Йосиф“?
— Да, но той не…
— Какво не?
Блеър издаде долната си устна напред. Беше смутена.
— Комисията прие само първите шест.
— Разбирам. Е, може би е имал лош ден. Да дойда ли утре в шест часа да те взема? А дотогава библиотеката ми е на разположение на добрата колежка. — Той бързо целуна ръката й и изскочи от стаята.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
На следващата сутрин Блеър беше готова в пет и половина. Облечена в униформения си костюм, с чанта в ръце, тя седеше на края на леглото и размишляваше какво да прави, докато стане шест. Дали да слезе на партера да го чака, или той пак ще се покатери през прозореца?
Когато часовникът в салона удари шест, тя отвори вратата на стаята си, защото й се стори, че чува звънеца на вратата. Полетя надолу по стълбите и се озова в антрето в същия миг, когато полузаспалата Сюзън отваряше вратата на Леандър.
— Добро утро! — усмихна се той. — Готова ли си?
Блеър отговори на усмивката му.
— Не можете да излезете така, мис Блеър-Хюстън. Не сте закусили, а пък и готвачката още не е станала. Почакайте, докато се облече.
— Ти закусил ли си? — попита Блеър.
— Струва ми се, че дни наред не съм хапвал нищо — отговори Лий. Когато й се усмихна, Блеър отново помисли колко е красив с тези зелени очи.
И кой знае защо, в същия миг тя си спомни нощта, през която му се отдаде. Странно, че мислите й я отнесоха към онези часове, които толкова се стараеше да з забрави. Може би причината беше, че той повече не се опитваше да я дразни.
— Ела в кухнята и ще ти приготвя закуска. Поне пържени яйца със сланина ще мога да направя. Яденето в тази къща е изцяло съобразено с мистър Гейтс. Той става късно, но днес не можем да го чакаме.
Половин час по-късно Лий се отдръпна от голямата дъбова маса в кухнята и доволно изтри устата си.
— Не предполагах, че умееш и да готвиш. Кой мъж би очаквал жената да бъде всичко едновременно: готвачка, приятелка, колежка и… — Той сведе очи и понижи глас: — …Любовница? Не, толкова добро няма по света. — После с въздишка вдигна очи. — Заклех се, че ще загубя с достойнство и спокойно ще те пусна да си отидеш. — Усмивката му беше искрена като на малко момче. — Прости ми, ако понякога се забравям…
— Да, разбира се — отговори нервно Блеър, тъй като споменът за нощта не искаше да я напусне. За онази нощ, когато реши, че трябва да му стане любовница в ролята на сестра си, когато ръцете и устните му…
— Не са ли чисти?
— Моля? — сепна се тя, връщайки се в реалността.
— Гледаш втренчено ръцете ми и аз реших, че нещо не е в ред.
— Аз… Не е ли време да вървим?
— Щом си готова.. — Той се изправи и й помогна да стане.
Блеър се усмихна, защото неволно си помисли за лошите маниери на мъжа, който искаше да се ожени за сестра й. Не можеше и дума да става за сравнение с Лий.
По пътя към болницата той я заразпитва за Алън и тя каза, че е обещал да ги чака пред болницата: — И действително младежът беше там, сънен и с мрачно изражение на лицето, което помрачня още повече, когато видя Блеър и Лий да пристигат заедно във файтона.
Денят беше дълъг и напрегнат. Лий като че ли носеше отговорност за всички пациенти в болницата и тримата работеха за дванадесет. В един часа следобед докараха четирима тежко ранени миньори, изровени след ужасно срутване в галериите на мина „Инекспресибъл“. Двама умряха, преди да успеят да ги прегледат, третият беше със счупен крак, а четвъртият беше между живота и смъртта.
— Не можем да го спасим — отбеляза Алън. — Чиста загуба на време.
Блеър изгледа мъжа, проснат пред нея, затворените очи и трепкащите мигли, които единствени издаваха волята му за живот. Не знаеше колко тежки са вътрешните наранявания, но се надяваше, че все пак има някакъв шанс за спасение. Ако се съди по вида му, отдавна трябваше да бъде мъртъв. Но той отчаяно се вкопчваше в живота.
Блеър вдигна очи към Лий и за момент те му напомниха погледа на младия профсъюзен водач.
— Смятам, че можем да го спасим. Най-добре да го разрежем и да видим какво може да се направи.
