му.
— Днес съм на работа едва късно следобед и реших да те попитам дали си съгласна да направим малка разходка на коне. Първо отидох в хотела и поканих Алън да излезе с нас, но той ми отговори, че е твърде уморен, а и без това не умее да язди. Сигурно ще ми се разсърдиш, че съм го подразнил, нали?
Преди Блеър да каже и дума, той бързо продължи:
— Знам, че ще ме наругаеш. — Той сведе очи към шапката си, която стискаше с две ръце. — Не можеш да излезеш сама с мен, защото си сгодена за друг мъж. Но тъй като целият град смята, че след пет дни ще се ожениш за мен, никоя млада дама не би приела поканата ми за излет. — Той се обърна да си върви. — Прощавай. Нямам намерение да те товаря със своите собствени проблеми. Моята самота не е твоя…
— Лий — прекъсна го Блеър и го хвана за ръката, — аз… аз с удоволствие бих поговорила с теб за оня случай на отравяне на кръвта, с който се занимаваш сега в клиниката. Може би…
Леандър не й даде възможност да завърши изречението си.
— Благодаря ти, Блеър! Ти си истински приятел — каза той и лицето му засия така, че коленете й омекнаха. Само след миг тя почувства ръката му на кръста си, като я избута на верандата и я отведе на двора, където ги очакваха два оседлани коня.
— Но аз не мога да изляза на езда с тази рокля — възпротиви се тя изгледа дългата си пола.
— Роклята ти отива — усмихна се той. — Голяма работа, че ще видя голите ти глезени. Никой друг няма да ги види, а аз вече съм виждал и някои други неща.
Преди да успее да каже нещо, той стремително я вдигна на седлото. Блеър примирено се опита да подреди полите си така, че поне до известна степен да запази благоприличие. Надяваше се, че точно в този момент Хюстън не гледа през прозореца. Някой ден сестра й сигурно щеше да й прости, че й е откраднала годеника, но тя никога, никога нямаше да й прости, че е излязла на езда с неподходящо облекло.
Ала щом Леандър й се усмихна, Блеър начаса забрави и сестра си, и всичките си съмнения, че е излязла с мъж, чието общество й е неприятно. Отидоха далеч извън града. Известно време яздиха един до друг в мълчание. После Блеър го накара да развие подробно плановете си за устройството на клиниката. Тя също описа как си я представя. Лий замислено спомена, че много иска да работи с някой колега. Блеър внимателно се осведоми не би ли приел някоя колежка. Ако тя е тази колежка, отговори той, ще я вземе без всякакви уговорки. После в продължение на половин час говори само затова, как добре биха работили двамата в новата клиника, ако Блеър остане в Чандлър. Не мина много време и фантазиите му заразиха и нея. Тя въодушевено заговори за чудесата, които ще извършат заедно, и скоро двамата стигнаха дотам, че изтребиха из корен всички болести в щата Колорадо.
— После тримата ще се преместим в Калифорния и ще излекуваме окончателно още един щат — засмя се Лий.
— Тримата? — слиса се Блеър.
Лий укорително я изгледа.
— Ами Алън? Забрави ли мъжа, когото обичаш? Човека, за когото ще се омъжиш. Той също ще бъде с вас. Трябва да го вземем на работа в новата клиника. Ще ни помага, както ни помагаше и вчера.
Странно, но Блеър почти беше забравила, че вчера Алън също беше с тях в болницата. Помнеше само, че сметна за безнадежден случая с разкъсания стомах на миньора, но дали след това взе участие в операцията?
— Стигнахме — каза Лий, когато Блеър го последва на малката полянка, обкръжена от високи скали. Той скочи от коня и го разседла. — Не мислех, че ще понеса гледката на това място след всичко, което се случи тук…
Блеър отстъпи назад, докато Лий сваляше седлото на коня и.
— Какво е станало тук?
Той спря за миг със седлото на рамо.
— Най-лошият ден в живота ми! Доведох тук Хюстън след нощта, в която ти и аз се любихме. И разбрах, че жената, на която дължа най-прекрасната нощ в живота си, не е тази, за която съм сгоден.
— О! — промълви едва чуто Блеър и си пожела да не го беше питала. Отдръпна се назад, докато Леандър извади одеялото от чантата на седлото и го разстла на тревата. После той отведе конете край поточето, което течеше наблизо и започна да разопакова кошницата за пикник.
— Седни — покани я Лий.
