суетна. Джура бе два пъти по-млада от Брита и в очите на Роуан — два пъти по-хубава, но Брита бе готова да повярва, че един мъж би я предпочел пред Джура. Вероятно опитността на Брита и нейната власт бяха привлекателни за някои мъже, но, според Роуан, вателската кралица съвсем не можеше да съперничи на неговата Джура. Брита се усмихна и пришпори коня си напред:
— Ти и аз ще бъдем хубава двойка. Може и да не чакаме чак до брачната нощ, за да се насладим един на друг.
Роуан се усмихна в отговор само с устни. Очите му останаха безизразни:
— Кажи ми, как толкова красива жена като теб стана повелителка на вателите?
Беше преценил правилно, че тя обожава да говори за себе си. Обсипа го със стотици истории за живота си и му даде време да мисли:
„Така! Джура не може да се омъжи за Дейр и тя много добре го е знаела.“
— Великолепно! — подхвърляше той към Брита. „Ако Джура не може да се омъжи за Дейр, то тя иска разтрогването на брака си с него по друга причина. Или за да му върне свободата, или защото наистина го мрази. Той не можеше да повярва, че Джура го мрази. Тя не би отговаряла така на неговото докосване, ако го мразеше.“
— Ти си толкова умна, колкото и красива — каза той на Брита.
„Да не би причината да е обетът му пред Бога? Джура сигурно разбира какво означава рицарската клетва. Всяка англичанка разбираше това. Английските жени искаха рицарите да им дават обети.
Но Джура не беше англичанка.“
Роуан почти спря коня си, когато се размисли за това.
„Ако Джура не разбира смисъла на неговия обет, защо според нея той не я люби?“
Брита сложи ръката си на рамото му:
— Колко си силен! — прошепна тя. — Ще се любим страхотно! Нали на теб нищо ти няма? Можеш да любиш жена, нали? Само тази твоя съпруга не ти харесва, а не жените въобще?
Роуан премигна срещу Брита:
— Мога да любя жена — отговори й.
— Нямаш ли белези от бойни рани? Макар и само от вашите английски турнири?
— Нямам — тихо отвърна Роуан. — Нямам белези от рани.
Искаше му се да й каже, както казваше на всички, че е ланкон, но изведнаж се почувства повече англичанин, отколкото ланкон. Бе дал английски обет да не докосва ланконска жена, ако тя не го помоли за това.
Брита продължаваше да говори, но Роуан не я слушаше. Повече от всичко на света той искаше да отиде при Джура и да приказва с нея, но не желаеше да обиди Брита. Той и Джура бяха двама ириали сред стотици ватели и Роуан не бе толкова глупав, та да разгневи кралицата им.
По обяд спряха за почивка и храна. Младите вателски мъже и жени получиха клисав хляб и вода. Някои от жените още плачеха. Обядът на Брита и Роуан бе сервиран върху бяла покривка. Роуан едвам преглъщаше. Оглеждаше се за Джура, но не я видя никъде.
След обяда той се извини и каза, че трябва да се усамоти в гората. След като влезе достатъчно навътре между дърветата, Роуан падна на колене и започна да се моли.
— Помагал си ми, Господи! — каза той в полушепот. — И сега пак се нуждая от твоята помощ! Моля за твоята прошка, Господи, аз съм просто човек, глупав човек, който прави глупави грешки. Заклех ти се, че няма да докосна своята съпруга, ако тя не ме помоли. Но преди това ти се заклех, че ще я обичам, почитам и ще се грижа за нея до смъртта си. Не мога да бъда верен и на двете си клетви, Господи, и те моля да ме освободиш от едната — тази, глупавата — че няма да я докосна, ако не ме помоли. Тя беше изречена от разсърдено момче, а не от мъж, който трябва да бъде крал. Господи, умолявам те! Ще се покая и ще приема епитимия. Ще управлявам тази страна колкото мога по-добре. Ще покръстя ултените в християнската вяра. Само, моля те, освободи ме от този детински обет!
Когато Роуан довърши молитвата си и отвори очи, гората му се стори неестествено притихнала, сякаш той бе останал сам в целия свят. И изведнаж чу пукот от счупване на клон някъде откъм дясната си страна. Роуан се втурна по посока на звука.
