полуотворена уста. Клер веднага схвана, че Ниса досега не беше срещала женско същество, чиято красота да може да се мери с нейната. Но Маймунката по нищо не й отстъпваше. Двете млади хубавици — едната смугла, с черни коси и златисти очи, а другата кестенява и синеока, с розови устни и кремава кожа, се изгледаха дълго в очите.
Клер хвърли поглед към Тревилиън и забеляза, че той се беше облегнал на стола си и напрегнато наблюдаваше двете момичета.
Маймунката първа се раздвижи. Отиде при Ниса, погледна я в очите и стовари юмрук в лицето й. Лунната перла се строполи на пода.
— Сара! — извика Клер. Сестра й гледаше кръвнишки повалената си съперница. Клер се спусна да вдигне Ниса. Погледа към Тревилиън за помощ. Но той само се усмихваше.
— Ужасно съжалявам — повтаряше неловко Клер, докато помагаше на Ниса да стане. После се обърна към сестра си: — Сара Ан, настоявам веднага да й се извиниш!
Но Маймунката въобще не мислеше да се извинява. Не отместваше обвинителния си поглед от Ниса. Клер застана решително пред сестра си:
— Или веднага ще й се извиниш, или ще изядеш пердаха!
Ненадейно Ниса се разсмя и Клер се обърна объркано към нея.
— Сестра ти никога не е била в една стая с жена, която е по-хубава от нея — обясни Ниса.
Маймунката не каза нищо, само я изгледа злобно. Тревилиън сви рамене и се обърна към Клер.
— Ти си благословена с богатство, сестра ти с красота. Какво ще направиш, ако срещнеш момиче, които да има повече пари от теб?
Клер го изгледа така, сякаш се беше побъркал.
— Какво общо има това с моите пари? Сестра ми току-що удари човек, който не й е сторил нищо и… — Но млъкна, защото Ниса мина покрай нея и протегна ръка на Маймунката.
— Ще те гримирам като сестра ти. И имам една синя копринена рокля, която много ще отива на очите ти. Ела да видиш чифт копринени пантофки с малки огледалца на тях.
Маймунката се поколеба за няколко секунди, но после тръгна след Ниса към спалнята.
От този миг нататък Ниса и Сара станаха неразделни. Но не защото си допаднаха или станаха приятелки, а за да се държат взаимно под око. Клер остана с впечатлението, че тази игра забавлява Ниса, докато Маймунката я приемаше твърде сериозно.
Клер отначало се тревожеше от враждебността, с която сестра й се отнесе към Ниса, но Тревилиън не приемаше нещата сериозно.
— Докато Ниса изпитва удоволствие, всичко е наред.
Клер не разбра отговора му, както и отношенията между Ниса и сестра й. Ниса, която беше на нейната възраст, се държеше така, сякаш за нея беше убийствена дори мисълта да поеме отговорност за нещо. Развлечението, казваше тя на Клер, било единственото й призвание.
Веднъж Клер се опита да поговори с Тревилиън за бъдещето на Ниса, но той отказа да разсъждава на тази тема.
— Тя не е като теб — изсумтя той. — Не разбираш ли, че другаде хората живеят различно? Ти вече се оплака, че английският начин на живот се различава от американския, шотландският не е като английският. А не можеш дори да си представиш колко са големи различията между нашия начин на живот и онова, което е прието на другия край на света!
Клер не проумяваше защо той се горещи толкова. Но това беше най-малкото. Понякога я гледаше с очите на влюбен, но друг път сякаш му трябваше време, за да се сети коя е. Това ставаше, когато прекъснеше работата му. Способността му да се съсредоточава беше невероятна. Често Маймунката и Ниса си крещяха, а Тревилиън продължаваше да пише със ситния си почерк, сякаш беше глух. Когато веднъж момичетата се караха заради един особено красив червен халат, Клер разтърси Тревилиън за рамото, за да посредничи между двете хубавици. Но той само се намръщи и каза, без да откъсва очи от работата си:
— Ако двете си разбият взаимно главите, ще ги заболи. Този опит ще ги научи на повече, отколкото моите наставления.
И като гледаше какво правят двете, Клер беше принудена да се съгласи с него.
