Лилиан го изгледа сърдито.
— Никога не се е споменавало, че има и дъщеря.
— Името й е Джудит и е по-млада от братята си. Майка й искала да я даде в манастир и я възпитала като бъдеща абатиса. Досега е живяла откъсната от света в дома на баща си.
— И я предложиха именно на теб? Тя ще стане наследница на баща си, а той е несметно богат! Как така ти предложиха толкова изгодна партия… — Лилиан спря, защото едва не се издаде, че го смята за беден и незначителен.
Гевин обърна лице към нея и тя видя вкаменените му черти.
— Защо са предложили такава изгодна партия на един Аскот? Това ли искаше да попиташ? — В гласа му нямаше и следа от нежност.
Някога фамилията Аскот беше толкова богата, че събуди завистта на крал Хенри Четвърти. Той бе обвинил цялото семейство в предателство и не само отне голямата част от имотите им, но и направи всичко, за да пречупи гордостта и могъществото им.
Кралят беше действал толкова усърдно, че дори сега, след почти сто години, семейството едва започваше да се възстановява след разрухата и да си възвръща едно по едно отнетите имения.
Ала членовете на семейство Аскот бяха горди и не можеха да забравят какво са им сторили.
— Земите на Рейвдаун граничат на север с нашите — продължи с каменно лице Гевин. — Рейвдаун се бои от шотландците и очевидно е разбрал, че ако се съюзи с моето семейство, вече нищо няма да го заплашва. Освен това Аскотови са известни със силните си синове и той се надява, че дъщеря му ще го дари с няколко внука. Предавам ти точните му думи.
Лилиан закопча колана си и се обърна към него.
— С дъщеря му върху теб ще премине и титлата, нали? Ще станеш граф.
Гевин й обърна гръб. Досега не беше мислил за титли и богатства. Учуди се, че именно Лилиан, толкова невинна и плаха, помисли първа за новото му звание.
— Ще се ожениш ли за нея? — попита тихо тя, без да го изпуска от очи.
Гевин се надигна и посегна към панталона си.
— Още не съм решил. Предложението дойде само преди два дни.
— Видя ли я? — попита нетърпеливо Лилиан.
— Кого, наследницата ли?
Лилиан стисна ръце в юмруци. Понякога мъжете бяха направо непоносими с бавността си. Тя се опита да потисне гнева си и отново се вживя в ролята на измамената.
— Сигурна съм, че е много красива. Ще се ожениш за нея и ще ме забравиш.
Гевин не знаеше защо я грабна в прегръдката си и я целуна. Той се бе надявал, че тази вечер тя ще го увери във вечната си любов и ще откаже да се омъжи за Едмънд Чатауърт.
— Никога не съм я виждал и още не съм сигурен дали ще приема — отговори тихо той.
Лилиан стисна сърдито устни и го остави да я отведе при коня й.
— Аз те обичам; Гевин — прошепна с пресекващ глас тя. — Каквото и да се случи, аз никога няма да престана да те обичам и да копнея за теб.
Мъжът я вдигна на седлото.
— Трябва да се прибереш, преди някой да забележи, че си излязла от къщи. А и ще бъде много лошо, ако някой прошепне в ухото на почтения Чатауърт какво правиш нощем.
— Ти си подъл и жесток, Гевин! — изсъска ядно Лилиан и за момент напълно забрави ролята си. — Сигурно няма да се трогнеш, когато ме накажат, защото съм послушала сърцето си.
Той не каза нищо. Лилиан се наведе и го целуна, но забеляза, че мислите му са другаде. Лицето му беше толкова мрачно, че изведнъж я обзе страх.
Тя смушка коня си и потегли в бърз галоп.
ВТОРА ГЛАВА
Беше много късно, когато Гевин видя пред себе си очертанията на Аскот Касъл. Макар че алчният, жаден за повече пласт и могъщество крал им бе отнел почти всички земи, той не посмя да ги лиши от родовия замък.
