Когато и двамата се завърнаха живи и здрави и Роуан дори каза, че Джура му е помагала, Лора се успокои. Дори го принуди да й разкаже как Джура е осигурявала тила му.
Отношението на Лора към Джура започна да се променя. Не на последно място и заради обожанието, с което Филип я преследваше. Момчето вървеше непрекъснато подир Джура и не се уморяваше да й задава въпроси. Тя пък не се уморяваше да му отговаря, без да покаже някаква досада.
След като Роуан я принуди да прекара целия ден с Джура, Лора установи, че харесва снаха си. Джура не проявяваше ревност заради дреболии — нещо толкова присъщо на жените в Англия. Не обръщаше внимание на това, че Роуан се върти около Брита, усмихва й се, оглежда вателските и ириалските жени.
Докато двете с Джура сватосваха двойките и търсеха поводи да ги изпратят някъде насаме, Лора си мислеше как да свърже Роуан с Джура. Те, разбира се, бяха женени, но изобщо не личеше да са си разменяли някакви интимности и тайни. Бяха заминали заедно отчуждени и се върнаха отчуждени.
Денят преваляше. Двойките бяха вече сватосани и се готвеха за масовата сватбена церемония. Лора видя как Роуан ядно дръпна Джура настрана от тълпата. Това не беше жест на любовник, а на ядосан баща към опърничаво, непослушно дете.
Сватовническите умения на Лора се развихриха. Тя намери Ксанте и му каза да разпъне походната палатка на Роуан край брега на реката, далеч от празненството в центъра на селището — на тихо и закътано място. След това изчака Роуан да изскокне от каменната къща и влезе вътре да намери Джура. Сърцето й се сви като видя тази горда жена така самотна и изоставена.
Лора реши да не губи време:
— Ела с мен! — заповяда тя на Джура.
— Какво? — попита Джура, примигвайки… — Ела с мен.
— Какво става? Бият ли се? Има ли нужда от мен?
— Да. Съпругът ти има нужда от теб. Ланкония има нужда от кралица. Ти имаш нужда от свои деца, преди окончателно да си ми отнела моето. И за да постигнеш тези неща, имаш нужда от това, което ще ти предложа — каза Лора.
— Не разбирам.
— Ще разбереш. Хайде, идвай. Работа ни чака. Джура позволи да бъде изведена от стаята. Лора я отведе в къщата, където бе настанена. Сестрата на Роуан бе избрала обикновен селски каменен дом и го бе изпълнила с множество сандъци и ракли. Те бяха струпани покрай стените на камари, които стигаха до тавана. Лора викна на младия Монтгомъри да спре да флиртува и да дойде, за да пререди някои сандъци.
— Ще те облека по английската мода — каза Лора. Джура тръгна към вратата:
— Няма да сложа някоя от вашите вталени в кръста одежди — каза тя. — Ако ме нападнат докато съм така облечена, няма да мога да се бия.
— Единственият, който ще те нападне тази нощ, е твоят съпруг — отвърна Лора и се обърна към Монтгомъри, който бе промърморил нещо. — Явно не съм те натоварила с достатъчно работа, та си тръгнал да подслушваш женски разговори. — После Лора се приближи до Джура и тихо попита: — Дейр ти е предлагал да се ожени за теб. Какво го накара да го стори? Джура се усмихна с топлота на спомена си:
— Победих го на състезание по стрелба с лък. Лора и Монтгомъри зяпнаха.
Лора първа се съвзе:
— Има голяма разлика между английското и ланконското ухажване — меко каза тя. — Едва ли англичанин ще помоли жена, която го превъзхожда в бойните, умения, да се омъжи за него.
— Жената трябва да бъде силна.
— Понякога е необходимо да бъде слаба и нежна — внимателно обясни Лора. — Тази вечер ти ще бъдеш; нежна. Монтгомъри! — сопна се тя. — Още ли не си измъкнал онзи сандък?
Момчето, очевидно впечатлено от женския разговор, отвори капака на дъбов сандък, обкован с желязо.
Лора се зарови в него, докато не измъкна неземно хубава одежда от сапфирен брокат:
— Това е най-дългата ми дреха и вярвам, че ще ти стои чудесно!