Сутринта на четвъртия ден Оман влезе в стаята и подаде на Клер едно писмо. Току-що го донесъл мъж на покрит с пяна кон, обясни той. Сърцето на Клер заби като лудо, когато взе писмото. Нима Хари вече беше научил за връзката й с Тревилиън? От него ли беше писмото?
Тревилиън беше престанал да пише и я гледаше напрегнато.
— От Уелския принц е — каза Клер, щом видя герба върху плика. Ниса и Маймунката дотичаха от спалнята. Клер прочете бързо писмото и погледна Тревилиън. — Принцът е издал указ за уискито на Мактарвит.
— Принцът иска да му конфискува уискито? — учуди се Маймунката.
Клер се усмихна.
— Не, в писмото принцът заявява, че уискито на Мактарвит е най-доброто, което някога е пил и иска цял свят да научи за него. — Погледите на Клер и Тревилиън се срещнаха. — Сега тя няма да го изгони от земите си — каза Клер. — Няма да го изгони, щом принцът иска да получава неговото уиски.
Тревилиън дълго гледа Клер. Можеше да прочете по лицето му какво мисли в този момент.
— Това няма да й хареса — каза той накрая. — Прекалено много се месиш в живота й.
Клер му обърна гръб, защото думите му й вдъхнаха страх, както и сериозността, с която ги изрече.
— Ще отидем ли при Ангъс Мактарвит да му разкажем за писмото?
— Да! — извика Ниса. — Да тръгваме веднага, а ти ще ми разкажеш по пътя какво се е случило!
Тревилиън даде знак на Оман, че е съгласен и половин час по-късно вече пътуваха с една карета към дома на Мактарвит. Тревилиън беше облякъл килта на главата на клана Макарън. Американката за кой ли път му обясни, че всъщност няма право да носи този килт. За свое оправдание той отвърна, че поличките на Хари му били твърде къси — ирония, която Клер не долови. Ниса, която седеше срещу Клер, беше изумително красива в златистокафявата си дреха. Маймунката носеше синя роба и венец от цветя в косите. Само Клер не беше се докарала като за празник и бе в обикновена червена рокля. Опасяваше се, че селяните ще се стреснат от вида на момичетата.
Ниса каза нещо на своя език на Тревилиън и той се усмихна.
Клер изгледа подозрително Ниса.
— Моля те, преведи ми!
— Тя каза, че със своя обръч отзад ти изглеждаш най-странно от всички.
— С моя турнел ли? — кипна Клер. — Бъди така добър да й обясниш, че това е последната мода… — Всички се засмяха и Клер се зарази от веселието им. Обърна се към Тревилиън. — Поне ти не си се облякъл днес като Джордж Вашингтон.
На около миля от дома на Мактарвит пътят свърши и се наложи да продължат пеша. Ангъс вече ги чакаше на хълма, но без пушката си, а зад него се бяха скупчили дузина местни жители. Но всички си глътнаха езиците, когато видяха тази толкова бляскаво облечена компания да изкачва хълма.
Ангъс, който никога досега не изпитваше недостиг на думи, поглеждаше с ококорени очи ту Маймунката, ту Ниса. Тревилиън забеляза, че Клер полага отчаяни усилия да скрие ревността си. Дръпна Ангъс за ръката и му каза:
— Елате с мен, старче! Клер иска да ви съобщи нещо.
Ангъс въведе Тревилиън и Клер в колибата си. Тя седна на единствения стол и двамата зачакаха търпеливо, докато Мактарвит им наля по чаша уиски. Когато всеки взе чашата си, Ангъс седна на трикрако столче до огнището и попита:
— Е, какво ви води тук с такава голяма тайфа?
— Това — отговори Клер и му подаде писмото на Уелския принц.
Ангъс го повъртя в ръцете си. Клер се сети, че той не можеше да чете, и каза:
— Уелският принц е издал кралски указ за вашето уиски.
Ангъс погледна въпросително Тревилиън.
— Наскоро ходихме в Единбург — започна той, — а принцът тъкмо беше в замъка Белморал. Клер му подари една бутилка от вашето уиски и то му харесало.
Ангъс се намръщи и погледна Клер. Тя се досети, че той още не разбираше връзката.
