— Защо? Какво съм направил?
— Не беше много учтиво от твоя страна да доведеш пред една дама тази толкова мръсна и отблъскваща твар. Той умира от глад. Сигурно отказва да яде, за да те накаже със смъртта си.
Уолтър се замисли над думите й и кимна.
— Права си. — Той махна с ръка на един от мъжете до вратата. — Кажи на стражите да го измият и да му занесат храна.
Уолтър бързо си възвърна доброто настроение. Артър твърдеше, че Джудит ще избухне в сълзи при вида на мъжа си, а тя се усмихваше!
Само Джоан знаеше колко силна жена е господарката й и какво й е струвала тази усмивка.
Джудит напусна залата с гордо вдигната глава. Имаше чувството, че всеки миг ще повърне. Или ще падне в безсъзнание.
— Тази мръсница заслужава да хвърлят и нея в дупката — чу тя мърморенето на един от мъжете.
— Така е. Никоя жена няма право да се подиграва с мъжа, с когото се е венчала пред Бога.
Думите режеха като ками. Джудит се мразеше за поведението си тази вечер и това я караше да се чувства още по-зле. Тя изкачи с мъка стълбите към стаята си. Копнееше за тишина и самота.
Изведнъж около талията й се обви силна мъжка ръка. Някой я притисна към коравите си гърди. Мъжът опря нож в гърлото й и напиращият в гърдите й вик премина в задавено хъркане.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Само една дума и ще отделя главата от разваленото ти тяло! — проговори дълбокият глас, който вече беше чувала веднъж. — Къде е Джон Басе?
Джудит не посмя да произнесе нито дума. Знаеше, че ако не се подчини, този мъж ще изпълни без колебание заплахата си.
— Отговори ми! — Той я стисна по-силно и ножът одраска гърлото й.
— При… при мама — прошепна задавено тя.
— При майка ти значи! — изсъска той. — Тя ще проклина деня, когато те е родила!
Джудит не можеше да го погледне. Ножът в гърлото не й даваше да диша.
— Кой… кой си ти? — изпъшка тя.
— Отдавна чаках този въпрос. Аз съм твой враг и с удоволствие бих пратил на оня свят една коварна вещица като теб. Само че още ми трябваш. Къде е Джон? Охраняват ли го много строго?
— Аз… не ми достига въздух… Хватката му се разхлаби.
— Отговаряй!
— Пред покоите на майка ми има двама стражи. Въоръжени.
— На кой етаж е стаята на майка ти? Говори по-бързо! — заповяда той и отново притисна ножа до гърлото и. — Тук никой няма да ти дойде на помощ, така че не се надявай на нищо.
Напрежението на Джудит си проби път навън и се изля в луд смях. Обзе я истерия. Смеейки се и хълцайки, тя заговори:
— Да ми дойде на помощ? На мен? И кой би го направил? Майка ми е пленница тук, единственият придружител, когото ми позволиха да задържа, не може да излезе от стаята й. Съпругът ми е затворен в тъмна дупка. Мъжът, когото ненавиждам, ме опипваше като проститутка пред очите на законния ми съпруг, а васалът му заплашва да ме направи уличница. И като за капак ме нападна някакъв непознат!
Пръстите й стиснаха дръжката на ножа и острието се заби в гърлото й.
— Който и да си, искам най-после да сложиш край. Прояви малко милост и ме убий. С какво бих могла да ти бъда полезна? Сигурно съм прокълната да седя бездейна и да гледам как всичките ми близки хора умират от мъчителна смърт!
Мъжът отпусна ръката си. След малко пъхна ножа в ножницата, хвана Джудит за раменете и я обърна към себе си. Тя почти не се изненада, като се изправи пред мъжа с лютнята.
— Искам да знам повече — проговори твърдо той, но в гласа му вече нямаше заплаха.
— Защо? Чий шпионин си? На Уолтър или на Артър? Вече ти казах твърде много.
— Права си — отбеляза спокойно той. — Ако бях шпионин, щях да съм събрал хубави новини.
— Тогава върви и им кажи всичко!
— Аз не съм шпионин. Аз съм Стивън, братът на Гевин.
Джудит го погледна с широко разтворени очи. Да, наистина беше той. Нямаше съмнение. По бузите й потекоха сълзи, но тя не вдигна ръка да ги изтрие.
— Гевин каза, че ще дойдеш. Обвини ме, че с появата си съм развалила всичко, но беше убеден, че ти ще оправиш бъркотията.
Стивън примигна.
— Кога си го видяла? Дори си разговаряла с него!
— Видях го на втория ден след пристигането си в замъка. Слязох в онази мръсна дупка, в която го държаха.
— В дупката… — Стивън беше чул къде са затворили брат му. Веднага му беше станало ясно, че няма начин да стигне до него. А Джудит беше успяла.
— Ела, седни тук. — Той я настани в нишата на един прозорец. — Трябва да си поговорим. Искам да ми разкажеш всичко.
Джудит заговори, отначало бавно, после все по-бързо и уверено. Стивън я изслуша, без да я прекъсне нито веднъж. Тя му описа смъртта на баща си, претенциите на Уолтър Демари към наследството й, желанието на Гевин да защити правата й.
— А ти защо дойде? Какво мислиш, че ще постигнеш? Защо не се обърна към братята на мъжа си? — Стивън се намръщи недоволно. — Даже Рейн със счупения си крак щеше да направи повече от теб, слабата жена. Чудя се как Джон те е послушал.
Джудит сложи ръка на рамото му.
— Не обвинявай Джон. Заплаших го, че ако не ме придружи в замъка на Демари, ще тръгна съвсем сама.
Стивън погледна недоверчиво тънките й пръсти, после отново впи поглед в очите й.
— А как да разбирам онова, което се случи преди малко в залата? Тукашните хора говорят, че мразиш Гевин и си готова да сториш всичко, за да се отървеш от него. Наистина ли искаш да анулираш брака си?
Джудит започваше да се ядосва. Бузите й пламнаха. И Стивън беше като Гевин.
— Онова, което става между мен и Гевин, не засяга никого — отговори остро тя.
Очите на Стивън засвяткаха сърдито. Пръстите му стиснаха китката й толкова силно, че тя изплака от болка.
— Значи е истина! Ти харесваш Уолтър Демари.
— Не, за Бога, не!
Хватката му се стегна още повече.
— Не ме лъжи!
Джудит мразеше да я подозират и сега загуби самообладание.
— И ти си същият като Гевин! — изфуча разярено тя. — Виждаш само онова, което искаш да видиш! Аз поне не съм нечестна като брат ти. Неговото сърце принадлежи на друга жена, която го мами, но той изобщо не го забелязва. Но аз никога няма да коленича пред него, да го знаеш!
Стивън я погледна объркано и пусна китката й.
— Какви ги говориш? Защо твърдиш, че брат ми е нечестен?
Джудит разтърка китката си и отговори спокойно:
— Аз съм тук, за да спася съпруга си. Венчахме се пред Бога и пред хората и аз нося под сърцето си детето му. Затова смятам, че имам право да сторя всичко за спасението му. Но не го правя от любов. Той също не ме обича — добави тъжно тя. — Обича само онази руса жена…
Стивън избухна в смях и Джудит го погледай изненадано.
— За Лилиан ли говориш? — попита иронично той. — Значи затова ставало дума, не за имотите. Глупави караници между влюбени. Женски истории.
