Фиона го погледна сърдито и се прокле за доверчивостта си. След малко Майлс въздъхна дълбоко и я освободи от прегръдката си. Тя скочи на крака и се отдалечи към другия ъгъл на стаята.
— Време е да спим — заключи уморено той, стана и й обърна гръб.
Фиона не вярваше, че той ще удържи на думата си и няма да я изнасили, но и не възнамеряваше да стори нищо, което да го раздразни. Затова се пъхна в леглото напълно облечена, като свали само меките кожени обувки.
Майлс духна свещта и дълго стоя пред осветения от луната прозорец.
Когато стаята утихна, Фиона се обърна безшумно по гръб и го загледа. Тялото й беше сковано от страх, но не смееше да се помръдне. Проследи примирено събличането му и когато той застана отново пред прозореца, този път гол, дъхът й се ускори. Майлс постоя малко, после вдигна тънката завивка, хвърлена на пейката, и се излегна на коравото дърво. Пейката беше къса и неудобна и той изруга полугласно, когато дългите му крака се удариха в отсрещната стена.
Мина почти час, преди Фиона да проумее, че Майлс Аскот няма намерение да я изнасили. Все пак тя си каза, че не може да му има доверие и че той вероятно ще се нахвърли върху нея, когато заспи. Затова само задряма и при най-малкия шум скачаше уплашено. Когато Майлс се обръщаше в неудобното си легло, тя се будеше и се надигаше на лакти, но като чуваше равномерното му дишане, бързо се отпускаше и задрямваше — до следващия шум.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Спахте ли добре? — попита на следващата сутрин Майлс, докато се обличаше. Тесният черен клин подчертаваше силните бедра. Богато извезаният жакет стягаше стройната му талия.
— Никога не спя добре в близост до врага си — отвърна раздразнено тя.
Мъжът се изсмя гърлено, бутна настрана ръцете й, сплете косата й на плитки и ги завърза на тила с кадифена панделка. Когато свърши, залепи гореща целувка на тила й. Фиона отскочи ужасено, грабна една кърпа и започна да трие целунатото място.
Майлс се засмя отново и й подаде ръка.
— Знам, че не можете да се лишите от компанията ми, но хората ми ни чакат долу.
Без да му подаде ръка, тя излезе от стаята. Беше ранна сутрин и слънцето едва се показваше на хоризонта. Майлс обясни кратко, че ще закусят по-нататък по пътя, но първо ще пояздят няколко часа, докато е хладно.
Двамата застанаха един до друг на тясната веранда на гостилницата, заобиколени от сър Гай и останалите рицари. В двора вече чакаха натоварените мулета и конете.
— Готово ли е всичко? — попита Майлс. — Платихте ли на гостилничаря?
Преди сър Гай да успее да отговори, едно малко момиченце, не повече от четиригодишно, изскочи от гостилницата и се втурна надолу по стълбата. Трябваше да завие, за да не се удари в краката на Майлс, загуби равновесие и полетя по стъпалата. Само след секунда Майлс беше до него и го грабна в прегръдката си, без да се гнуси от дрипавата му рокличка.
— Няма нищо, малката ми — зашепна успокоително той и се изправи. Момиченцето се вкопчи в раменете му и захълца.
Сър Гай и рицарите бяха свикнали с тези сцени и не се учудиха особено. Лицата им изразяваха търпение и малко досада. Знаеха, че трябва да изчакат, докато господарят им успокои детето. Фиона не гледаше към Майлс. Цялото й внимание беше съсредоточено върху детето. Тя протегна ръка и помилва косата на плачещото момиченце.
То се отдели от рамото на Майлс и я погледна с премрежени от сълзи очи. После изплака задавено, вдигна ръце и се хвърли на шията й.
Никой не можеше да каже кой е по-учуден: Майлс, сър Гай или рицарите. Майлс зяпна Фиона с отворена уста и в очите му блесна наранена гордост.
