— Ти си толкова млада! Нямаш още двадесет години, а си длъжна да се грижиш за стотици хора, да ги пазиш дори от мен, от мъжа, който би могъл да бъде английски шпионин… — Лицето й побеля и той избухна в тих смях. — Виждаш ли, започнах да чета дори мислите ти. Сега си мислиш, че вероятно имам и други мотиви да говоря така с теб. Преценяваш, че бих могъл да бъда предател и искам да те омая със сладки думи.
Алисия се отдръпна назад и го погледна уплашено. Той наистина умееше да чете мислите й! Стивън отново се засмя.
— Аз съм далече от родината, но ти искаш да остана чужденец и в клана ти, нали? Искаш да имаш близо до себе си човек, когото да мразиш без угризения. Аз обаче нямам намерение да те оставя сама. Не искам да забравиш, че съм преди всичко твой съпруг, а после англичанин.
— Ти… ти говориш глупости. Трябва да се връщам в Ларенстън.
Стивън седна в тревата и я привлече към себе си, без да обръща внимание на протестите й.
— Утре потегляме за Англия. Как се чувстваш преди запознанството с английското ми семейство?
Алисия го погледна право в очите.
— Не съм мислила за това. — Тя си припомни пленничеството в дома на сър Томас и очите й потъмняха. — Не харесвам англичаните.
— Та ти изобщо не ги познаваш! — отговори възбудено Стивън. — Познаваш само неколцина и съм готов да призная, че повечето от тях не са особено приятни. Като видях как се отнасят към теб в дома на сър Томас, аз се засрамих от сънародниците си.
— Все пак никой от тях нямаше да ме остави да го чакам три часа пред брачния олтар.
Стивън избухна в смях.
— Ти никога няма да ми простиш онова злощастно закъснение, нали? Може би ще станеш малко по- снизходителна, когато се запознаеш със снаха ми Джудит.
— Каква е тя? — попита предпазливо Алисия.
— Красива! Добра и мила. По-умна от повечето мъже. Ръководи имението на Гевин. Крал Хенри изпитва голямо уважение към нея. Много пъти я е викал, за да чуе мъдрите й съвети.
Алисия въздъхна тежко.
— Много се радвам да чуя, че има жени, които умеят да управляват големи имения и не занемаряват задълженията си. Иска ми се баща ми да беше имал дъщеря, заслужаваща да стане лерд.
Стивън се засмя и я повали в тревата.
— За жена ти си необикновено талантлива. И си чудесна водачка на клана, повярвай!
Алисия примигна.
— За жена! Това означава ли, че се съмняваш в умението на жената да ръководи клан?
Стивън вдигна рамене.
— Във всеки случай се съмнявам в умението на една съвсем млада и красива жена като теб, която не е добре подготвена за голямата отговорност.
— Не съм била подготвена! Та аз прекарах целия си живот в учене! Знаеш, че мога да чета и смятам по-добре от теб.
Стивън не преставаше да се смее.
— За да управляваш мъже се изисква много повече от уменията по писане и смятане. — Той я погледна сериозно. — Толкова си красива! — Наведе се и я целуна жадно.
— Веднага ме пусни! Ти си един непоносим, слабоумен, тесногръд… — Тя млъкна изведнъж. Ръцете му се спуснаха към коленете й.
— Продължавай! — помоли шеговито Стивън. — Какъв съм още?
Двамата смятаха, че са сами, но не бяха. Дейвид Макарън стоеше на един близък хълм и наблюдаваше прегръдките им на студената земя.
— Тази курва! — прошепна разярено той. — Предпочете удоволствието пред доброто на брат си. Джейми Макарън е поверил клана си в ръцете на една курва! Как е могъл да помисли, че тя ще бъде по- добър лерд от мен?
Той заплаши сестра си с вдигнат юмрук. Скоро цяла Шотландия щеше да разбере кой е най-могъщият вожд в страната — истинският водач на клана Макарън.
