— На всичко отгоре… — започна Лора, но Роуан я пресече:
— Вземи детето — каза той. — Аз и без това искам да си легна. Ще решим какво да правим сутринта. — Роуан посегна да поеме племенника си от Джура, но тя гушна момчето към себе си.
— Той ще остане с мен тази нощ — каза припряно Джура, сякаш се боеше, че Роуан ще оспори желанието й.
Гняв се появи в очите на Роуан, защото разбра, че Джура не желае да бъде с него тази нощ. Той се овладя и напусна стаята, повличайки Лора със себе си.
Силеан се обърна към Джура:
— Виждам, че отношенията ви не са се променили особено. Надявах се, че…
— Няма смисъл да се надяваш. Той е англичанин и никога няма да разбере нашите нрави.
— Ами! — оспори Силеан. — Преди да тръгне при вателите, той не искаше никаква жена със себе си, а сега иска две, за да пазят гърбовете на мъжете. Изглежда, че е научил нещо за нашите обичаи.
Джура стана, като внимаваше да не разбуди Филип.
— Кажи ми къде да преспя с детето? Всички трябва да съберем силите си за утрешното посрещане на Брита.
Силеан кимна и отведе приятелката си в друга къща, настани я в удобно легло.
На сутринта Роуан грубо разтърси Джура, за да я събуди:
— Тръгвам да посрещна Брита и вателите. Като моя съпруга ти трябва да си с мен, когато започнат сватбите.
— За да съм свидетелка как започва нещастният живот на новобрачните — промърмори Джура, повдигайки Филип, който започваше да се разбужда.
Роуан я остави да се облече на спокойствие. Дойде Лора да си вземе Филип и не й каза нито дума.
Веднага щом излезе от каменната къща, Джура усети напрежението във въздуха. Наоколо не се виждаше жива душа. Селото беше странно опустяло — сякаш Господ бе решил да отведе всичките му жители със себе си на небето. Джура взе парче хляб, търкалящо се на една маса, и го изяде докато вървеше към реката.
Там завари странна гледка. Ириалите, свежо умити и облечени в чисти дрехи, бяха подредени край брега. Никой не проговаряше. Даже детски рев или кучешки лай не нарушаваха тишината. Всички наблюдаваха пристигането на вателските мъже и жени.
Вателите прекосяваха реката но двама на кон, или качени на фургони и каруци. Предишните дни Джура ги бе виждала тъжни и разплакани от мисълта, че трябва да се свържат с ириали. Сега нямаше и следа от сълзи. Те също бяха скоро изкъпани, дрехите им все още влажнееха от прането. Мокрите им, току-що измити коси бяха грижливо пригладени назад. Седяха изправени на конете и в каруците, оглеждаха с интерес подредените край брега ириали.
Джура се приближи плътно до посрещачите…
— Я го виж тоя, в третата каруца — шепнеше жена близо до Джура. — Ако трябваше да избирам — него щях да си взема.
— Не него — шепнеше в отговор по-млада жена. — Този, който аз искам, е ей там, на черния кон. Погледни му прасците. Колко е як!
Джура се разтъпка покрай хората, усмихвайки се. Вече всички оживено си говореха. Разговорите се въртяха все около бъдещите женитби.
Джура си помисли, че денят е станал по-горещ от обикновено. Малки капчици пот избиха по тила й, по горната й устна. Кой знае защо, много живо си припомни деня, в който срещна Роуан. Тогава тя носеше само лека туника, а той — само препаска около бедрата. Тя бе седяла върху торса му и ръцете му се плъзгаха по бедрата и гърдите й. А устните му…
— Джура! Тя се отърси от видението и се обърна към Силеан.
— Беше някъде далеч — меко каза Силеан. — Ти кой би избрала?
Джура погледна пресичащите реката хора.
Роуан яздеше до Брита. Преди седмица Джура мразеше русата коса и бялата му кожа, а сега й се струваше, че те го открояват като единствена звезда на мрачен небосклон. Той бе не само по-светъл от ланконите, но и по-набит, по-масивен. Едно време й се струваше дебел и тромав, но сега знаеше, че тялото му е оформено от дългогодишни упражнения за развиване на мускулите и в него няма грам тлъстина. Тя знаеше как реагира кожата му на допира на нейните пръсти.
