само за половината. Останалите се наредиха покрай стените, като разглеждаха със страхопочитание позлатената украса на сцената. Когато завесата се вдигна, Клер очакваше да види причудливите декори на Ками, но вместо това съзря Ниса, която стоеше съвсем сама на сцената.
Тя беше приказна в ярката си бродирана дреха, обсипана с диаманти. Зад завесата самотна флейта поде странна мелодия.
Клер почувства как Тревилиън потръпна. Когато го погледна крадешком, той се взираше като хипнотизиран в сцената. Изглежда номерът на Ниса никак не му харесваше.
— Какво е намислила? — попита Клер тихо.
Той се извърна така, че да не вижда лицето му. Усети, че е много разтревожен.
— Кажи ми какво става? — прошепна тя. — И кой свири там на флейта?
Тревилиън се обърна бавно към нея. После я привлече така, че да облегне гръб на гърдите му.
— Сега тя ще танцува — прошепна й той в ухото с дрезгав глас. — Ще танцува древен ритуален танц, който е свещен за народа й.
— И както означава той?
— Това е танцът на смъртта. Всички млади жрици трябва да го изпълнят — прошепна й той в ухото.
Клер наблюдаваше напрегнато Ниса. Тя захвърли червената си дреха и остана по тънка прозрачна туника, която едва забулваше красивото й златисто тяло. Колкото и странна да беше за Шотландия тази дреха, зрителите не възроптаха и не се разсмяха. Явно чувстваха, че пред очите им ставаше нещо сериозно.
Танцът на Ниса, ако въобще можеше да се нарече танц, се състоеше от забавени, строго премерени движения, всяко от които явно носеше дълбок смисъл. Ниса ги изпълняваше с грация и съвършенство. Сладкото й личице беше много сериозно и съсредоточено, сякаш всяка стъпка, всеки жест имаха съдбоносно значение. Тръпки полазиха по гърба на Клер.
— Не ми харесва това — прошепна тя, обзета от злокобни предчувствия. Искаше да се отдръпне от Тревилиън, но той я държеше здраво.
— Ниса вярва в правотата на своята религия. Вярва с цялото си сърце и цялата си душа.
На сцената танцът ставаше все по-суров и все по-тържествен. А когато накрая Ниса с едно последно грациозно движение падна на пода, сякаш умираше, зрителите спряха да дишат.
Ниса прекара цяла вечност в това положение, но никой в залата не помръдна. Изведнъж Маймунката се втурна на сцената, хвърли се върху Ниса и я прегърна. Лунната перла отвори очи, а смехът й отекна в смълчаната зала. Едва в този миг хората сякаш се събудиха и започнаха да ръкопляскат.
Клер искаше да се обърне облекчено към Тревилиън, но той я държеше здраво.
— Гледай сега — каза той и в следващата секунда флейтата отново засвири зад сцената. Този път мелодията беше бърза, възбуждаща. Ниса избута усмихнато Маймунката настрани и отново затанцува. Но този танц нямаше нищо общо със смъртта.
— И какъв е религиозният смисъл на този танц? — попита Клер не без сарказъм.
— Това е ритуалът на оплодяването — отвърна Тревилиън, надвикващ шума на зрителите, които сега съпровождаха екзотичния танц с ликуване и аплодисменти.
Клер забеляза, че и той поглъщаше изпълнението на Ниса със същия захлас, както всички мъже в залата.
— Имам нужда от малко чист въздух — каза тя, но са наложи да повтори молбата си два пъти, преди Тревилиън да я чуе. Той я погледна с разбираща усмивка, взе я за ръка и я изведе в прохладната вечер.
Притегли я в един тъмен ъгъл до стената на къщата и започна да я целува.
— Тези целувки за мен ли бяха или за Ниса? — попита тя, когато отново си пое дъх.
— Толкова ли е важно?
— Не — отвърна тя засмяна. — Всъщност не е. — Погали косите му и привлече главата му към устните си.
