Джудит свършва тройно повече от останалите хора. Според Клариса снаха й работеше много повече. Тя предаде Катрин в ръцете на бавачката и изтича след нея по стълбата.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Това място не ми харесва — промърмори Джоан, която седеше на седлото зад Клариса. — Толкова е тъмно. Сигурна ли сте, че лорд Рейн живее в тази ужасна гора?
Клариса не си даде труд да й отговори. Джудит я бе уверила, че слугинята Джоан ще й бъде опора в тежките дни, които я очакват. Рейн със сигурност щеше да ги посрещне на нож, хората в гората също нямаше да бъдат приятелски настроени. Според твърденията на Джудит прислужницата й умеела да общува с хората и да измъква тайните им. Все пак тя не забрави да й обясни, че Джоан имала навик да забравя подчиненото си положение се отнасяла твърде самоуверено с господарката си.
— Ехо! — извика Клариса и погледна очаквателно високото дърво над главата си.
Джоан я изгледа смаяно. Тази млада лейди беше изгубила ума си!
— Сигурно очаквате отговор от дървото? — попита подигравателно тя и побърза да добави: — … милейди — когато Клариса й хвърли остър поглед.
От клоните се изтърси нещо, което Джоан сметна за горски дух, и едва не изпищя.
— Джос! — извика зарадвано Клариса. Преди да е успяла да слезе от коня, младият певец я сграбчи през кръста и я прегърна с все сила.
Двамата се засмяха, после от очите им потекоха сълзи. Притиснаха се толкова силно един до друг, докато не им остана дъх. Когато се поуспокои, Клариса го бутна настрана и го огледа внимателно.
— Променил си се — установи весело тя. — На бузите ти цъфтят рози.
Джоан се покашля многозначително.
— Джентълменът би отговорил, че розите не са само на бузите му.
— Джоан! — извика сърдито Клариса. — Ако не се държиш прилично, ще те оставя да нощуваш сама в гората.
— Ти си се научила да говориш като господарка! — засмя се одобрително Джос и отново я привлече към себе си. — Ти също си се променила. Никога не бях виждал толкова очарователна млада дама. Ела да седнем тук, за да си поговорим на спокойствие.
Клариса го последва към едно преобърнато дърво.
— Роди ли се детето? — попита Джослин.
— Да, имам дъщеря с моите очи и трапчинките на Рейн. Много е сладка. Съвършена във всяко отношение. Как е той?
Джослин разбра за кого става дума и въздъхна тежко.
— Не е добре. Чакай! Иначе си е съвсем здрав, но постоянно тъгува и никога не се усмихва. Когато пристигне човек на брат му, след това дни наред не смеем да му се мяркаме пред очите, защото е бесен от гняв. — Той помълча малко и попита внимателно: — Какво стана след женитбата ти?
Клариса му разказа за срещата си с Роджър Чатауърт.
— Значи си оставила детето си и се връщаш при Рейн.
— Който без съмнение ще ме посрещне с отворени обятия. — Тя изкриви лице. — Има няколко причини, поради които реших да се върна в гората. Осъзнах, че дължа нещо на хората тук, които ме спасиха от кладата. Колко… загинаха?
— Трима, а един умря от раните си в лагера — отговори глухо Джос.
Ръката й се сви в юмрук.
— Кралят е побеснял срещу Аскотови и гневът му расте от ден на ден. Гевин замина за Шотландия, за да вразуми малкия си брат. Рейн се падна на мен.
— Знаеш ли, че той заповядва на пратениците да прескачат пасажите в писмата, които се отнасят до теб?
— Предполагах. Проклет да е Рейн! Проклета да е рицарската му чест! Ако успея да го накарам да ме изслуша, ще разбере, че не мога да бъда предателка. Знам, че това е почти невъзможно, но се надявам поне да отклоня вниманието му. Страх ме, че ще реши да тръгне сам срещу Роджър Чатауърт, когато узнае, че малкият му брат е изложен на опасност. Ако Майлс Аскот не беше толкова изкусен прелъстител, всичко това може би нямаше да се случи. Ала братята Аскот държат един на друг и си помагат, каквото и да са сторили.
