тимпаните и дрънченето им разтресе цялата зала.
Най-после, най-после всички подеха мелодията и Клариса посмя да се обърне, за да погледне краля. Лицето му не издаваше вълнение, ала мъжете зад него я зяпаха смаяно. Сега поне знаеше, че е измислила нещо необичайно и има шанс да спечели вниманието на краля.
Музикантите повториха в хор три куплета от песента, след това Клариса им даде тон за една църковна песен, а накрая преминаха към народни напеви.
Беше минал почти цял час, когато Клариса отпусна цитрата си и даде знак на музикантите да спрат. Сега щеше да запее сама, без акомпанимент. Веднъж, преди цели четири години, в Моретон се появи една възрастна жена, прекрасна певица, и жителите бяха готови да повярват, че Клариса има сериозен конкурент. Тогава тя се уплаши, че няма да издържи на състезанието, остана цяла нощ будна и написа прекрасна песен, много трудна за изпълнение, която подлагаше на сериозно изпитание певческите й възможности. Когато я изпълни на другата сутрин, жената я изслуша със сълзи на очите, а накрая я прегърна и целуна по двете бузи. На сбогуване й обясни, че трябва всеки ден да благодари на Бога за тази дарба.
Сега беше моментът да изпълни отново композицията си. Съзнаваше, че трябва да прибегне до крайни средства, за да спечели благоволението на краля.
Песента разкриваше богатството на гласа й, дълбочината и височината му, овладяната сила и необикновения обем. Бавно и постепенно Клариса се издигна до пълната мощ на гласа си, направи няколко вариации и в мига, когато беше достигнала най-високия тон, вложи всичко в него и го задържа, докато очите й се напълниха със сълзи и дробовете й пресъхнаха.
Когато свърши, тя направи дълбок реверанс пред краля, без да забелязва, че в залата се е възцарила абсолютна тишина.
— Ела тук, дете — проговори меко кралят и най-после прекъсна мълчанието.
Клариса отиде при него и целуна ръката му, без да смее да вдигне глава. Кралят се приведе към нея и повдигна брадичката й.
— Значи ти си най-новото завоевание на Аскотови — прошепна с усмивка кралят и Клариса го погледна смаяно. — Опитвам се да вървя в крак с всичко, което става в кралството ми — обясни меко Хенри. — Установих, че мъжете от семейство Аскот се женят без изключение за много забавни жени. Това, което направи днес… — той посочи събраните в ъгъла музиканти — заслужава кралско възнаграждение.
— Радвам се, че ви доставих удоволствие, Ваше величество — прошепна почтително Клариса.
Кралят отново се усмихна.
— Ти направи много повече, детето ми. Зарадва ме. Какво искаш да получиш за усилията си? Сигурен съм, че не си напуснала дома на Гевин без сериозна причина.
Клариса събра цялата си смелост и погледна краля право в очите.
— Най-голямото ми желание е да сложа край на враждата между семействата Аскот и Чатауърт. Предлагам ви да ги свържете в кръвна връзка, като позволите на Майлс да се ожени за Фиона.
Кралят се намръщи грозно.
— Според закона от 1495 година Майлс е престъпник. Той е отвлякъл лейди Фиона и я е опозорил.
— Не я е отвлякъл! — извика Клариса и всички придворни се стреснаха от силата на гласа й. — О, прощавайте, Ваше величество! — Тя падна на колене пред трона. — Майлс не е виновен за отвличането на лейди Фиона. Тази прекрасна млада дама страда само по моя вина.
— И каква е твоята вина? Донесете веднага едно столче — нареди строго кралят и махна на Клариса да седне. — А сега ми разкажи историята от самото начало.
Клариса разказа как Панел я бе обвинил в магьосничество и в опит да го завладее с гласа си, как я бе принудил да се скрие в гората, как бе срещнала Рейн и го беше обикнала. Тя не откъсваше поглед от лицето на краля и когато разбра, че той я слуша внимателно, разказа как Панел я бе намерил, какво бяха преживели в подземието на замъка и как бе постъпил с Фиона.