— Тихо, не плачи — заговори Фиона с безкрайна нежност и Майлс се учуди още повече. Никога не беше чувал този сладък глас. — Ако престанеш да плачеш, сър Гай ще ти позволи да го яхнеш като конче.
Майлс се покашля, за да скрие смеха си, и се извърна настрана. Раменете му се разтресоха. Грозният белег и великанската фигура на сър Гай отблъскваха повечето хора, особено жените. Никой досега не се беше осмелявал да го предложи като конче за малки деца.
— Ще станеш ей толкова голяма — продължи успокоително Фиона. — Ще се изкачиш чак до небето и ще си откъснеш една звезда.
Момиченцето подсмръкна, отдръпна се малко и погледна изпитателно Фиона.
— А щом откъснеш звездата, ще я подариш на сър Майлс като награда за новата рокличка, която ще ти купи.
Погледите на рицарите се преместиха към господаря им, за да проследят реакцията му — и никой не се осмели да се засмее на възмутеното му изражение.
Детето подсмръкна отново и се изви настрана, за да може да вижда лорд Майлс. Усмихна му се, но когато се обърна към сър Гай, отново се вкопчи в раменете на Фиона.
— Не бива да се страхуваш от него — усмихна се тя. — Той много обича децата, нали, сър Гай?
Грамадният мъж я удостои с корав, пренебрежителен поглед.
— Аз наистина обичам децата с цялото си сърце, милейди, но те не ми обръщат внимание.
— Сега ще видим. Хайде, миличка, качи се на раменете на сър Гай и си откъсни една звезда от небето.
Детето се поколеба, но после отиде при сър Гай и му позволи да го сложи на раменете си. Хвана се с две ръце за главата му и се усмихна щастливо.
— Аз съм най-високото дете на света! — извика възхитено то, когато сър Гай се заразхожда в кръг.
— Никога не ви бях виждал да се усмихвате — проговори тихо Майлс, който беше застанал редом с Фиона.
Усмивката й веднага угасна.
— Когато се върна у дома, ще ви обезщетя за рокличката на детето — проговори сковано тя и му обърна гръб.
Майлс улови ръката й и я отведе настрана.
— Малката е само едно просяче.
— Така ли? — попита небрежно тя. — А аз си помислих, че е някое от вашите.
— От моите? — повтори смутено той. — Да не мислите, че ще оставя децата си да се скитат в дрипи, без надзор, без грижи?
Тя се обърна към него с гневно святкащи очи.
— А откъде можете да знаете, след като имате деца по цяла Англия? Или ги записвате в специален списък? Знаете ли къде се намират?
Лицето на Майлс отразяваше смесица от противоречиви чувства: недоверие, лек гняв, насмешка.
— Как мислите, Фиона, колко деца съм създал досега?
Тя вирна надменно крехката си брадичка.
— Нямам представа колко незаконни деца сте създали, нито ме е грижа.
Майлс стисна до болка ръката й и я принуди да го погледне.
— Даже собствените ми братя обичат да преувеличават броя на децата ми. Как бих могъл да очаквам страничен човек като вас да знае истината? Имам трима сина: Кристофър, Филип и Джеймс. Скоро ще се роди четвъртото ми дете. Надявам се, че този път ще бъде дъщеря.
— Надявате се… — изфуча разярено тя. — Защо не помислите за майките? Защо злоупотребявате с тях и после ги захвърляте? А какво ще кажете за децата? Защо не помислихте, че ще растат с позора на незаконородени? Че всички ще им се подиграват и ще ги отблъскват само защото един недостоен мъж е искал да се забавлява!
Майлс стисна отново ръката й и в очите му заблестя гняв.
— Аз не злоупотребявам с жените — проговори ледено той. — Всички жени, които ме дариха с деца, дойдоха доброволно при мен. Искам да знаете, че всички мои деца живеят при мен и за тях се грижат опитни бавачки.