— Значи си решила да го забавляваш? — засмя се весело Джослин. — Мисля, че ще се справиш. Знаеш ли, че изглеждаш невероятно добре? Тази виолетова рокля подчертава много изкусително блясъка на очите ти.
— След като сме заговорили на тази тема, ще ти кажа, че бях решила да дойда тук в просто облекло, по-подходящо за гората — отговори с усмивка Клариса. — Само че Джудит ме разубеди. Заяви ми, че красивите одежди ще се харесат повече на Рейн. Наистина ли съм се променила?
— Да, станала си по-закръглена. А коя е похотливата хубавица, която си повела със себе си?
Клариса го погледна замислено. Беше прекарала много време с него, но никога не го беше виждала толкова безгрижен и настроен за шеги.
— Как е Розамунд? — попита направо тя.
Джослин отметна глава назад и избухна в смях.
— Ти си умна жена, винаги съм го знаел. Розамунд се чувства великолепно и е станала още по-красива. А сега да вървим в лагера. Рейн ще се радва да те види отново, независимо как ще те посрещне.
Клариса си въобразяваше, че е подготвена за новата среща с Рейн, но се оказа, че се е лъгала. Той беше невероятно отслабнал и мускулите му се опъваха като въжета под твърдата кожа. Завариха го край лагерния огън да разговаря сериозно с двама мъже.
Клариса замръзна на мястото си, неспособна да откъсне поглед от него. Тя помнеше всеки сантиметър от тялото му и сега копнееше да изтича при него, да се хвърли на шията му, да го усети с цялото си същество.
Ала когато Рейн се обърна, тя спря дори да диша. Беше очаквала омраза, но в очите на Рейн липсваше буйният огън на това чувство. Посрещна я само ледена пустиня: такава студена синева, че кръвта замръзна във вените й. Той дори не трепна, не показа, че я е познал, камо ли да кимне е глава за поздрав.
Без да се помръдне, Клариса проследи как Рейн й обърна гръб и се запъти към площадката за упражнения.
— Този мъж е бесен от гняв — промърмори Джоан, която не се отделяше от господарката си. — Всички мъже от рода Аскот са капризни и проклети. Разказвала ли съм ви вече как лейди Джудит слезе в една отвратителна дупка, за да спаси лорд Гевин? Нито една жена, която притежава поне малко разум, не би сторила това за мъж като лорд Гевин. За Майлс също не. За съжаление още не знам какъв е лорд Рейн в леглото. Добре ли ви е с него?
— Прекаляваш! — изсъска Клариса и очите й засвяткаха от гняв.
Джоан я погледна с усмивка и още повече заприлича на котка, подушила топло мляко.
— Мисля, че постигнах целта си. Успях да ви накарам да забравите самосъжалението. Къде ще издигнем шатрата? Решавайте, а аз ще събера няколко мъже да ни помогнат.
Тя се отдалечи и след минута Клариса я видя сред група мърляви мъже, които я зяпаха жадно. Двете жени бяха довели със себе си четири коня с багаж и всичко това трябваше да бъде разтоварено и подредено.
— Както виждам, онези не успяха да ви изгорят — отбеляза ухилено един мъж и я изгледа безсрамно от главата до петите.
— Истинските вещици не изгарят — обясни презрително една от жените.
— Роклята е прекрасна — обади се друга и в гласа й имаше неприкрита завист. — С кого ли е спала, за да я заслужи?
Клариса вирна брадичка, но се постара да отговори равнодушно. Отдавна беше намислила думите, с които щеше да се обърне към спасителите си.
— Дошла съм да благодаря на всички, които ми се притекоха на помощ в онази страшна минута. Знам, че не заслужавах помощта ви, но въпреки това искам да знаете, че я ценя извънредно високо.
