собствените си очи.
Стивън се приведе и целуна кранчето на ухото й.
— Дръж се или ще убиеш и двама ни — прошепна настойчиво той.
Доналд ги гледаше с усмивка.
— Сигурно сте женени отскоро — установи развеселено той. — Залепили сте се като репеи един за друг. Всеки го вижда.
— Нищо не убягва от вниманието ти, нали, Доналд? — попита ехидно Алисия.
— Да, може би си права. Всички казват, че съм внимателен наблюдател. Колата ни е горе на хълма. Може би няма да имате нищо против да похапнете с нас. Така ще се запознаете с жена ми Кирсти.
— Не можем… — започна Алисия, но Стивън я прекъсна.
— Приемаме, разбира се. Не сме хапнали нито залък от вчера на обед. Ще ни кажеш ли къде точно се намираме? Лутахме се дълго из гората, след като ни нападнаха крадците.
— Добре сте използвали времето си — отбеляза засмяно Доналд, загледан в измачканите листа.
— Прав си — отговори спокойно Стивън и сложи ръка на рамото на жена си.
— Елате с мен. Един Макгрегър винаги е приятел на другите Макгрегърови. — Той се обърна и се закатери по хълма.
— Внимавай какво вършиш! — изсъска ядно Стивън. — Не прави нищо, което може да ни погуби!
— Да ям от храната на един Макгрегър! — промърмори под нос тя.
— И да си омъжена за англичанин — допълни с усмивка той.
— Не знам кое е по-малкото зло.
Стивън се ухили.
— Мрази мен. Той има ядене, а аз нямам нищо.
Щом изкачиха хълма, тримата спряха и погледнаха изненадано крехката женица, която се беше привела над огъня. Тя приличаше на дете, дребна и с тънки кости, с малък нос и фина уста. Очевидно беше в напреднала бременност, защото тялото й беше тежко и безформено. Коремът й стърчеше напред като масивна скала. В първия момент тя видя само Доналд и очите й заблестяха с безкрайна нежност. Когато се обърна и видя Алисия, на лицето й се отразиха цяла редица противоречиви чувства: неверие, страх, слисване. Накрая тя заличи всичко с ведра усмивка.
Стивън и Алисия стояха един до друг и чакаха със затаен дъх. Тази малка жена ги познаваше и можеше всеки момент да разкрие на мъжа си кои са!
— Кирсти! — Доналд се втурна към жена си и попита загрижено: — Не ти ли е добре?
Тя сложи ръка върху безформения си корем и погледна извинително към Стивън и Алисия.
— Прощавайте, че не ви поздравих както трябва. Детето ме ритна толкова силно, че…
Доналд погледна засмяно към Стивън.
— Силно бебе, а? Заповядайте, седнете до огъня.
Стивън се овладя пръв. Без да бърза, той се запъти към колата. Алисия го последва колебливо. Все още бе убедена, че е видяла уплаха по лицето на Кирсти. Вероятно тя я беше виждала някъде и смяташе да ги издаде по-късно на мъжа си, за да може Макгрегър да ги нападне през нощта.
Доналд представи с гордост своята Кирсти. Като чу името на Алисия, малката жена се усмихна учтиво и не показа друго чувство.
— Ще стигне ли яденето за всички ни? — попита Доналд. Кирсти имаше тъмноруса коса и невинни кафяви очи. Видът й будеше доверие. Усмивката й беше невероятно мила.
— Имаме толкова, че можем да го споделим с гостите си — отговори меко тя.
Четиримата седнаха на оскъдната трапеза. Имаше само овесени питки и заешко рагу. Колата на Доналд беше разпрегната край пътеката — малка, примитивно скована, с дървена надстройка. Очевадно не беше правена за дълго пътуване.
След вкусната закуска Стивън предложи на Доналд да отидат на лов.
Алисия скочи и бързо събра трохите от полата си. Очевидно имаше намерение да вземе участие в лова. Стивън я изгледа предупредително.
— По-добре остани при Кирсти — каза той спокойно, като натъртваше на всяка дума. — Мястото на жената е до огъня.
Алисия пламна от гняв. И в същото време изпита смущение. Та тя не умееше да готви! Можеше да помогне на мъжете, докато ловуваха. Ала като видя как Доналд кимна в знак на съгласие, тя разбра какво е имал предвид Стивън с обидната си забележка. Като видеше, че Алисия е отличен ловец, но не разбира нищо от готвене, Доналд можеше да заподозре нещо. Тя въздъхна и се предаде.
— Ще ни оставите ли поне кучето?
— Не — отговори Стивън. — Имаме нужда от него.
— Остани при мен, Раб! — заповяда сърдито Алисия.
— Ела тук, Раб — повика го търпеливо Стивън. — Отиваме на лов.
Кучето го изгледа със съжаление, но не се отдели от мястото си до Алисия.
Доналд избухна в смях.
— Много послушно куче имаш, Стивън.
— Раб е подарък от баща ми — обясни гордо Алисия.
— От баща ти? — учуди се Доналд и я погледна недоверчиво.
— По-добре е да тръгваме — прекъсна го Стивън и отново погледна предупредително Алисия. Тя вдигна рамене и приседна край огъня до Кирсти — до своята неприятелка.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Алисия мачкаше стрък трева между пръстите си. Едва днес си даде сметка, че знае твърде малко за всекидневните задължения на жената. Можеше да язди и да стреля, но готвенето беше затворена книга за нея.
— Отдавна ли си омъжена? — попита Кирсти.
— Не — отговори Алисия. — А ти? — Тя не беше запозната и с всекидневните разговори между жените.
— Около девет месеца — отговори с усмивка Кирсти и поглади огромния си корем.
За първи път Алисия осъзна колко реална е възможността един ден и тя да се разхожда с такъв корем. Тя се бе вживяла напълно в ролята си на господарка на клана и изобщо не беше помисляла, че също трябва да ражда деца.
— Причинява ли ти болка бебето? — попита разтревожено тя.
— Само от време на време. — Изведнъж лицето на Кирсти потъмня от болка и страх. — Днес обаче е много неспокойно — обясни задъхано тя.
— Да ти донеса ли нещо? Прясна вода? Възглавница? Нещо друго?
Кирсти я погледна измъчено.
— Нищо не ми трябва. Достатъчно ми е да седиш до мен и да си говорим. Отдавна не съм говорила с жена. Кажи ми, разбираш ли се с мъжа си?
— Със Стивън?
Кирсти избухна в смях.
— Не се сърди, че съм толкова любопитна. Смятам, че не трябва да живееш дълго с един мъж, за да го опознаеш истински.
Алисия я погледна изпитателно.
— Да не би Доналд да те е разочаровал?
— О, не! Преди сватбата беше плах и сдържан, а сега е мил и деликатен. Твоят Стивън също изглежда добър мъж.
Алисия, която беше свикнала да гледа на съпруга си като на англичанин, следователно враг, се поколеба, преди да отговори:
— Той… той ме кара да се смея. Винаги когато съм сериозна и замислена, той ме разсмива.
Кирсти се усмихна отново, после обаче притисна с ръка корема си и се приведе напред.
— Какво ти е? — попита уплашено Алисия. Помогна й да седне на един камък и я настани колкото се
