Тя раздвижи глава, взе инициативата в свои ръце и зъбите й се впиха в устата му.
Наблизо се чу конски тропот и двамата се стреснаха. Рейн се овладя пръв. Инстинктът го предупреждаваше за опасност. Макар и бавно, той пусна Клариса на земята и разтърси глава, за да проясни мозъка си. В първия момент погледът му беше мек, после отново се вкорави и стана студен като лед.
— Ти се надяваше да ме върнеш с тялото си, нали? — попита гневно той. — Сигурно си използвала тези оръжия и с Роджър Чатауърт?
Минаха няколко секунди, преди Клариса да вникне в смисъла на думите му.
— Ти си един голям глупак, Рейн Аскот — отговори тихо тя, като подчертаваше всяка дума. — Нима омразата те е направила сляп за любовта? — Тя прибра полите си и се отдалечи с твърди крачки, забравила кофата с вода. След малко чу гневния глас на Рейн, който се караше за нещо за нощните конници.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
— Няма защо да се мръщите — говореше сърдито Джоан, докато разресваше къдриците на господарката си. — Хората вече не са така зле настроени към вас, както при идването ни тук. Крайно време е да престанете да им посвещавате цялото си време и да се заемете с лорд Рейн. Не разбирате ли, че трябва да си върнете благосклонността му? Минаха цели две седмици, откакто живеем в лагера, а той продължава да се гневи. Защо просто не свалите дрехите си и не се вмъкнете в леглото му?
— Ти май искаш да се призная за победена? — попита ядосано Клариса и закопча маншетите на пурпурната вълнена рокля. — Няма да му позволя да се наслаждава на лесната си победа. Той ми каза страшни неща.
Джоан избухна в смях.
— Какво значение имат думите, които мъжете казват в гнева си? Разумът им стига само да се избиват помежду си. Дайте меч в ръцете на мъжа и той вика от щастие. Жената е тази, която трябва да му внуши, че в живота има и други неща.
— Мисля, че си права. Рейн се тревожи повече от моето така наречено предателство, вместо да ме попита за детето ни и как расте сега без майка и баща. Май е по-добре да се върна при моята Катрин и да оставя Рейн да се пържи в собствените си съмнения.
— Точно така — подкрепи я Джоан. — Знаете ли, че не е спал с нито една жена, откакто се е върнал от Аскот Касъл?
Клариса се ухили толкова широко, че зъбите й засвяткаха.
— Той ви обича, Клариса — поясни тихо Джоан.
— Защо тогава не го показва? Защо продължава да ме гледа мрачно и да се усмихва подигравателно? Когато работя с Розамунд, трябва само да вдигна глава и го виждам как стои и ме зяпа с ледените си очи. Имам чувството, че непрекъснато излива върху главата ми кофи студена вода!
Джоан се засмя развеселено.
— Тъкмо това трябва да ви подскаже, че е привързан към вас! Какво очаквате от него, извинения ли? — Смехът й се усили. — Господ е направил жените по-силни от мъжете, за да могат да понасят слабостите им. Казахте, че по-рано сте се отнасяли зле с хората в гората. Сега признахте открито грешката си, като дойдохте тук, за да им помагате. Да не мислите, че мъжът има силата да постъпи по същия начин?
— Рейн ме обвини в предателство — напомни й мрачно Клариса.
— Кралят заяви, че лорд Рейн е предател. Той не е прав, разбира се, но нима е готов да признае грешката си? Вие също не можете и не бива да очаквате, че съпругът ви ще дойде при вас и ще се извини за необоснованите си подозрения.
— Това не ми харесва — отвърна Клариса и вирна брадичка — Не съм сторила зло на Рейн. Роджър Чатауърт…
— Проклет да е целият род Чатауърт! — прекъсна я разгорещено Джоан. — Гордостта на Рейн е силно засегната. Вместо да защитите собствения си съпруг, вие застанахте редом е чуждия мъж. Мъжете очакват от съпругите си сляпа лоялност.
— Аз съм лоялна към него, но…
Клариса млъкна и се обърна изненадано към изхода. В шатрата се втурна задъханият Джослин.