Стресна я смехът на Силеан.
— Може и да ти е противен в някои отношения, но не може да ти е неприятен в леглото — каза Силеан с тон на познавачка.
Джура се извърна:
— Той е тромав дебелак — каза тя и усети, че я избива пот. — Приготвена ли е храна за тези хора? Те идват отдалеч, изморени са и са гладни.
— Да — каза Силеан, смеейки се. — Изглеждат толкова изгладнели за любов, колкото и нашите хора! Роуан каза, че людете от двете племена трябва да прекарат деня заедно, а по залез слънце и те, и ние ще трябва да сме избрали брачните си партньори.
— Ние? — удиви се Джура. — И ти ли ще се омъжиш тази вечер?
— Ако видя човек, който ми харесва. Има някои интересни вателски гвардейци, но искам да отида с Роуан при Яин, а не бих желала да изоставям новия си съпруг. Хайде да накараме тези хора да се хванат за работа. Огньовете са разпалени от сутринта. Джура се зарадва, че ще има занимание, което да я откъсне от мислите й. Тя не искаше Роуан да забележи, че не сваля очи от него. Когато той мина с коня си покрай нея, тя усърдно насочваше хората от реката към селото.
Това бе особен ден. Никога преди ватели и ириали не бяха прекарвали мирно времето си заедно. Владетелите на двете племена бяха преговаряли, даже веднаж, преди няколко поколения, се бяха съюзили, за да дадат отпор на хуните. В края на победоносната битка срещу нашествениците синът на феаренския крал бе убил брата на вателския крал и победата се изроди в кървава война между ланконските племена. Омразата помежду им избуя с нова сила.
Сега две племена пируваха заедно в ириалско село. Отначало всички се чувстваха неловко. Вателите се бяха скупчили заедно и се оглеждаха малко уплашено, без да знаят какво да правят. Ириалските жени започнаха да готвят, а мъжете ириали обикаляха около тях и ги пазеха.
— Трябва да сложим край на всичко това — Джура чу Лора да нарежда.
Както обикновено, Лора бе близо до Роуан.
— Роуан, трябва да ми превеждаш. Моят ланконски не е достатъчно добър. Трябва да накараме тези хора да общуват помежду си.
Роуан се огледа и срещна погледа на Джура. Сините му очи бяха потъмнели зад натежалите клепки и тя отново усети горещи вълни по тялото си.
— Джура ще ти превежда — каза Роуан. Лора направи гримаса:
— Може би Ксанте ще ми…
— Джура щети превежда! — натърти Роуан.
На Джура хич не й хареса да бъде в услуга на снаха си, но пред себе си призна, че Лора е права и нещо трябваше да се направи, за да се отпуснат хората. Джура се съмняваше, че безполезно мекотело като Лора може да се справи с подобно положение, но се надяваше, че самата тя може да измисли нещо.
Час по-късно Джура вече бе променила мнението си за Лора. Снаха й се впусна да организира и разпределя хората властно и безпощадно, като гвардейски капитан. Тя изпрати вателски жени да помагат на ириалските жени при готвенето. Изпрати вателски и ириалски жени заедно да съберат дърва за огньовете. И когато Лора видя, че млад вателски момък и кръшна ириалска девойка си хвърлят разпалени погледи, тя ги изпрати и двамата да ловят риба — без да им връчи въдици и мрежи.
— А как ще уловят рибата? — попита Джура.
Лора дяволито погледна снаха си. Джура се разсмя, наклони се към Лора и заговорнически й каза:
— Онова наше момиче, с червения кант на туниката, която толкова усърдно се сражаваше за ръката на Роуан, май харесва този вателски гвардеец, който е най-близо до Брита.
— Аха — каза Лора — онзи широкоплещестият, с яките крака.
— И по-яки съм виждала — похвали се Джура. — Знам, че има много сладки къпини на около три часа
