Той се отдръпна, претъркули се встрани от нея, започна да пристяга дрехите си. Джура ядосано навличаше своите.
— Джура — каза той, — следващият път ще бъде по-добре.
— По-зле не би могло и да бъде! — озъби се тя. Гласът й трепереше. Долната половина на тялото й бе разкъсвана от болка. — Ако знаех, че е толкова болезнено да ме любиш, щях доброволно да те отстъпя на Брита.
— Върви по дяволите! — ядно каза той и се изправи. — Рискувах живота и на двама ни, за да дойда тук и да ти отнема девствеността. Ти вече не си девица и аз няма да се оженя за Брита — той се наведе и хвана брадичката й. — Кълна се, че ще те накарам да ме обикнеш, Джура! Ако трябва ще те привържа с вериги към себе си, но ще те накарам да ме обикнеш и да се наслаждаваш на това, което правихме тази нощ!
— Никога! — отвърна тя като гледаше нагоре към него със святкащи от ярост очи.
Млъкнаха. Джура оправи дрехите си и се върна в стана. Не след дълго Роуан я последва. Тя почти не мигна през остатъка от нощта и на следващия ден се чувствуваше разбита, едва стоеше от болка на седлото. Наблюдаваше Роуан и Брита, но не усещаше безпокойството от предишния ден.
Късно следобед стигнаха до реката, която разделяше земите на ириалите и вателите. Джура спря и изчака сред вателските конници Роуан да се приближи към нея.
— Ще прекосим реката само двамата. Вателите ще почакат тук — каза той с хладен тон, без обичайната нежност, с която се обръщаше към нея.
Джура му отговори по подобен начин — само със сдържано кимване. После смушка коня си, за да го последва. Те яздеха безмълвно един до друг докато преминаваха реката. Когато се озоваха на южния бряг, бяха заобиколени от възбудени ириали, готови да накажат мъжа и жената във вателски дрехи, които бяха нарушили границата. Когато ириалите забелязаха златистите коси на Роуан, тутакси го познаха, вдигнаха мечове за поздрав и тръгнаха заедно с краля си към близкото поселище.
Вече бе нощ, когато навлязоха в селото. Уморената Джура едвам се смъкна от седлото.
— Ела с мен — каза Роуан и хвана ръката й.
— Гладна съм и…
— Ще ядем по-късно. Сега трябва да се срещна с моите рицари.
— Твоите англичани сигурно вече са заспали.
— Имах предвид моите ланконски рицари — подчерта Роуан, повличайки я със себе си.
Дейр тъкмо излизаше от една каменна къща. Беше гол до кръста, открояваше се широкият му, мускулест гръден кош. Джура щеше да изтича към него, ако Роуан не бе сграбчил така яко ръката й.
— Ела с мен! — заповяда Роуан на Дейр и продължи пътя си, уверен, че заповедта му ще бъде изпълнена. Когато вида Силеан, също й нареди да го следва. Отведе ги в къщата на лелята на Джура.
Поселището бе започнало да се събужда, но Роуан нареди роднините на Джура да не напускат леглата си. Той запали свещ в най-отдалечената стая на каменната къща, покани Джура, Силеан и Дейр да седнат.
— Брита, заедно със свита и още сто и петдесет ватели, чака отвъд реката — започна Роуан. — Доведох ги тук, за да се оженят за ириали. Брита се съгласи нашите две племена да сключват бракове помежду си, но само при условие че тя се омъжи за краля на Ириал.
Силеан погледна Джура с широко отворени очи. Джура внимателно изучаваше кръстосаните в скута си ръце.
Дейр скочи:
— Аз ще взема Джура! Ще царувам над вателите и тя ще бъде моя кралица!
Джура му се усмихна с благодарност. Роуан застана между двамата и погледна Дейр в очите:
— Аз няма да се оженя за Брита. Няма да напусна Джура! — веждите на Роуан се сключиха. — Джура вече не е дева и аз няма да я изгоня.
Дейр седна на стола до Силеан. Изглеждаше дълбоко разочарован.
