— Наистина ли му каза това?
— Разбира се. — Той свали ризата й и погледна смаяно закръгления корем. Вдигна глава към жена си и в очите му имаше въпрос. Алисия кимна и се усмихна. Радостният мъжки вик стресна кокошките, накацали по гредите на обора, и те се разбягаха ужасено.
— Ще си имаме дете! — Стивън се засмя невярващо. — Значи Харбен е имал право е ужасното си питие!
— Бебето беше вече на път, когато срещнахме Кирсти и Доналд — обясни щастливо Алисия.
Стивън притисна голото й тяло към своето и прошепна зарадвано:
— Значи и аз съм участвал в създаването му, не само горчивата отвара на Харбен…
След много, много време той я погледна сериозно и каза:
— Алисия, аз те обичам и най-голямото ми желание е ти също да ме обичаш.
— Разбира се, че те обичам, глупчо! Как мислиш, защо главата ми се замайва и стомахът ме присвива, когато си наблизо? А когато научих, че си бил в двора на крал Хенри и си молил за справедливо отношение към шотландците, едва не полудях от радост. Единствената причина, поради която тръгнах с Роджър Чатауърт, беше желанието ми да та докажа, че не съм такава егоистка, за каквато ме мислиш. Готова съм на всичко, за да запазя любовта ти.
— Не бих казал, че бягството с най-злия ми враг е особено добро доказателство — усмихна се Стивън и сложи ръка на корема й. Изведнъж я погледна уплашено. Коремът й потрепна и той усети бързо движение. — Какво беше това? — В гласа му имаше истински страх.
— Нещо ме ритна — отговори учудено Алисия. — Сигурно бебето е пожелало да се включи в разговора ни.
Стивън се отдръпна настрана и помилва почтително корема й.
— Знаеше ли за бебето, когато избяга от мен само защото онази малка мръсница беше седнала в скута ми?
— О, Стивън, не ми напомняй за онази нощ! Не аз те напуснах, а ти мен!
— Исках да ти докажа, че и аз струвам нещо. Затова отидох в двора на Хенри.
— А аз помислих, че вече не ме искаш! Да, вече знаех за бебето. Джудит ми отвори очите.
Стивън полегна до нея и отново помилва корема й.
— Радваш ли се, че ще си имаме дете? — попита тихо тя.
— Малко ме е страх. Нали знаеш, че Джудит загуби първото си бебе? Не искам и с теб да се случи същото.
Алисия се засмя самоуверено.
— Нищо няма да ми се случи. Нали ще бъдеш до мен, за да ме пазиш?
— Да те пазя? — погледна я изненадано той. — Та ти никога не ме слушаш, камо ли пък да направиш онова, което ти казвам! Упояваш ме, бягаш посред нощ от дома на семейството ми, вслушваш се в лъжите на Роджър Чатауърт…
Алисия сложи пръст на устните му.
— Аз те обичам, Стивън. Обичам те безкрайно много и се нуждая отчаяно от теб. Нуждая се от силата ти, от практичния ти ум, от лоялността ти, от умението ти да въдворяваш мир. Ти ще пазиш и мен, и клана ми от война с враговете. Ти ме накара да разбера, че не всички англичани са глупави, алчни, лъжливи…
Стивън затвори устата й с целувка.
— Не разваляй отново всичко — проговори развеселено той. — Аз също те обичам. Обикнах те в мига, когато те видях с клана ти. Тогава за първи път разбрах, че си много повече от красивото си тяло.
Очите на Алисия засвяткаха дяволито.
— Значи си ме обикнал едва в Шотландия?
Стивън избухна в смях и кимна.
— Знаеш ли, че утре сутринта ще се срещна с Макгрегър? — Тя вдигна лице към неговото и го целуна.
Стивън се дръпна като опарен.
— Проклятие! — изрева ядно той. — Пак ли започваш? Сигурно ще се срещнете на тайно място!
— Естествено. Не мога да предложа на целия си клан да ме придружи на срещата.
Стивън затвори очи, за да се овладее.
— Няма да се срещаш сама с този мъж. Забранявам ти.
Алисия го изгледа невярващо.
— Какво? Ти ми забраняваш? Как смееш! Забрави ли, че аз съм господарката на клана Макарън? Аз наистина те обичам, но това не ти дава право да се месиш в задълженията ми като глава на клана!
— Няма ли най-после да млъкнеш? — изфуча разярено той. — Още ли продължаваш да мислиш, че съм твой враг? Опитай се поне да ме изслушаш. Кой знае за срещата?
— Харбен. Той я уреди. Не казахме дори на Неста, за да не будим напразни надежди.
— Напразни надежди! — повтори гневно Стивън. — Това ли е всичко, за което мислиш? За благото и страданията на другите!
— Казваш го така, сякаш върша зло!
— В твоя случай е точно така. Ти си прекалено безкористна, Алисия. Забравяш себе си и на няколко пъти едва не пострада сериозно. Трябва най-после да проумееш, че си длъжна да мислиш и за себе си.
— Нали го правя! Искам мир за клана си.
Стивън я гледаше е безкрайна любов.
— Много добре. Тогава ще ме изслушаш. Съгласила си се да се срещнеш с Макгрегър на тайно място, вероятно в мъглата преди разсъмване. За срещата знаете само ти и Харбен. Ами ако Макгрегър е решил да сложи край на дълголетната вражда между клановете, като убие господарката на Макарън?
— Това е обида! — изсъска ядно Алисия. — Ние имаме примирие. Макгрегър никога не би постъпил така подло.
— Не си ли спомняш, че само преди шест месеца този човек беше твой смъртен враг? — попита укорно Стивън и поклати глава. — Няма да отидеш сама на срещата. Аз ще те придружа.
— Не можеш! — избухна Алисия. — Той ми изпрати послание, в което настоява да отида сама.
— И без това няма да си сама, а с детето в утробата си. Какво значение има, че ще дойде още един?
— Стивън… — прошепна умолително Алисия.
— Не! — изрева ядно той. — Този път ще се подчиниш на волята ми. Разбрахме ли се?
Алисия въздъхна примирено и кимна с глава. Нямаше смисъл да го разубеждава. А и дълбоко в себе си изпитваше радост, че няма да бъде сама.
Мястото, където трябваше да се състои срещата, беше точно както го бе описал Стивън — усамотено, заобиколено със стръмни скали, забулено от гъсти мъгли.
Стивън слезе от коня си и веднага усети в тила си острието на меч.
— Кой си ти? — попита дълбокият глас на Макгрегър зад гърба му.
— Дойдох, за да пазя жена си — отговори спокойно Стивън. — Тя може да е господарка на клана Макарън, но аз не й позволявам да се среща сама с чужди мъже.
Макгрегър се обърна и изгледа смаяно високата, стройна и чудно красива жена, която успокояваше с шепот грамадното куче, готово да се хвърли срещу него. После се засмя весело и прибра меча си в ножницата.
— Не мога да ти се сърдя, момко. Вероятно си имал предвид съвсем друг вид защита.
Стивън се обърна и погледна Макгрегър право в очите.
— Ще я защитавам във всяко отношение — отговори твърдо той. Макгрегър отново се изсмя.
— Елате тук и седнете. Тъкмо размишлявах как бихме могли да постигнем мир между двата клана. Тъкмо обмислях една възможност… — Той погледна с възхищение Алисия, която се разположи удобно на гладката скала. — Отдавна нямам съпруга. Ако знаех каква жена е господарката на Макарън, щях да поискам ръката й.
Стивън застана зад жена си и сложи ръце на раменете й с жест на собственик.