По едно време Клер отвори очи и видя, че до тях стои Оман и търпеливо чака с полуспуснати клепачи. Дръпна Тревилиън за косата. Без да спира ласките си, той каза нещо на Оман.
Слугата му отговори на същия език и потъна в мрака.
— Какво ти каза? — попита Клер. Тревилиън милваше шията й и съзнанието й бе замъглено.
— Какво ти каза току-що Оман? — повтори тя след някое време.
— Хари се е върнал — промърмори Тревилиън и я зацелува още по-пламенно.
Клер се почувства така, сякаш някой я заля с кофа студена вода. Отмести Тревилиън от себе си и го погледна:
— Нямаш ли какво да ми кажеш?
— Предпочитам сега да не говоря — измърмори той. Но когато не реагира на целувката му, допълни: — Хайде да отидем в градината. — Хвана я за ръка и тя тръгна с него.
Клер помисли, че той иска да поговорят. Но под дърветата отново я сграбчи и жадно я замилва.
— Остави ме! — извика тя и го отблъсна с две ръце. Тревилиън стоеше в ярката лунна светлина и я гледаше смаяно. — Не може да се държиш така, сякаш нищо не се е случило! Нима не чу какво ти каза Оман?
Лицето му изведнъж се промени. Стана затворено и непроницаемо.
— Чух го.
Клер пристъпи към него, но този път той я отблъсна.
— Какво ще правим сега? — попита тя тихо.
— Имаме пълната свобода сами да решаваме. Ще направим това, което искаме.
— И какво значи това? Някъде си го прочел, или е написано в книгите ти?
— Просто това е положението. — Лицето му стана още по-непристъпно.
Тя закри лице с длани.
— Тревилиън, моля те, не постъпвай така с мен. Моля те, не ме оставяй сега. Какво да правя? Какво да правим?
Когато не й отговори, тя вдигна глава. Той я гледаше изпитателно. Беше толкова висок, толкава мрачен и чужд. Това не беше оня Тревилиън, който се беше шегувал и смял с нея. Сега бе отново капитан Бейкър от детските й представи — недостижимият строг герой.
— Аз бях за теб само една от многото жени, нали? Тези последните четири дни значеха всичко за мен. Никога не съм била така щастлива. Преживяхме заедно толкова много. Не бях срещала човек, пред когото да мога да се разкрия цялата. С теб можех да правя всичко, да говоря за всичко, но не бях нищо за теб.
Тя поиска да побегне, но той я дръпна назад.
— Защо си мислиш, че не значиш нищо за мен? — попита той тихо.
Клер се обърна рязко.
— Оман каза — отговори тя бурно, — че Хари се е върнал. А ти мълчиш. Безразлично ти е, че сега трябва да отида при него и всичко между нас да свърши. Ти получи, каквото искаше, и сега съм вече само страница — две от бъдещата ти книга. А може би ще посветиш цяла глава на богатите американки? Или такава част заслужават само жени като твоята Лунна перла?
— Какво искаш от мен?
— Щом като не го знаеш, не мога да ти го кажа. — Тя се обърна отново да си върви, но той не я пускаше.
— Кажи ми какво очакваш от мен! Искаш ли да те помоля да се ожениш за мен, вместо за Хари? Готова ли си да жертваш титлата и да заживееш с мен в някоя колиба край джунглата?
На Клер й се зави свят. От една страна беше копнежът да тръгне с Тревилиън и да прекара живота си с него. Нещо обаче й нашепваше, че последните четири дни бяха само красива илюзия. Имаше толкова неща, които не знаеше за него. Той поставяше въпроси, но мълчеше за себе си.
— Не те познавам достатъчно — каза тя с измъчен глас.
— Познаваш ме по-добре от всеки друг.
Клер го погледна.
— Нямам предвид това, което правехме заедно в леглото. Говоря за любовта.
