— Бавачки! — Фиона се опита да се изтръгне от ръката му, но не успя. — Значи изхвърляте майките на децата на улицата? Или им давате по малко пари като на Бриджит и ги изпращате да си вървят по пътя?
— Бриджит? — Майлс я погледна изпитателно и гневът му отлетя. — Сигурно говорите за Бриджит, която ми роди Джеймс? — Без да изчака отговора й, той продължи: — Ще ви кажа цялата истина за нея. Брат ми Гевин изпрати човек в манастира „Света Катерина“, за да му намерят слугиня. Искаше кротко момиче, което да не предизвиква мъжете му и да не дава повод за караници. От момента, когато влезе в домакинството ни, тази Бриджит започна да ме преследва.
Фиона го блъсна с все сила по гърдите.
— Вие сте лъжец!
Майлс улови и другата й ръка.
— Веднъж ми каза, че е слушала много интересни неща за мен, затова се държи като дете, на което са забранили да играе с огъня. Една нощ я заварих в леглото си.
— И я взехте.
— Точно така. Любих я и тази нощ, и още много нощи. Когато ми каза, че е забременяла от мен, понесох много неприятности от братята си.
— А после я изхвърлихте на улицата. Отнехте детето от майка му и я изхвърлихте на улицата!
Майлс отговори с типичната си лека усмивка:
— Истината е, че тя ме изхвърли. Бях наказан да прекарам четири месеца извън замъка и през това време тя се влюби във втория градинар на Гевин. Когато се върнах, говорих с двамата, казах им, че много искам детето ми да отрасне при мен, за да го възпитам като рицар. Бриджит веднага се съгласи да ми го даде.
— Колко пари им дадохте? С пари ли се опитахте да утешите майката, която е трябвало да се откаже от детето си?
Майлс пусна ръцете й и очите му отново заискриха от гняв.
— Познавахте ли добре Бриджит? Съмнявам се, защото иначе щяхте да знаете, че тя се интересуваше повече от забавленията си, отколкото от малкия Джеймс. Омъжи се за градинаря, но той скоро се разочарова от нея, а по-късно ме помоли да го обезщетя за онова, което трябвало да изтърпи. Не му дадох нищо. Джеймс е мой.
Фиона помълча малко, после попита тихо:
— А какво правят майките на другите ви деца?
Майлс се отдръпна крачка назад.
— Влюбих се в малката сестра на един от рицарите на Гсвин още когато бях момче. Кристофър се роди, когато двамата с Маргарет бяхме само шестнадесетгодишни. Исках да се оженя за нея, но брат й ме прати по дяволите. Не знаех нищо за Кит, узнах, че имам син едва когато Маргарет почина от едра шарка около месец след раждането му.
Той я погледна и се усмихна дяволито.
— Майката на Филип беше танцьорка, екзотично същество, което споделяше леглото ми в продължение на две много… бурни седмици. След девет месеца ми изпрати Филип по някакъв непознат човек. Оттогава не съм чувал нищо за нея.
Фиона го слушаше с нарастващ интерес.
— А детето, което ще се роди?
Майлс сведе глава и ако беше жена, сигурно щеше да се изчерви от срам. Учудването й стана още по- голямо.
— Боя се, че това дете ще създаде доста проблеми. Майката е моя далечна братовчедка. Съпротивлявах се с всички сили на изкушението, но тя… — Той сви рамене. — Баща й побесня от гняв. Заплаши, че ще ми изпрати детето да го отгледам, но не съм съвсем сигурен, че ще го направи.
Фиона можа само да поклати невярващо глава.
— Сигурно имате и много други деца. — Гласът й преливаше от сарказъм.
Майлс смръщи чело.
— Не вярвам. Опитвам се да не губя от поглед жените си и особено децата, които ми раждат.
— Все едно, че събирате кокоши яйца — отговори тя и очите й се разшириха от изненада.
Майлс склони глава и я изгледа накриво.