Джура се отдръпна от дрехата като че ли бе отровна и точно тогава лъчите на залязващото слънце докоснаха кадифето. Очарована, Джура се приближи. Тя не бе виждала подобна материя и женското в нея болезнено пожела да я усети върху кожата си.
— Не мога да нося… — започна Джура, но се поколеба, после погледна към Лора. — Твоят брат ще ме хареса ли в тази рокля повече, отколкото ако ме беше видял как побеждавам в състезание по стрелба с лък?
— Джура — започна Лора сериозно и внушително, — когато те приготвя, моят брат ще падне на колене пред теб и ще те помоли да му простиш за всяка лоша дума, която ти е казал.
Джура издърпа дрехата от ръцете на Лора:
— Да започваме! Лора изгони Монтгомъри от стаята и започна да облича Джура.
Джура бе свикнала с широката туника и панталоните, които носеше като жена гвардеец. Тя бе обличала рокли по време на церемонии, но никога не бе слагала нещо подобно на тази английска дреха. Първата част на одеждата бе извайваща тялото тъмнозлатиста туника с дантели по краищата. Лора нарече материята „италиански брокат“. Върху туниката се обличаше робата от тежко, тъмносиньо кадифе. Робата бе изрязана от двете страни и откриваше дълбоките извивки на кръста и бедрата.
Лора разплете тъмната коса на Джура и тя падна на тежки къдри до кръста й. Върху челото й сложи изящна диадема от чисто злато. Смъкна тежките ботуши от краката й и ги обу в леки кожени пантофи.
После се изправи и огледа критично снаха си.
— Да — мърмореше си Лора, — дп…
— Аз… Добре ли изглеждам? — попита Джура. — Хубава ли съм колкото Брита?
Лора се изсмя. Джура нямаше представа за собствената си красота и за силата, която тя й придаваше. За нея силата означаваше да стреляш добре, да яздиш добре, да се биеш мъжки в сражение. Сега щеше да разбере силата на красотата си.
— В сравнение с теб Брита е грозна и незабележима като нощно гърне — каза Лора, карайки Джура да се усмихне. Искам сега да излезеш и да отидеш право при съпруга си. Не бързай. Нека всички те разгледат и когато стигнеш до Роуан, кажи му, че ще го очакваш в палатката му след сватбената церемония. Не му казвай къде е палатката — нека сам я намери. Не казвай нищо, освен че ще го чакаш в палатката му. Ако той се опита да ти разправя какво е добро за Ланкония или какво трябва да бъде направено с тази вателска кралица, просто му кажи да си донесе лютнята, и се отдалечи. Разбра ли ме, Джура? Не му позволявай да се отнася с теб като с мъж!
— Като с мъж? — прошепна Джура. — Струва ми се, че не разбирам какво става в английския му мозък.
— А той не разбира какво става в главата на ланконска жена гвардеец. Не знам как сте се срещнали преди Хонориума, но мога да се закълна, че това не е станало, когато си побеждавала мъже във войнишки състезания.
Споменът извика усмивка върху устните на Джура:
— Не, не беше на състезание.
— Сега излез и се покажи на брат ми. Помни, че си красива. Тръгвай! — заповяда Лора, избутвайки Джура. — Скоро ще започнат сватбите и Роуан трябва да ръководи ритуала. Ксанте ще те заведе до палатката на Роуан. Брат ми ще изприпка при теб веднага щом претупа на две на три церемонията.
— И после какво? — попита Джура. Искаше да отлага излизането си от къщата колкото се може по- дълго. Чувстваше се странно в тясната дреха, която стигаше до нозете й. Страхуваше се, че ще се препъва. Усещаше се почти гола без оръжията си. Нямаше го ножът, притиснат до бедрото й, на гърба й не висеше колчан със стрели. В ръцете й не тежаха меч, щит или копие.
— Ще изпратя вечеря в палатката. Ти ще седиш на стол, а Роуан ще седи в краката ти и ще свири и пее за теб. Джура, защо изглеждаш така уплашена? Не отиваш на война.
Джура слабо се усмихна:
— По-лесно ще ми е да се сражавам с четирима зерни.
— Тръгвай! — изкомандва Лора и я блъсна напред. Джура преглътна тежко и напусна каменната
