— Тя е съвсем сама…
— Ти също си била цял живот сама — отговори тихо той. Лицето му беше сериозно.
— Какво значение има това сега? Вече съм стара.
Джон я улови за талията и я привлече към себе си.
— Не си стара — възрази меко той и устните му се впиха в нейните.
В първия момент Хелън се смая. Никой освен съпруга й не я беше целувал така. И то само в началото на брака им. Тя беше смутена от сладостните тръпки, които пронизаха тялото й. След малко отговори на целувката и обви с две ръце шията на Джон.
Двамата стояха дълго прегърнати. После Джон я грабна на ръце и я отнесе на леглото.
Джудит седеше между Уолтър Демари и сър Артър. Не можеше да преглътне нито хапка, защото отново й се гадеше. Храната беше ужасна, но в това състояние и най-добре приготвеното ядене нямаше да й хареса.
Тя носеше туника от бяла коприна върху тясна рокля от кралскосиньо кадифе. Белите ръкави бяха извезани с малки сребърни луни. Тънката талия беше стегната с колан, по който блещукаха сапфири.
Уолтър използваше всяка възможност да я докосне по ръцете, раменете и шията. На масата седяха още двадесетина мъже и Джудит се чувстваше ужасно под жадните им погледи. В очите на мъжете се четеше недоверие, примесено със страст. Само Демари изглеждаше дружелюбен и безобиден.
— Джудит! — прошепна в ухото й той и гласът му потрепери от страст. — Умирам от любов по теб. — Устните му се впиха в нежната й шия и по гърба й пролазиха ледени тръпки. — Защо чакаме? Не усещаш ли как те обичам и желая?
Джудит се постара да остане неподвижна. Стисна здраво зъби, за да не се отдръпне и да го зашлеви през лицето. Той захапа ухото й, после отново целуна шията й.
— Не бива така, милорд — прошепна укорно тя. — Забравихте ли какво ми обещахте? Нали казахте, че ще проявите търпение! — Нарочно избра това ласкателно обръщение.
— Не мога повече да чакам — изпъшка той. — Ти ме подлудяваш. Нима не усещаш как горя от страст?
— Но вие ми обещахте! Аз съм сигурна, че сте човек на честта и ще сдържите обещанието си. — Джудит издърпа ръката си, която Демари покриваше с целувки и направи опит да се усмихне. Пое дълбоко въздух, защото отново и се пригади, и продължи: — Ако се поддам на страстта и споделя леглото ви… Не се ли боите, че мога да забременея? Какво ще каже тогава крал Хенри? Нима мога да се явя пред него в това състояние? Всички ще помислят, че детето е от мъжа ми. А бракът не може да бъде анулиран, ако нося неговото дете. Нали знаете, че аз…
— Джудит… — започна разгорещено той и изведнъж млъкна. Тя беше права. Демари отпи голяма глътка вино и въздъхна. В главата му цареше хаос.
— Кога ще се явим пред краля, милорд? — попита плахо Джудит. Беше й хрумнало, че по пътя ще намери начин да избяга.
Уолтър беше слисан от прямия й въпрос. Макар че ги наблюдаваха много очи, той продължи да я опипва. Ръката му се плъзна към талията й и допирът до топлата й кожа го влуди. Кръвта пулсираше във вените му.
В този миг се намеси Артър.
— Толкова ли бързате да анулирате брака си? — попита иронично той.
Джудит не отговори.
— Лейди Джудит, ние сме ваши приятели. Можете спокойно да говорите откровено. Толкова ли е силна страстта ви към лорд Уолтър, че горите от нетърпение да заявите пред краля желанието си да го вземете за съпруг?
— Тонът ти не ми харесва! — изкрещя грубо Демари. — Тя не е длъжна да ти доказва чувствата си. Тя е моя гостенка. Дойде доброволно.
Артър се усмихна и присви очи.