— Първо ме обвинявате, че оставям децата си да растат в дрипи и съм ги разхвърлил по цялата страна като отпадъци. Сега пък ме ругаете, че се грижа за тях и ги държа при себе си. Аз не съм аскет и няма да бъда, но се отнасям сериозно към децата, които съм създал. Обичам всички и се грижа за тях, колкото мога. Искам да имам поне петдесет.
— Започнал сте добре, продължавайте все така — отговори подигравателно тя и се запъти към конете.
Майлс остана на мястото си, загледан след нея. Фиона се държеше настрана от мъжете, тялото й беше гордо изправено, стойката скована. Тя не приличаше по нищо на двете му снахи, които бяха свикнали с авторитета си и се отнасяха непринудено към хората, които работеха за тях. Фиона Чатауърт се сковаваше веднага щом някой мъж направеше крачка към нея. Вчера, когато един от ездачите случайно я докосна, тя реагира толкова необуздано, така задърпа юздите на коня си, че подплаши животното и то се вдигна на задните си крака. Тя успя да овладее непокорния кон, но случилото се остана в паметта на Майлс и не му даваше мира. Никоя жена — разбира се, това важеше и за мъжете — не биваше да се плаши толкова от съприкосновението с друг човек.
Сър Гай се върна при мъжете сам, без детето, и щом откри Майлс, веднага отиде при него.
— Късно е. Трябва да тръгваме. — Той погледна изпитателно Майлс и добави: — Разбира се, ако не сте размислили и не смятате да върнете дамата на брат й.
Майлс наблюдаваше неотстъпно Фиона, която разговаряше с майката на момиченцето. Едва след малко обърна глава към сър Гай.
— Искам да изпратиш двама мъже в северните ми владения. Кажи им да доведат Кит.
— Синът ви? — погледна го изумено сър Гай.
— Точно така. Нека дойде и бавачката му. Всъщност не! Да го доведат сам, но с добра свита. Лейди Фиона ще се занимава с него.
— Съзнавате ли какъв риск поемате? — попита сър Гай.
— Лейди Фиона обича децата и аз искам да споделя един от синовете си с нея. Ако не мога да трогна сърцето й като мъж, ще опитам по друг начин.
— И какво ще правите, след като я укротите? Когато бях момче, близо до нас живееше котка, която беше твърдо убедена, че е единствена господарка на хамбара. Щом някой се осмелеше да отиде там, тя започваше да хапе и да драска. Реших да я опитомя. Минаха седмици, преди да спечеля доверието й и да се зарадвам, че яде от ръката ми. След това обаче котката започна да ме следва навсякъде. Непрекъснато се препъвах в нея и накрая започна да ми досажда. След няколко месеца започнах да я ритам всеки път, щом я видях, и я мразех, че вече не е дивото животно, което ме беше възхитило, а се е превърнала в най- обикновена котка.
Майлс отново бе втренчил замислен поглед във Фиона.
— Може би обичам лова — проговори тихо той. — А може да съм като брат си Рейн, който не може да понася несправедливостта. Засега знам само че Фиона Чатауърт ме е омагьосала. Може би наистина желая да я видя как яде от ръката ми, но ако някой ден го направи, то ще стане, защото аз ще бъда неин роб. — Той се обърна към сър Гай и се усмихна. — Фиона ще хареса Кит, а синът ми само ще спечели от познанството с нея. Освен това не съм го виждал отдавна и ми се иска да прекарам известно време с него. Изпрати човек да го доведе.
Сър Гай кимна в знак на съгласие и го остави сам.
След минути рицарите възседнаха конете си и потеглиха на път. Майлс не се опитваше да говори с Фиона, а яздеше мълчаливо редом с нея. Тя отново показа признаци на изтощение и към обед той бе започнал да се колебае дали все пак да не я върне на брат й.
Само половин час по-късно обаче Фиона се съживи. Докато Майлс изпитваше съчувствие към нея, тя беше успяла да претрие въжето, което я свързваше с коня му. Когато го откъсна, тя пришпори кобилата си,