Роуан се отдръпна:
— Ще измисля как да залъгвам Брита докато започнат сватбите между племената. След това ще я отведа при Брокаин. Може да се харесат и да се вземат.
— Искаш да омъжиш майка ми за този див, покрит с белези старец?! — сопна се Дейр на Роуан.
Силеан сложи ръка върху рамото на Дейр:
— Брокаин има съпруга. И миналата година тя навърши дванадесет години. Той не би се отказал от това свежо дете заради жена на годините на Брита. — Силеан се замисли за миг. — Яин няма жена — каза тя, имайки предвид владетеля на феарените.
— Яин трябва да е много здрав и много страстен, за да задоволи жена като Брита — вметна Роуан.
— Майка ми е кралица — каза Дейр. — Не можеш да й заповядаш да се омъжи за някакво феаренско джудже!
— Твоята майка заповяда да убият Джура — каза Роуан, стискайки челюсти, като видя яростта в очите на Дейр. Овладя се и бавно извърна поглед от лицето му. — Ще заведа Брита при владетеля на Феарен и за това ми трябва помощта ви.
Джура се изненада от неочаквания обрат на нещата. Това ли беше същият Роуан, който тръгна сам през земята на вателите?
— Ако трябва, ще заведа Брита при феарените насила! Все пак трябва да направим така, че това да изглежда като нейно желание. Не мога да започна война заради тази жена. Властта й е твърде силна и трябва да бъде отслабена.
— Тя може да се съюзи с Яин срещу нас, ириалите — каза Силеан.
— Надявам се преди това да смеся вателите и ириалите чрез бракове — уморено каза Роуан. — Тогава тя няма да успее да събере голяма армия. Брита е тук с гвардейците си. Дано някои кадетки от нашата женска гвардия успеят да се омъжат за тях. Един съпруг би се побоял да разсърди съпругата си — аз най- добре зная това. — Роуан разтри с длани очите си. — Дейр, искам ти и Силеан да дойдете с Джура и с мен, когато отвеждаме Брита във Феарен.
Силеан погледна към Джура, после към Роуан:
— Защо ти е да вземаш и двете ни със себе си?
— Дейр и аз искаме да сме сигурни, че гърбовете ни ще бъдат защитени — рязко каза Роуан.
Силеан му се усмихна:
— Да, разбирам. Ще дойда с теб, но дали Яин ще ни приеме? Дали да не му се явим предрешени?
— Ще му изпратя вестител. Някой поален или ултен. Ще известя Яин, че му водя кралска невеста.
Преди някой да каже нещо, вратата с трясък се отвори и в стаята нахлу Дора. Изглеждаше красива в гранатовочервената си кадифена роба, с коси пръснати по гърба.
— Роуан! — извика тя, спусна се към него, обви ръце около шията му. — Толкова се тревожех за теб! Монтгомъри-мъри каза, че си се впуснал в любовно пътешествие, но аз си знаех, че не е така. Какво си направил? Ранен ли си?
Роуан нежно й се усмихваше, гладеше косата й, целуна я по бузата.
— Отидох в земята на вателите и се върнах с Брита и нейни поданици, които да оженя за ириалски мъже и жени. Не биваше да се тревожиш.
— Но се тревожех! Защо направи всичко това сам, без да има кой да ти помогне и на всичко отгоре с жена до себе си, която да защищаваш.
Джура се надигна от мястото си при тези думи, но Роуан я изпревари:
— Джура не беше пречка — каза той като притисна Лора към себе си, като в същото време хвърли поглед на Джура. — Тя дори ми помагаше понякога.
— Чичо Роуан!
Всички в стаята се обърнаха към сънения Филип, застанал на вратата триейки очите си, облечен в бяла нощница.
— Ти се върна вкъщи — каза момчето.
Роуан пусна сестра си, коленичи и разтвори обятия за племенника си.
Филии тръгна към вуйчо си, но когато вида седящата встрани Джура, отправи се към нея с усмивка на уста. Тя вдигна детето и го залюля в прегръдките си. Филип продължи да се усмихва и неусетно заспа.
