— Тя е вече омъжена и аз съм готов да се бия с всеки, който посмее да…
— Стига толкова! — прекъсна го решително Алисия и блъсна ръцете му. — Изпъчили сте се като два разгонени елена, които се готвят да се ударят с рогата си. Стивън, ако не се държиш прилично, ще те изпратя при Харбен!
Макгрегър избухна в луд смях.
— Чуйте ме и вие, Лаклан! Искам веднага да разберете, че господарката на клана Макарън е много повече от едно красиво тяло. Ако не желаете да преговаряте сериозно, по-добре ми изпратете някого от вождовете си!
Този път се изсмя Стивън.
Лаклан Макгрегър вдигна високо едната си вежда.
— Май не си много за завиждане, момко — промърмори е усмивка той.
— Тя си има и добри страни, които компенсират лошите — отговори равнодушно Стивън.
Алисия не го слушаше.
— Дейви — прошепна с болка тя.
Стивън я погледна втренчено и започна да разбира.
— Той се опита да ни убие — възрази тихо той, но погледът й го накара да замълчи. Тогава той разбра какво е искала да каже жена му: кръвта вода не става.
Той се обърна отново към Макгрегър:
— Съпругата ми има по-голям брат, мисля, че има двадесет години. Момчето е лудо от ревност. Вместо да остане при клана, чийто господар е сестра му, е предпочел да се скрие някъде в планините. Преди известно време се опита да ни убие.
Макгрегър смръщи чело и го погледна замислено. След малко кимна с глава.
— Разбирам как се чувства момчето. На негово място и аз бих постъпил така.
— Разбираш го! — избухна Алисия. — Аз съм глава на клана, а това означава, че съм и негова господарка. Трябваше да приеме решението на баща ни. На негово място аз изобщо нямаше да се противя.
— Разбира се — усмихна се Лаклан. — Но вие сте жена. — Той й обърна гръб, за да не слуша протестите й.
При думите на Макгрегър Стивън се усмихна зарадвано. Беше си намерил съюзник.
— Аз имам дъщеря — продължи Лаклан. — Шестнадесетгодишна. Красива, мила и добра. Бърза и гъвкава. — Той се обърна отново към Алисия: — Може би ще успеем да уредим сватбата.
— Какво друго можете да ми предложите освен скъпоценната си дъщеря? — попита делово Алисия.
Лаклан трепна, но не възрази. След малко отговори:
— Той няма да стане глава на клана ми, но ще бъде един от вождовете ми. Това е повече, отколкото има сега. Като зет на господаря брат ти ще има особени привилегии.
— Момчето е с гореща кръв — напомни му Стивън. — Затова и Джейми Макарън не го е избрал за глава на клана си.
— Ти не го познаваш — възрази сърдито Алисия. — Откъде знаеш що за човек е?
— Имам уши — отговори кратко Стивън и отказа повече обяснения.
— Аз ще се справя с него — заяви самоуверено Лаклан. Дори да умра преждевременно като Джейми и момчето ще бъде под строг надзор. Ще го държа постоянно близо до и ще го науча да се държи като истински вожд. Предпочитам да имам за зет буен млад мъж, отколкото кротка овчица. — Той се усмихна на Алисия. — Всъщност, това важи и за мъжете, и за жените.
— Аз мога да гарантирам за темперамента на Макарън — намеси се през смях Стивън.
— Вярвам ви — отговори сериозно Макгрегър. — Ако Дейви прилича поне малко на сестра си, сигурно ще направи дъщеря ми щастлива.
— Какво ще каже кланът ви, когато приемете в семейството си един Макарън? — попита също така сериозно Стивън.
— Никой няма да посмее да възрази, но Дейви ще види звезди посред бял ден. Да се надяваме, че ще се справи.
Алисия се изправи като свещ.
— Моят брат е по-добър от всеки Макгрегър.
Лаклан се засмя сърдечно и протегна ръка на Стивън.
— Сделката ще стане. — Той помълча малко и се обърна към Алисия: — А сега, скъпа моя, искам да получа обезщетение за буквата А, която винаги ще нося на рамото си за спомен от вас. — Той я грабна в прегръдката си и я целуна страстно по устата.
Алисия погледна бързо към съпруга си, уплашена от очаквания изблик на ревност, но Стивън ги наблюдаваше с видимо одобрение. Макгрегър се сбогува сърдечно, метна се на коня си и се отдалечи в мъглата. Стивън прегърна Алисия и двамата стояха дълго неподвижни, без да говорят. Накрая Алисия се обърна към мъжа си и очите й засвяткаха дяволито.
— Искам винаги да помниш, че аз съм господарката на клана Макарън!
Стивън се усмихна лениво.
— Смятам да променя това.
— Какво искаш да кажеш?
— Нима не съм ти казал, че помолих краля да промени името ми?
Алисия го изгледа слисано.
— Вече се казвам Стивън Макарън. Харесвам ли ти повече така?
Алисия го прегърна и покри лицето му с целувки.
— Обичам те, обичам те! Ти си Макарън! Това ще докаже на клана ми, че може да ти има доверие.
Стивън се засмя и я притисна до гърдите си.
— Те не се съмняват в мен. Само ти ме подозираш. — Той я прегърна още по-силно. — Алисия, ние с теб не сме врагове. От днес нататък ще гледаш на мен само като на свой съюзник.
— Ти си Стивън Макарън… — прошепна почтително тя.
Стивън помилва косата й.
— Всичко ще бъде добре. Ще намеря Дейви и…
— Ти ще го намериш! — изфуча сърдито Алисия. — Той е мой брат.
— Когато се срещнахте за последен път, той се опита да те убие!
Алисия махна пренебрежително е ръка.
— Тогава беше сърдит. Семейството ми е много избухливо. Когато научи за плана ми, гневът му ще отлети. Предстоящата женитба с наследницата на Макгрегър ще му замае главата.
— Твоят план! А аз си мислех, че решението беше общо.
— Може би си прав. Въпреки това Дейви ще послуша мен, а не теб.
Стивън понечи да каже нещо, но размисли и я целуна.
— Нека продължим този спор по-късно. Усещам, че нещо става между нас.
Алисия го погледна невинно.
— Бебето отново се обажда, нали?
Стивън я улови за косата и отметна главата й назад.
— Кажи ми, как се чувстваш, когато целуваш Макарън?
— Аз съм Макарън! — отговори сърдито тя. — Аз…
Но не можа да каже нищо повече, защото ръката на Стивън се плъзна към коляното й…
Информация за текста
© 1982 Джуд Деверо
© 1998 Ваня Пенева, превод от английски
Jude Deveraux
Highland Velvet, 1982