Слънцето едва изгряваше, когато колите затрополиха надолу по каменистия път към равнината. Рицарите на Стивън, загорели от слънцето и вятъра, почти не се различаваха от мъжете на Алисия. Всички яздеха заедно. Настроението им не беше особено добро. Никой не знаеше какво им предстои по дългия път. Колите бяха пълни с английски дрехи и хората на Алисия предполагаха, че един ден ще трябва да ги облекат.
Алисия също имаше своите грижи. Когато узна за плана на Дейви, Мораг й прочете цяла лекция.
— Не се хващай на въдицата му! — повтори многократно тя и кокалестият й пръст сочеше право в очите й. — Той е подъл и коварен. Беше си такъв още от малък. Той иска да се върне като господар в Ларенстън и няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си.
Алисия се опита да защити брат си, но предупреждението на Мораг не излизаше от ума й. Затова не спираше да се оглежда.
— Нервна ли си? — попита развеселено Стивън, който яздеше до нея. — Не бива да се тревожиш. Убеден съм, че семейството ми ще те хареса.
Алисия го погледна изумено. Мислите й бяха безкрайно далеч от английското му семейство. Когато разбра за какво става дума, вирна упорито брадичка.
— По-добре помисли дали Алисия Макарън ще хареса семейството ти — отговори надуто тя и пришпори коня си.
Слънцето тъкмо залязваше, когато първата стрела свирна на сантиметър от ухото на Алисия. Тя беше отслабила бдителността си и нападението я свари неподготвена. В началото изобщо не разбра какво се бе случило.
— Атака! — изкрещя Стивън и само след секунди хората му бяха направили кръг около нея. Оръжията им бяха вдигнати за бой. Хората на Алисия скочиха от конете си, захвърлиха наметалата и се разпръснаха в гората.
Алисия не смееше да се помръдне от мястото си. Обкръжилите я мъже падаха един от един, пронизани от точните стрели.
— Алисия! — изкрещя Стивън. — Препускай, колкото можеш по-бързо!
Тя се подчини инстинктивно. Стрелите хвърчаха около нея. Една одраска хълбока й. Конят й изцвили тревожно, защото задницата му също беше опарена от стрела. Тя стисна здраво зъби и изведнъж проумя защо е била като упоена. Всички стрели бяха предназначени за нея. А един от стрелците, когото бе забелязала да се крие зад стъблото на огромен стар дъб, принадлежеше към младежите, които някога избягаха от Ларенстън с брат й Дейви. Собственият й брат се опитваше да я убие!
Тя се приведе над гривата на коня и полетя като вихър. Този път нямаше защо да се обръща, за да види кой седи на коня, който я следваше с оглушителен тропот. За първи път беше готова да се довери изцяло на мъжа си.
Стивън прелетя покрай нея и тя го последва. Разбра, че целта му беше да я отведе далече от летящите стрели. След минута в корема на коня й се заби смъртоносна стрела и тя изпищя.
Преди конят да се свлече на земята, Стивън беше вече при жена си и я вдигна от седлото. Тя се сви пред него и се залови за гривата на жребеца. Двамата препускаха като бесни през непознатата, дива земя. Алисия нямаше представа колко време е минало, когато конят на Стивън започна да показва явни признаци на умора.
Изведнъж Стивън политна напред и падна тежко върху гърба й. Тя посегна светкавично към юздите и зави надясно. Конят изскочи от тясната пътека и се залута между дърветата. Алисия съзнаваше, че трябва да слезе от седлото, преди Стивън да е рухнал на земята. Под дърветата не можеше да препуска бързо, затова трябваше да намери подходящо скривалище.
Тя спря коня с рязко дръпване на юздите. Безжизненото тяло на Стивън падна на земята, преди да е успяла да скочи от седлото.
Като видя кръвта на тила му, Алисия едва не извика. Но се овладя бързо, прегледа раната и видя, че