Семейство Аскот живееше тук вече повече от четири столетия. Много поколения бяха строили и достроявали замъка и го бяха укрепвали срещу неприятелски нападения. Стените му бяха повече от четири метра дебели и каменната грамада изглеждаше силна и непобедима.
Във външния двор бяха къщичките на крепостните и войниците. Тази част на крепостта беше и най- добрият защитен вал, който пазеше вътрешния двор. В него живееха четиримата братя Аскот с личните си прислужници.
Освен че беше обкръжен с две крепостни стени, замъкът се издигаше върху билото на планината, под което минаваше широка река. Склонът беше абсолютно гол. Всички дървета бяха изсечени, за да не могат неприятелите да се промъкват незабелязано. Стражите по стените виждаха пристигащите отдалече.
Семейство Аскот беше построило този замък, за да се защитава в продължение на столетия от алчните крале и другите неприятели.
Гевин огледа стените и в очите му блесна гордост. Той подкара коня си към реката, слезе и преведе животното през плитката вода. Освен огромната порта, това беше единственият достъп до замъка. Портата беше затворена с падаща решетка, която се спускаше с помощта на дълги въжета.
Тъй като не искаше да вика стражите посред нощ и да им заповяда да намерят още петима души, за да издърпат тежката решетка, Гевин продължи пътя си покрай високата стена към задния вход.
По стената цяла нощ патрулираха стражи. Гевин кимна приятелски на мъжете, които го пропуснаха да влезе. Огледа се с учудване, защото въпреки късния час дворът беше необичайно оживен.
— Какво се е случило? — обърна се той към ратая, който дотича да поеме коня му.
— Господарите тъкмо се върнаха от селото. Избухна пожар.
— Много ли е лошо?
— Не, сър. Само няколко търговски къщи — отговори момчето и равнодушно вдигна рамене.
Гевин влезе в къщата. В голямата зала рицарите и мъжете от свитата му тъкмо приготвяха постелите си за нощта.
Гевин поздрави някои от тях и забърза нагоре по широкото стълбище. Покоите му бяха на третия етаж.
— Ето го и нашия вятърничав брат! — посрещна го с весел смях Рейн. — Какво ще кажеш, Майлс? Дали пък големият ни брат не обикаля нощем из околността, за да се отърве от задълженията си? Ако и ние бяхме като него, половината село щеше да изгори.
Рейн беше третият брат, най-дребен, но и най-широкоплещест от всички. Той беше изключително силен мъж. Който обаче го видеше в този вид, изправен срещу Гевин с весело святкащи очи и дълбоки трапчинки на двете бузи, никога нямаше да повярва, че на бойното поле е мрачен и страшен като самия дявол.
Гевин погледна брат си с хладно равнодушие. Майлс, който все още не беше съблякъл обгорените си, покрити със сажди дрехи, наля вино в едно калаено канче и му го подаде.
— Да не си получил лоши вести? — попита меко той. Майлс беше най-младият син на семейство Аскот, сериозен млад мъж с будни сиви очи, от които не убягваше нищо. Рядко го виждаха да се усмихва.
Гевин взе чашата и се отпусна в един от солидните резбовани столове от орехово дърво. После се загледа в огъня с отсъстващ вид.
Намираха се в голямо помещение с под от тежки дъбови греди, покрити с ориенталски килими. По стените висяха огромни гоблени, изобразяващи ловни сцени.
И тримата братя носеха прости дрехи в тъмни цветове, бели ленени ризи, които прилепваха по тялото и се завързваха хлабаво на врата. Върху ризите обличаха дебели вълнени жакети, които им стигаха до хълбоците. Панталоните от тъмен вълнен плат подчертаваха силните бедра. Гевин носеше ботуши до коленете, а на колана му висеше меч, чиято дръжка беше обкована със скъпоценни камъни.
Той вдигна чашата до устните си и изпи виното на един дъх. Протегна чашата си на Майлс и мълчаливо изчака брат му да я напълни втори път. Никога нямаше да признае, че се чувства нещастен от вестта за женитбата на Лилиан. Дори пред братята си.