— Ела с мен! — извика той. — Трябва да предотвратим едно убийство.
Без да каже дума, тя стана и го последва към края на гората.
— Какво е станало?
— Брайън Чатауърт се появи внезапно и помоли постовете да го пуснат. Рейн чу за идването му и сега слага бронята си, за да го предизвика на двубой.
— Но Джудит каза, че Брайън е обичал Мери и е върнал тялото й на семейството!
— Цялата работа е в името Чатауърт. Само споменаването му е достатъчно да подлуди Рейн.
Джослин сложи Клариса на гърба на коня си, метна се зад нея и препусна, сякаш го гонеше дяволът. Клариса се приведе към гривата, за да се пази от клоните на дърветата. Когато най-после спряха, тя погледна смаяно малката полянка, позлатена от яркото утринно слънце. Там стоеше млад мъж, дребен, тънък, невероятно крехък. Приличаше много на Роджър Чатауърт. Ако го беше срещнала другаде, Клариса щеше да го сметне за негов син.
Тя се плъзна от седлото, преди Джослин да е успял да й помогне.
— Поздравявам ви с добре дошъл — заговори меко тя и закрачи бавно към момъка. — Аз съм Клариса Аскот, съпругата на лорд Рейн. Преди известно време се запознах с брат ви.
— Аз нямам брат — отговори твърдо Брайън и се изправи в целия си ръст. Гласът му прозвуча изненадващо мъжествено. — Дойдох да се присъединя към лорд Рейн. Знам, че той иска да отмъсти за смъртта на сестра си.
— Велики боже! — прошепна невярващо Клариса. — А аз се надявах, че ще ни помогнете да сложим край на тази кървава вражда.
— Всички желаят това — чу се глас от близкото дърво. Тя погледна изненадано клоните, но не откри никого.
— Кой сте вие? Не сте от пазачите на Рейн, нали?
— О, разбира се, че съм поставен тук, за да пазя Рейн. А вие наистина ли сте жена му?
Клариса се вслуша внимателно в гласа на непознатия и окончателно се убеди, че не го е чувала никога преди това. В този глас имаше мелодичност и хумор. Тя се обърна отново към Брайън и Джослин. Лицето на момъка беше неподвижно и твърде кораво за един толкова млад мъж. Джос я погледна неразбиращо и вдигна рамене.
Изведнъж вниманието на всички се насочи към лорд Рейн, който излезе между дърветата в пълно бой снаряжение, възседнал огромния боен жребец. Той скочи от седлото и закрачи тежко към Брайън Чатауърт. Младежът дори не трепна, макар че Рейн можеше да го свали само с един удар.
— И ти ли смяташ да се криеш зад гърба на жена ми? — попита студено Рейн. — Тя е известна с това, че защитава всички мъже от рода Чатауърт.
Клариса застана пред Брайън.
— Ти да не си решил да воюваш с деца? — изрева гневно тя и дърветата затрепериха от гласа й. — Не можеш ли първо да го изслушаш? Нямаш ли поне малко ум в главата си, та веднага се нахвърляш върху момчето с оръжие в ръка?
Рейн отвори уста да отговори, но в клоните на дървото се понесе ехиден смях и той млъкна объркано. Клариса вдигна глава и този път видя мъжа, който скочи като котка на земята. Непознатият носеше най- необикновените дрехи, които някога беше виждала: жълта риза с широки ръкави, върху нея светлосин тартан, увит като одеяло около хълбоците му. Краищата на тартана образуваха нещо като поличка. Тежък колан придържаше плата на кръста. Другият му край беше преметнат през рамото. Коленете бяха голи, само прасците бяха обути в дебели вълнени чорапи. Обувките му бяха грубо изработени, но изглеждаха много удобни.
— Стивън! — извика смаяно Рейн и очите му омекнаха.
— Точно така. Аз съм, братко — отговори странно облеченият мъж. Едър, строен, с тъмноруса коса — истински красавец. — Аз доведох момчето при теб. Той иска да сподели изгнанието ти и да се учи от теб.