Май наистина не биваше да излизам на езда с него, рече си Блеър. Лесно му се противопоставяше, когато се държеше дръзко или хвърляше Алън в езерото, но последния път, когато се държа толкова мило, нещата стигнаха дотам, че тя се озова гола в обятията му и двамата се любиха. Блеър вдигна очи към Леандър, който се беше изправил над нея и видя, че слънцето е образувало ореол от лъчи около главата му. В никакъв случай не бива да го допускам близо до себе си, помисли си Блеър. Трябва да предотвратя и разговора за станалото през онази нощ. Ще се помъча да разговарям само по медицински въпроси…
Хапнаха от нещата, които беше донесъл Лий, и Блеър започна да му разказва за най-сериозните случаи в медицинската си практика. Нарочно си припомняше всички кървави подробности, защото Лий беше съблякъл сакото си и се беше излегнал на одеялото само на сантиметри от нея. Очите му бяха затворени и той от време на време изръмжаваше по нещо, за да й даде да разбере, че слуша. Блеър се страхуваше, че той всеки момент ще заспи. Докато описваше един особено тежък случай, очите й неволно търсеха тялото му. Гледаше дългите му крака, широките, силни рамене, които опъваха тънката памучна риза. Спомни си как космите на гърдите му докосваха голото й тяло и потръпна.
Колкото повече си спомняше, толкова по-бързо започваше да говори, докато най-после думите взеха да се прескачат в устата й и се спряха в гърлото й. С въздишка на примирение тя млъкна и втренчи очи в прибираните си на скута ръце.
Лий дълго не проговори и тя почти се убеди, че е заспал.
— Никога не съм срещал жена — заговори най-после той, и то така тихо, че Блеър се наведе над него, за да чуе думите му, — която да ме е разбирала толкова добре. Ти знаеш защо съм станал лекар. Всички момичета, които познавах досега, непрекъснато ме е упрекваха, защото вечно закъснявах за някоя забава. А аз трябваше непременно да закърпя някой ранен. Никога не съм срещал жена, която да се интересува от професията ми. Ти си най-великодушната и най-достойната за любов личност, която съм познавал досега.
Блеър бе толкова смаяна, че дъхът й секна. Някога вярваше, че се е влюбила в Алън само защото той беше първият млад мъж, който не възразяваше срещу професията и поведението й. Тя често се опитваше да бъде като сестра си: тиха и изискана. Да бъде сдържана, когато мъжът говори глупости, вместо да го укорява за това. Но не можеше да надскочи сянката си. Заради критичния си дух, смеха и откровеността си тя никога е беше имала много обожатели. Мъжете в Пенсилвания бяха обърнали внимание на красотата й и се интересуваха от нея, но когато научаваха, че е лекарка, чувствата им бързо охладняваха. Ако все пак не се изплашваха от бъдещата й професия, те бързо откриваха, че тя е много умна, а това качество беше недопустимо за една жена. Достатъчно беше да победи мъжа на шах или да реши наум някоя задача по- бързо от него и засегнатият веднага се отдръпваше колкото се може по-далеч. Алън беше първият, който не се стресна от ума й — затова само три седмици след запознанството им Блеър се убеди, че го обича.
А сега Леандър й признаваше, че я харесва. Като си помисляше какво му беше сторила през последните дни — отмъкна файтона и коня му и то трябваше да се върне пеш в града, — тя се чудеше как изобщо я понася. Или си имаше работа с мазохист, или Лий беше наистина забележителен мъж.
— Знам, че след няколко дни ще си отидеш и аз повече никога няма да те видя, затова искам да ти кажа колко много означаваше за мен нощта, през която бяхме заедно — заговори отново той с глас, който едва се чуваше. — Тогава смятах, че не можеш да устоиш на милувките ми, и суетността ми беше поласкана. Ти също ме укори, че съм суетен, но аз ставам такъв само когато съм с теб. Тогава се чувствах невероятно добре. Повярвах, че съм намерил жената на своя живот — приятелка, колежка и несравнима любовница. А ето загубих всичко!
С всяка дума Блеър се приближаваше до него, макар и едва забележимо. Лий обърна глава настрани.
— Искам да бъда почтен. Искам да ти дам онова, което желаеш и което ще те направи щастлива. Но се надявам, че няма да поискаш от мен да те изпратя на гарата, когато двамата с Алън напуснете града. Нищо чудно в деня на заминаването ви да се напия до смърт и да доверя проблемите си на някоя червенокоса