— Тук си прав. Тя наистина дойде по своя воля — проговори той необичайно високо. Посегна към чинията с месо, която беше пред Джудит, и пошепна в ухото й: — Но защо дойде? Ето, на това още не мога да си отговоря.
Вечерята беше кошмар за Джудит и тя копнееше за мига, когато ще може да се оттегли. Когато Уолтър й обърна гръб, за да даде някакво нареждане на слугите, тя побърза да се изправи. Изкачи се бързо по стълбата с лудо биещо сърце. Колко още можеше да устоява на Демари? Облегна се на стената и задиша тежко.
Каква глупачка беше! Как можа да си помисли, че ще се справи с този полудял от любов мъж! Майка й беше права, тя не познаваше мъжете.
— Ето къде сте били.
Джудит вдигна глава. Пред нея стоеше Артър. Двамата бяха сами в мрачния коридор, осветен само от един опушен светилник.
Тя се огледа страхливо и мъжът се ухили подигравателно.
— Вие май търсите възможност за бягство? Няма такава. Тук сме съвсем сами. — Той протегна ръце към нея и я привлече към себе си. — Какво има? Да не сте загубили ума и дума? Иначе езикът ви е дяволски бърз. Няма ли да ми забраните да ви докосвам?
Ръката му се плъзна по рамото й.
— Виждам, че сте достатъчно красива, за да изкушите и самия дявол. Започвам да разбирам Уолтър. Горкият, той не може да мисли за нищо друго, освен как да ви отведе в леглото си.
Погледът му я прониза.
— В златните ви очи няма страх. Знаете ли как искам да ги видя пламтящи от страст. Мислите ли, че ще успея да ги накарам да заблестят?
Твърдата му уста завладя нейната. Джудит не помръдна, устните й останаха здраво затворени. Целувката не постигна нищо.
Изведнъж Артър я пусна.
— Вие сте една леденостудена вещица — изсъска той. В следващия момент я стисна отново в прегръдката си и Джудит изохка, защото въздухът излезе от дробовете й. Езикът му се втурна в устата й и я задави. Само след миг Артър разхлаби хватката си и се ухили иронично. — Май не сте толкова студена, колкото се правите. Обратното би било невероятно за жена с такава коса. Кой ли би могъл да разтопи сърцето на ледената кралица? Сигурно Уолтър с горещите си целувки. Или може би съпругът ви?
Джудит мълчеше упорито. Устните й бяха твърдо стиснати. Артър продължаваше да се усмихва.
— Уолтър е слепец, но и вие сте лоша артистка. — Лицето му стана твърдо и безмилостно. — Той е глупак, но аз не съм. Той си въобразява, че сте дошли тук само защото чезнете от любов към него. Аз обаче съм на друго мнение. По-скоро съм готов да повярвам, че сте го направили, за да освободите хората, които обичате. Такъв ли е планът ви? Ще се отдадете ли на Уолтър Демари, за да поискате като възнаграждение освобождаването на майка ви и Гевин Аскот?
— Пуснете ме! — проговори студено Джудит и блъсна ръката му.
Артър я стисна още по-силно.
— Няма да ми избягате. Изобщо не се опитвайте.
— Ами ако кажа на Уолтър какво правите с мен?
Артър избухна в смях.
— Ти май си се вживяла в ролята си, но не забравяй, че си играеш с огъня и можеш да се опариш. Да не мислиш, че ме е страх от онзи слабак Демари? С него ще се справя без усилия. Как мислиш, чия беше идеята да анулираш брака си с Аскот?
Джудит престана да се отбранява и го погледна втренчено.
— Най-после завладях вниманието ти — ухили се доволно Артър. — А сега ме чуй. Уолтър ще те има пръв. Така сме се разбрали. Ще му позволя това, защото после ще бъдеш моя. Той скоро ще ти се насити и ще се радва, че ще се отърве от теб. Ще си потърси друга жена и аз ще те взема.
— По-скоро бих легнала със змия! — изсъска вбесено тя.
Пръстите му се впиха в меката й плът.