Там бе Джура — посрещна го с изваден нож.
— О, това си ти — каза тя и избърса окървавения си нож в тревата.
— Какво правиш тук? — попита я той с усмивка. Беше ужасно щастлив, че я вижда. Кървавият нож в ръката й изглеждаше много по-безобиден от святкащите очи на Брита и нейните безкрайни разкази за кралските й приключения.
— Убих шест заека и ще ги подхвърля тайно на вателските люде — тя се изправи и го погледна в упор. — Ще донесеш ли на Брита за злодейството ми? Тези гори са нейни и тя има обичай да беси бракониерите.
— Няма да й кажа — каза той, все още усмихнат, докато Джура пъхаше убитите зайци в чантата си.
— Защо се усмихваш? Тръпнеш от предчувствие за бъдещите брачни наслади с Брита?
Роуан я сграбчи и я притисна до себе си. От известно време се боеше да я прегръща. Тя твърде силно го възбуждаше и той се страхуваше, че ако я прегърне, ще забрави за обета си.
— Ти си отговорът на моята молба към Бога! — каза той. — Помолих Господ да ме освободи от обета ми и ето те теб — сама, тук при мен! Ти си отговорът на моята молитва!
Тя го отблъсна:
— Ти си луд. И очевидно в доста интимни връзки с Господа. Сигурно го чуваш в съня си как ти говори с хиляди малки гласчета. Или даже го виждаш от време на време?
Роуан се засмя и я привлече към себе си:
— Освободен съм от обета си, Джура! Вече можем да бъдем мъж и жена!
Тя се сгуши в обятията му и изви глава, за да го вижда по-добре:
— Ти ще се ожениш за Брита, а аз ще се омъжа за Дейр.
— Не можеш да се омъжиш за Дейр — знаеш закона така добре, както и аз вече го знам. Надяваше се да помогнеш на Ланкония като ме освободиш от брачните ми задължения към теб, или просто искаше да разтрогнеш брака ни? — той започна да я целува по врата.
— Остави ме! Не мога да мисля когато…
— Когато те докосвам? Когато те любя? — ръцете му се разхождаха нагоре-надолу по тялото й — прекрасното тяло, за което мечтаеше. По време на Хонориума той бе мислил само за това — как ще я прегръща и гали. Искаше с целувки да заличи раните й.
Джура отпусна главата си назад и затвори очи:
— Остави ме и върви при Брита — дрезгаво прошепна тя.
— Не искам Брита! Никога не съм я желал. Винаги съм искал теб, само теб! Тази нощ, Джура! Тази нощ ще дойда при теб. Утре вече няма да си девойка! И най-важното — ще останеш моя жена! — той с усилие се отдръпна от нея. Тялото му жадуваше за нейното. Устните й бяха меки, очите й — дълбоки…
— Подиграваш ли ми се, англичанино? — спокойно попита тя. — Ще изгубиш Брита, ако дойдеш при мен.
— Никога не съм я пожелавал! Повярвай ми, Джура! Искам само теб!
— Не знам дали мога да ти вярвам.
— Можеш! Кълна ти се, че можеш да ми довериш живота си! Сега иди да раздадеш зайците. Внимателно! Не искам да предизвикваш Брита и нейната армия, за да не ни убият, преди да е настъпила вечерта. Върви, любима!
По хубавото лице на Джура бе изписано объркване, но тя послушно грабна чантата със зайците и се отдалечи.
Роуан стоеше със замесена усмивка и си мислеше за наближаващата нощ, когато го стресна шум от близки стъпки. Той светкавично се прикри зад едно дърво и се огледа. Мярна му се само крайчеца на жълта одежда между зеленината. Нищо друго.
„Брита!“ — помисли си той и се облегна на дървото. Тя го бе проследила и го бе видяла с Джура. Нямаше никакво съмнение. Докато прегръщаше Джура, сетивата му не бяха нащрек и не бе усетил Брита — промъкваща се през гората, за да ги шпионира. Тя очевидно е била твърде далеч, за да ги чуе, но със сигурност ги е видяла.
