— Няма нищо счупено — установи доволно докторът. — Отнесете я в леглото! Има нужда от спокойствие…
Гевин изпрати благодарствена молитва към небето. После се приведе и вдигна Джудит от сламеника. Присъстващите извикаха от ужас. Те видяха това, което той не можеше да види. Роклята на Джудит беше напоена с кръв.
— Спонтанен аборт — установи делово кралица Елизабет, която също беше дошла да види какво става. — Отнесете я горе. Ще заповядам да доведат акушерката ми.
Гевин изтръпна от ужас. Усети как някой сложи ръка на рамото му и разбра, че е Стивън.
Когато внесе Джудит в стаята, Джоан изпищя ужасено. Лицето й побеля като платно.
— Велики Боже! Ще умре ли?
— Никой не знае — отговори мрачно Стивън.
Гевин отиде до леглото и внимателно положи жена си върху завивката. Кралицата се наведе над Джудит, погледна бледото й лице и заповяда на Джоан:
— Донеси гореща вода и чисти кърпи. После кажи да повикат лейди Хелън. Тя трябва да бъде при дъщеря си в този труден час.
— Бедната ми господарка — заплака Джоан. — Тя така желаеше това дете. — После се врътна и избяга от стаята.
— Махнете се оттук — заповяда строго кралицата, без да погледне двамата мъже. — Това е женска работа.
Ала Гевин не се помръдна от мястото си.
— Аз ще остана до жена си, Ваше величество. Ако бях до нея през нощта, всичко това нямаше да се случи.
Стивън понечи да каже нещо, после рязко се обърна и излезе от стаята. Гевин помилва студеното чело на Джудит и погледна кралицата.
— Кажете ми какво трябва да направя.
Една дебела жена влезе запъхтяно в стаята и веднага се нахвърли с остри думи върху Гевин, но кралицата й попречи да го изгони. Акушерката изми ръцете си и се зае за работа, като през цялото време даваше нареждания на хората в стаята.
— Трябва да я затоплим. Завийте я хубаво.
Гевин попиваше потта по челото на Джудит и не смееше да откъсне поглед от бледото й лице.
— Ще оздравее ли? — попита плахо той.
— Не мога да кажа. Зависи дали ще успея да спра кървенето.
Джудит простена и раздвижи глава.
— Успокойте я, или ще затрудни работата ми! — изфуча сърдито акушерката.
— Спокойно, любов моя, не се движи — зашепна Гевин и се приведе над нея. Стисна здраво ръцете й, които се стрелкаха насам-натам. Тя отвори очи и го погледна с мъка.
— Гевин?
— Не се напрягай. Лежи спокойно. Ще имаме и други деца…
— Какво говориш? — Остра болка прониза тялото й. Ноктите й се впиха в ръцете му. — Какво стана? — изплака тя. После болката замъгли погледа й.
— Размачкайте тялото й — заповяда акушерката и Джоан и кралицата застанаха от двете страни на леглото.
— Гевин! — изплака Джудит. Отново я разтърси страшна болка. — Какво стана с детето ми? Не искам да го загубя! — В гласа й имаше истерия. Погледът й се устреми към Гевин и страшният спомен се върна в съзнанието й. — Паднах от стълбата — заговори високо и ясно тя. — Видях те в леглото с онази уличница. Побягнах и паднах…
— Джудит, по-късно ще говорим за всичко и…
— Махни се от мен! Не ме докосвай!
— Джудит! — извика умолително Гевин.
— Сигурно ти е неприятно, че не съм мъртва… Мъртва като моето бебе… — От очите й закапаха сълзи. — Иди при нея. Нали я искаш? Тя сигурно те чака.
— Джудит…
Кралицата улови ръката му.
— По-добре е да излезете, лорд Гевин…
Гевин сведе глава и закрачи към вратата. Стивън го чакаше в коридора. Двамата не си казаха нито дума. Слязоха по стълбите и щом се озоваха на двора, Стивън отведе брат си до една пейка. Двамата седяха и се взираха с невиждащи очи в настъпващото утро.
— Защо е обикаляла двореца посред нощ? — попита по едно време Стивън.
— Нямам представа. Знам само, че след като се разделих с теб, изкачих стълбата и паднах в първото легло, което ми се мерна пред очите.
— Сигурно се е събудила и е тръгнала да те търси…
Гевин мълчеше упорито.
— Ти криеш нещо от мен — укори го Стивън.
— Да. Когато Джудит ме намери, бях в леглото с Лилиан.
Изражението на Стивън се помрачи още повече. Гневът му избухна с дива сила.
— Можеше да убиеш Джудит! И всичко заради онази… вещица! Не, ти беше прекалено пиян, за да идеш при жена… — Той погледна втренчено брат си и се изуми от болката в очите му.
— Не съм завлякъл Лилиан в леглото — отговори глухо Гевин. — Бях замаян от виното, но не бях чак толкова пиян, че да не съзнавам какво правя. Събуди ме някакъв шум и видях Лилиан до себе си…
— Най-после си я видял, каквато е в действителност. Тя е уличница, братко, и то от най-долнопробните! Спала е с половината мъже в двора. Не я е грижа ратай ли е или лорд, стига само да задоволява страстта й.
Гевин се взираше мрачно пред себе си.
— Ако наистина е станала такава, значи само аз съм виновен за пропадането й. Когато се влюбихме, Лилиан беше девица.
Стивън избухна в истеричен смях.
— Девица? А граф Ланкастър се кълне, че я е имал още дванайсетгодишна!
— Не говори така…
— Тя търси във всичко само собствената си изгода — продължи безмилостно Стивън. — Не пожела да се омъжи за теб, а предпочете онзи дебелак Чатауърт само защото е богат.
— Баща й я е принудил…
— Гевин! Защо най-после не проумееш истинската й същност? Наистина ли вярваш, че онзи пияница, баща й, би могъл да й заповяда нещо? Ако наистина е бил корав и жесток мъж, както твърдеше тя, щеше ли да допусне дъщеря му да излиза нощем от замъка и да се среща с теб по горите? Сигурен съм, че тази мръсница нарочно те е завлякла в леглото си, свалила е роклята от гърба си и е изпратила някой да повика Джудит.
Гевин скочи от мястото си. Не искаше да слуша нищо повече.
— Отивам да видя как е Джудит — обясни глухо той.
На вратата го посрещна акушерката. Гевин я сграбчи за рамото.
— Как е тя?
— Спи. Детето се роди мъртво.
Гевин пое дълбоко въздух.
— Ще оздравее ли жена ми?
— Не мога да кажа. Загуби много кръв. Откога сте женени?
Гевин не разбра въпроса.
— Почти четири месеца.
— Детето беше доста голямо. Сигурно го е заченала в нощта на сватбата или в някоя от следващите нощи.
Тя понечи да излезе, но Гевин я задържа.
