съсредоточено върху Гевин.
Ала следващите думи на старицата ги стреснаха до смърт.
— Ако продължаваш да се държиш така зле с хората, скоро ще се качиш на кладата.
Джоан се сви като от удар.
— Какво искаше да каже? — попита плахо тя.
Джудит не чуваше нищо. Тя приседна на ръба на тясното, кораво легло. Светлината на свещта освети лицето на мъжа й. То не беше вече така хлътнало и изпито и тя въздъхна облекчено.
— Гевин?
Той отвори очи.
— Джудит…
— Да, аз съм. — Тя се усмихна и отметна качулката. — Изглеждаш по-добре, след като са те измили.
Лицето му стана твърдо и отблъскващо.
— И затова трябва да благодаря на теб, така ли? Ако си мислиш, че виното…
При тези думи кръвта се отдръпна от лицето на Джудит. Сърцето й заби като безумно.
— Гевин! — прекъсна го решително тя. — Не ме обвинявай несправедливо. Ако се бях хвърлила да те прегърна, ако бях изпищяла, последствията щяха да бъдат страшни. За всички ни.
— Що се отнася до мен, това беше най-доброто, което можеше да ми се случи.
Джудит се отдръпна назад.
— Няма да се карам с теб. Ще поговорим пак, когато излезем оттук. Видях Стивън…
— Тук? — Гевин скочи като ужилен. Завивката падна от голите му гърди. — Говори най-после! — заповяда сърдито той.
— Стивън беше в замъка — заразказва тя. — Сега се върна при хората си…
— А какво правят моите воини? Не са ли вече пред замъка?
— Не знам. За това не съм го питала.
— Разбира се! — Гласът му беше пълен с подигравка. — Кога ще се върне?
Джудит овладяваше с мъка гнева си. Той нямаше право да се държи така с нея.
— Надявам се, че утре.
— Защо дойде тук? Ако ни остава само един ден до свободата, не би трябвало да рискуваш толкова много.
Джудит стисна здраво зъби.
— Няма ли най-после да престанеш с укорите си? Слязох в този ад, защото ти си затворен тук. Рискувах живота си, за да се уверя, че не се отнасят зле с теб, а ти ме ругаеш. Много искам да знам дали един ден ще те видя поне малко доволен.
Гевин я гледаше, без да мигне.
— Ти имаш пълна свобода, нали? Оставят те да ходиш, където искаш. Откъде да знам, че Демари не те чака горе? — Той сграбчи ръката й. — Мамиш ли ме?
Джудит се изтръгна от яката му хватка и очите й засвяткаха от гняв.
— Твоето нахалство е безгранично! Как смееш да твърдиш, че те мамя! Ти си този, който ме мамеше още от самото начало. Не знам какво ме прихвана, та реших да ти помогна. Може би щях да намеря повече внимание при Уолтър Демари. По-добре да се бях омъжила за него, вместо да търпя да се отнасяш с мен като с последна слугиня!
— Така си и мислех — проговори като на себе си Гевин.
— Да! Ти си слепец и глупак. — Джудит говореше овладяно. Нямаше да му позволи да забележи тъгата й.
— Господарке! — намеси се укорно Джоан. — Трябва да си вървим. Твърде дълго останахме долу.
Джудит кимна и се надигна.
— Кой те чака на стълбата, за да те заведе в покоите си? — изръмжа вбесено Гевин.
Джудит го изгледа унищожително. Беше твърде ядосана, за да му отговори.
— Лейди Джудит! — настоя Джоан.
Когато вратата се затвори, тя пошепна в ухото на господарката си:
— Не е добре да се карате с мъж, който е обезумял от ревност.
— Ревност! — изфуча разярено Джудит. — Само онзи, който обича, ревнува. Той е напълно равнодушен към мен. Това е истината. — Тя нахлупи качулката на главата си и се запъти навън.
Джоан понечи да отговори нещо, но изведнъж се вцепени от страх. Джудит проследи погледа й и тихо изпищя.
Пред тях стоеше Артър, сложил ръце на хълбоците, е леко разкрачени крака. Изражението му беше мрачно.
Джудит се приведе и се притисна към стената, надявайки се, че той не я забелязал. Ала мъжът направи няколко бързи крачки към нея и хвана ръката й.
— Трябва да говоря с вас, лейди Аскот!
Трите стълби до стаята му бяха най-дългият път в живота на Джудит. Коленете й трепереха, краката едва я носеха. Най-страшното беше, че гаденето отново започваше да я мъчи.
— Ти си глупачка! — заговори Артър веднага след като влязоха в покоите му.
— Веднъж вече ми го казахте! — Джудит се надяваше отчаяно, че той няма да забележи страха й.
— Отиде при него посред бял ден! Не можа ли да почакаш да се стъмни?
Джудит сведе глава и устреми поглед към ръцете си. Не искаше да го предизвиква с упорството си.
— Какво търсеше в затвора? Сигурно си искала да обясниш на съпруга си колко го мразиш? Как ще се измъкнеш от тази мрежа от лъжи?
Джудит вирна брадичка.
— Нищо няма да ви кажа.
Очите му се присвиха.
— Ще го подложим на мъчения. Нима забрави майка си? Още в първия миг разбрах, че от теб може да се очаква всичко. И въпреки това се поддадох на красотата ти. Сега се оказва, че съм забъркан в тази мръсна история не по-малко от теб. Как мислиш, какво ще направи лорд Уолтър, ако плановете му се осуетят? Кой ще понесе отговорността? Той рано или късно ще осъзнае, че не може да те има и тогава…
— Вие май искате да ви съжалявам? — попита с неприкрита ирония Джудит. — Аз ли измислих този дяволски план? Разрушихте живота ми, а сега…
— Аз исках богатството ти, докато Уолтър искаше на първо място красивото ти тяло. — Артър помълча малко, гледайки я втренчено. — Трябва обаче да призная, че започвам да се замислям и за другото.
— И как ще се измъкнете от интригата, която сам изплетохте? — попита ехидно Джудит.
— Има още една възможност. Бракът ти трябва да бъде анулиран. Ти няма да се явиш лично пред краля. Подготвил съм ти писмо, в което молиш за разтрогване на брака си с Гевин Аскот. Трябва само да го подпишеш.
Джудит скочи като ужилена от стола си. Толкова силно й се гадеше, че едва не се задуши. Хвърли се към легена за миене и повърна. Когато отново успя да си поеме дъх, се обърна разтреперана към Артър Смитън.
— Прощавайте. Очевидно вечерята не ми е понесла.
Артър й наля вино в една чаша и го разреди с вода. Джудит пое чашата с треперещи пръсти.
— Ти си бременна — установи делово той.
— Не! — извика Джудит.
Лицето му помрачня.
— Искаш ли да повикам акушерка да те прегледа? — Джудит втренчи поглед в чашата си и поклати глава — Значи за разтрогване на брака не може и да се мисли — продължи все така делово Артър. — Изобщо не бях помислил, че детето вече е на път. Боя се, че мрежата все повече се заплита.
— Ще отидете ли при Уолтър? Ще му кажете ли?