— Наистина ли е заповядал да я отнесат на лорд Майлс увита в килим? — попита недоверчиво кралят.
Клариса се приведе към него и зашепна съзаклятнически:
— Моля ви се, не казвайте на никого, но както чух, лейди Фиона е била предадена на Майлс съвсем гола, а когато я развили от килима, откачила от стената една бойна брадва и се нахвърлила срещу него. Разбира се, това може да е само слух.
Кралят издаде някакъв звук, наподобяващ смях.
— Продължавай!
Клариса разказа подробно за процеса, който й беше устроил Панел и как съдиите я бяха използвали, за да примамят Рейн в капан и да му отнемат имотите.
— Значи той те е спасил в последния момент?
— Дори малко след това, Ваше величество. Димът ме задуши и за няколко дни изгубих гласа си.
Кралят стисна съчувствено ръката й.
— Това е било трагедия — промълви сериозно той. — И какво стана след спасението ви?
Клариса се усмихна замечтано и му разказа за дъщеричката си, за връщането си в гората и срещата с Брайън Чатауърт. Описа как Брайън бе упоил Рейн, за да се облече в бронята му и да нападне собствения си брат. Не забрави да спомене, че Рейн едва не бе умрял от опиума.
— Значи искаш да оженим лорд Майлс и лейди Фиона…
— Да, и още…
— Продължавай — окуражи я кралят.
— Моля ви също да помилвате Рейн — заговори задавено Клариса. — Той има добро сърце. Никога не се е опитвал да събере армия, за да ви свали от трона. Хората в горския лагер са обезправени престъпници и селяни, прогонени от земите им. Рейн ги учи как да се сражават само за да ги занимава с нещо и да им попречи да умрат от меланхолия.
— Меланхолия значи — въздъхна кралят. — И аз познавам тази болест. Какво ще кажеш обаче за лейди Фиона? Дали тя ще се съгласи да се омъжи за Майлс?
— Тя е интелигентна жена и без съмнение ще види смисъла на тази женитба. А ако и Майлс е като братята си, кой би могъл да му устои?
— Един ден трябва да узная тайната на мъжете от семейство Аскот. Все още не мога да проумея как правят така, че жените им са верни и лоялни независимо от обстоятелствата. Ако лейди Фиона е съгласна, ще дам позволение за женитбата й. Тя трябва да се съгласи, дори само за да даде име на детето си.
— А Рейн?
— За него ще трябва да поработиш още малко. Какво ще кажеш, ако те помоля да останеш още една седмица при мен и всеки ден да ми пееш и свириш?
— Готова съм да посветя живота си на вашето удоволствие, господарю, стига да знам, че ще спася мъжа си — отговори решително Клариса.
— Не ме изкушавай, дете! Имам си достатъчно проблеми. А сега застани там и пей. Аз ще заповядам да изготвят документите.
Той махна на един от мъжете зад гърба си и след кратък поклон мъжът напусна стаята.
Клариса пя цял ден и спря едва когато гърлото й се разрани. След като слънцето залезе, кралят задряма доволно в креслото си.
— Идете да си починете — посъветва я един от придворните. — Лорд Гевин ви чака отвън, за да ви покаже къде ще се настаните. Сигурен съм, че Негово величество ще ви повика утре рано.
Щом видя Гевин, Клариса забрави умората си и се втурна зарадвано насреща му. Прегърна го и се развика с обичайната си мощност:
— Кралят се съгласи! Кралят се съгласи! — Гевин я погледна смаяно, защото от устата й излезе само дрезгаво грачене. После обаче я прегърна и я завъртя в кръг.
— Ела бързо с мен! Трябва веднага да кажем на Джудит, а после ще се погрижим за гласа ти. Пусни ме, ако обичаш, защото, ако продължаваме да се държим така глупаво, целият двор ще заговори за отношенията ни.
Клариса се скова в ръцете му и Гевин избухна в смях: Предложи й ръката си и двамата закрачиха тържествено през дългите мрачни коридори на двореца. Покоите, отредени за семейство Аскот, бяха доста
